Решение № 13849 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3398/2017 г.

Решение № 13849 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3398/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. С., срещу решение № 40/2.02.2017 г. по адм. дело № 234/2016 г. на Административен съд - С., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответниците: Н. А. И., Х. А. И., М. С. И., С. А. И., Ф. А. Г. и И. А. И., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От ответниците: Х. И., М. И., С. И. и Ф. Г., чрез пълномощника им - адв. Николова, е постъпил писмен отговор, с който изразяват становище за основателност на касационната жалба. От ответника Н. А. И., чрез пълномощника му - адв. Монева, е постъпила писмена защита, с която оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - С. е отменил Заповед № 18-8150/13.10.2016 г. на началника на СГКК - С., издадена на основание чл. 54, ал. 4 ЗКИР, като незаконосъобразна. Със заповедта е одобрено изменението на КККР на гр. З., одобрени със заповед от 1.10.2003 г. на ИД на АГКК, изразяващо се в нанасяне на нов обект - съществуваща сграда, с предназначение - гараж, на която е даден идентификатор 31111.34.123.4, с площ от 27 кв. м., съгласно скицата-проект и същата е записана в регистъра като собственост на Х. А. И., без документ за собственост. Според съда заповедта е незаконосъобразна, тъй като не съдържа мотиви - фактически основания по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, за издаването й. Прието е, че посоченото в заповедта правно основание - чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР е такова за изменение на КККР при установяване на "непълноти или грешки", по смисъла на § 1, т. 16 от ДР ЗКИР. В акта обаче липсва обосновка въз основа на кои факти e прието несъответствие в данните за този имот и обект - сграда, спрямо действителното му състояние, към момента на одобряване на КККР на гр. З. - м. 10.2003 г. При липсата на такива обстоятелства е прието, че заповедта е немотивирана относно наличието на условията за изменение на КККР поради непълнота или грешка по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, т.е. нарушена е формата, което я прави незаконосъобразна - чл. 146, т. 2 АПК. Решението е неправилно. Незаконосъобразни са изводите на съда за немотивираност на оспорения акт. Съгласно ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК, което не е изгубило действието си, мотивите към акта могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. Със същото е прието, че мотивите е възможно да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед издаването на акта, имащ характер на подготвителен и ако той е издаден на основание на него, изложените там съображения са такива и за издаване на самия акт. В случая съдът не е отчел, че характер на такъв подготвителен документ, има Становище от 11.10.2016 г. на гл. експерт "АО" при СГКК-С., в което са изложени подробно обстоятелствата обуславящи издаването на оспорената заповед. От съдържанието му става ясно, че предприетото изменение е при условията на "непълнота или грешка" по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР /ред. Д. в. бр. 57/2016 г./, поради неотразена в КККР на гр. З. сграда - гараж, като обект на кадастъра, засягащо ПИ с идентификатор 31111.34.123. В становището е посочено, че искането е подадено от заинтересовано лице, с всички необходими за изменението документи - проект, съдържащ обяснителна записка, скица-проект за нанасяне на сграда с проектен идентификатор 31111.34.123.4, удостоверение за търпимост на сградата по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, КР на недвижимите имоти, нот. актове, у-е за наследници на А. М. И. и др. С него е взето становище и по наличието на спор за материално право, предвид постъпили 2 бр. възражения от Н. А. И. и И. А. И., заинтересованите лица-съсобственици на имота. Посочено е, че тези лица не оспорват изменението в КР, засягащо тази сграда, а само заснемането й в имота, като незаконен строеж. Според изготвилия становището гл. експерт при СГКК-С., с тези възражения не се формира спор за материално право, тъй като не се установява: 1/ в проекта за изменение на КК местоположението и границите на имота, в случая сградата-гараж, да не съответства на правата на собственост на всички заинтересовани лица, съгласно представените и събрани в производството писмени доказателства; 2/ не е представен от съда писмен документ за това; и 3/ страните в адм. производство не изразяват различни мнения относно притежавани вещни права върху сградата, без документи в подкрепа на това. Поради това и при липсата на данни за спор за материално право е предложено на компетентния орган да издаде заповед за исканото изменение в КККР на гр. З., на основание чл. 54, ал. 4 ЗКИР. Оспорената заповед се основава изцяло на приложените към искането документи, както и на цитираното Становище от 11.10.2016 г. Поради това е следвало да се приеме, че заповедта съдържа мотиви, поради което не е незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 2 и 3 АПК, както неправилно е прието от съда. При наличието на мотиви съдът е следвало да се произнесе по същество относно материалната законосъобразност на заповедта - доколко са налице условията за изменение или отказ от изменение на КККР по чл. 54, ал. 4, вр. с ал. 1 или ал. 2 ЗКИР. Като не се е произнесъл по същество, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което прави обжалваното решение неправилно. Като неправилно същото следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. Решаването на спора по същество за първи път от касационната инстанция е недопустимо тъй като би лишило страните от една съдебна инстанция. По искането за разноски на ответника Н. Иванов се дължи произнасяне от първоинстанционния съд на когото делото е върнато за ново разглеждане - чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение