Решение № 5494 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13611/2016 г.

Решение № 5494 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13611/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на К. Р. К. от гр. К. против решение № 259/21.10.2016 г., постановено по адм. д. № 348/2016 г. по описа на Административен съд - С. З., с което съдът е отхвърлил жалбата на К. срещу отказ рег. № 284з-247/29.06.2016 г. на началника на РУ - Казанлък при ОД на МВР - С. З. за издаване на разрешение за закупуване на дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на съдебния акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът началникът на РУ - Казанлък при ОД на МВР - С. З. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че оспореният административен акт е издаден в производство, инициирано от К. Р. К.. Лицето е подало заявление от 30.07.2015 г. за издаване на разрешение за закупуване на дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев. Административният орган е постановил отказ № 284з-489/28.08.2015 г., който е отменен с влязло в сила съдебно решение № 285/11.01.2016 г. по адм. д. № 398/2015 г. на Административен съд - С. З., като съдът е върнал административната преписка за ново произнасяне. С молба от 6.06.2016 г. К. Р. К. е сезирал органа с искане за повторно произнасяне по подаденото заявление съобразно дадените от съда указания. Началникът на РУ - Казанлък при ОД на МВР - С. З. е постановил оспорения отказ за издаване на разрешение за закупуване на огнестрелно оръжие с мотиви, че заявителят е многократно осъждан и срещу него са образувани 25 бр. ЗМ, като повечето от тях били за тежки престъпления. Приобщил е изложенията в приложени докладни записки от 13.08.2015 г., 14.08.205 г. и 19.08.2015 г., в които е упоменато, че К. дружи с криминално проявени лица. Въз основа на тези факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че постановеният отказ е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдът е изложил мотиви, че при връщането на преписката на административния орган последният е следвало да проведе нова процедура по издаване на административния акт, като служебно провери основанията по чл. 58, ал. 1, т. 3 - т. 7 ЗОБВВПИ и съобрази наличието или липсата на пречки за издаване на акта. Съдът е обосновал извод, че административният акт е законосъобразен, предвид изпълненото основание за отказ по чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ, тъй като към преписката е приобщена справка за съдимост на Районен съд - Казанлък № 1119/4.08.2015 г., от която е видно, че К. е многократно осъждан. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт трябва да съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. В случая, в оспорената заповед не са посочени конкретните правни основания за издаване на административния акт. Изложените мотиви и фактическа обстановка не са подведени под относимата правна норма. При липса на посочена приложима правна норма не възможно да бъде изведена действителната правна воля на административния орган. В мотивите си издателят на акта е следвало да подложи на преценка всички доказателства, които са от съществено значение за спора, чието разрешаване се цели с неговото издаване. Липсата на съображения поставя съда в невъзможност да упражни контрол за законосъобразност и е нарушение на закона от категорията на съществените, водещо до незаконосъобразност на административния акт. Съдът не може вместо органа да прави избор на правно основание, като подвежда по своя преценка фактите по делото към възможните правни основания, това би означавало да замести волята на органа, с каквото правомощие той не разполага. Подвеждането на фактите към съответната правна норма е елемент на властническото волеизявление на органа и то следва да е надлежно извършено. Липсата на правни основания не може да бъде заменена с посочването на фактически такива и винаги представлява абсолютно основание за отмяната на акта. Административният орган е приобщил към мотивите на акта три докладни записки от 2015 г. На първо място, в тях не са изложени конкретни факти, нито за кой период са обобщените данни в докладните записки. Оспореният административен акт е издаден след съдебна отмяна на предходен такъв. На второ място, при произнасяне по заявлението административният орган е следвало да извърши актуална служебна проверка за наличието или липсата на основания по чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ за издаване на исканото разрешение към 29.06.2016 г. Съдът е приложил неправилно и материалния закон. Цитираната съдебна справка за съдимост съдържа данни за съдебна реабилитация на жалбоподателя. Видно от представеното по административната преписка свидетелство за съдимост рег. № 7080/23.07.2015 г., издадено от Бюрото за съдимост на Районен съд - Казанлък, К. Р. К. не е осъждан. И органът, и съдът са приели, че основанието за отказ е разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ. Съгласно тази разпоредба органът отказва издаването на разрешително на лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. Издателят на оспорения акт е приел, че по отношение на К. са налице множество осъждания за престъпления от общ характер. Но видно от доказателствата по делото, за тях е настъпила реабилитация - съдебна и по право. Съгласно чл. 85, ал. 1 НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон е установено противното. В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия не е установено противното. Поради това правният извод за наличие на материалноправно основание за отказ е в противоречие с материалния закон и с доказателствата по делото. Предвид изложеното, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, по съществото на спора, при което атакуваният отказ рег. № 284з-247/29.06.2016 г. на началника на РУ - Казанлък при ОД на МВР - С. З. следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката - върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от пълномощника на касатора за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции, Областна дирекция на МВР - С. З. следва да бъде осъдена да заплати на К. Р. К. 505 лв. - платено адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие № 84/4.11.2016 г. /л. 7 от делото/ и 5 лв. внесена държавна такса. Искането за присъждане на разноски за първата съдебна инстанция не е своевременно направено пред Административен съд С. З., поради което такива не се дължат. Ответникът не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК нито в писмени бележки, нито в съдебно заседание до приключване на устните състезания. Воден от горното, Върховният административен съд