Решение № 2972 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7151/2010 г.

Решение № 2972 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7151/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуален кодекс /АПК/. Образувано по жалба на Веселин Кирилов Велинов от София срещу Заповед № ЧР 06-7/29.03.2010 г. на министъра на правосъдието, с която на осн. чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване и чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител като началник сектор в Областно звено "Охрана" - Пазарджик към Главна дирекция "Охрана" при Министерство на правосъдието при придобиване право на пенсия. Ответната страна Министерство на правосъдието чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Жалбоподателят твърди, че е бил назначен като пенсионер в звено "Охрана" - Пазарджик към Главна дирекция Охрана, т. е. при вече придобито право на пенсия при условията на чл. 69 КСО, поради което издадената заповед е в противоречие с материалния закон. Моли същата да бъде отменена като незаконосъобразна. Жалбата е основателна. По делото е приложено Разпореждане № 9/29.03.2000 г. на Районно управление "Социално осигуряване" - София, от което е видно, че на жалбоподателя е отпусната пенсия, считано от 15.11.1999 г. за изслужено време и старост по чл. 67 ЗП. От това следва, че правото му на пенсиониране при условията на чл. 69 КСО вече е било реализирано. Назначен е бил именно като пенсионер със Заповед № ЛС-03-232/21.05.2003 г. на министъра на правосъдието като държавен служител в Областно звено "Охрана" - Пазарджик. С оглед тези данни обжалваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон и следва да се отмени като незаконосъобразна. При наличието на вече реализирано и придобито право на пенсия за изслужено време при условията на чл. 69 КСО, недопустимо е прилагане на същия текст. Възможно е било прекратяване на служебните правоотношения с жалбоподателя на всяко друго основание, посочено в ЗМВР към датата на издаване на сега обжалваната заповед. С изменението на ЗМВР, ДВ, бр. 88/2010 г. е създаден нов текст т. 15 на чл. 245, ал. 1 ЗМВР, уреждащ тези случаи, но той е в сила от 1.01.2011 г. и е неотносим за настоящия случай, когато заповедта е издадена 2010 г. Искането на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото с оглед изхода на съдебния спор е основателно и своевременно направено. От представените по делото данни е видно, че е внесена държавна такса 10 лв. и адвокатски хонорар на адв. К. Маджаров 200 лв. или общо 210 лв., които ответната страна следва да бъде осъдена да му заплати. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение