Решение № 4624 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13325/2019 г.

Решение № 4624 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13325/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "МИКС-КОНСТРЪКШЪН" ООД, ЕИК 175159754, действащо чрез пълномощника адвокат Левиев, срещу решение № 5393 от 16.08.2019 г., постановено по административно дело № 12573/2018 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството против предписания по протокол № ПР1835276/12.10.2018 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област, и жалбоподателят е осъден да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" сумата от 100 лева възнаграждение за юрисконсулт. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на съдебното решение, както и да бъдат отменени наложените принудителни административни мерки с процесните предписания (за чиято незаконосъобразност касаторовият повереник е развил подробни съображения). В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата и навежда допълнителни доводи в нейна подкрепа, като допълнително иска и присъждане на деловодните разноски, направени за заплащане на дължимата държавна такса по обжалването пред двете съдебни инстанции, но изрично заявява, че не претендира адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация - Дирекция "Инспекция по труда" – Софийска област, представлявана от надлежно упълномощения старши юрисконсулт Вутов, оспорва касационната жалба като неоснователна и обосновава теза за правилност на атакуваното с нея решение, като моли то да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага оспореното с нея съдебно решение като правилно да бъде потвърдено. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като провери решението съобразно изискванията на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. Процесните предписания са издадени след извършена проверка на "МИКС–КОНСТРЪКШЪН" ООД във връзка с разследването на настъпила смъртна злополука по време на работа на работното място с работника В. Христов (на длъжност "арматурист"). Проверката е извършена от инспектори от Дирекция "Инспекция по труда" – Софийска област по спазване на трудовото законодателство и нормативните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като провеждането й преминало в две фази: на 02.10.2018 г. по работни места в обект "Цех за производство на стоманобетонни колони", намиращ се в гр. София, кв. "Кремиковци", стопанисван от "ЗСК–СТОМАНОБЕТОН" ЕАД, на чиято територия по договор полагат труд работници и служители на "МИКС–КОНСТРЪКШЪН" ООД, и на 12.10.2018 г. по документи в сградата на Дирекция "Инспекция по труда" – Софийска област. От данните по делото е видно, че работникът В. Христов е претърпял злополука с летален изход вследствие на затискане от кофраж, поставен вертикално на ниво терен, както и, че същият с оглед възложените му трудови функции по длъжностна характеристика е трябвало да има завършено средно специално (професионално-техническо) образование или курс, докато той е бил само с основно образование. При проверката е установено, че проверяваното дружество по договор за възлагане изпълнява в обекта редици дейности, сред които и "извършване на ремонт на кофражни форми". Проверяващите са констатирали, че: 1) "МИКС–КОНСТРЪКШЪН" ООД в качеството му на работодател не е предприел необходимите мерки след преместване на свободно окачен едрогабаритен кофражен елемент същият да бъде поставен в укрепено положение, така че да се гарантира неговата устойчивост срещу преобръщане, в нарушение на чл. 275, ал. 1 от КТ и т. 103 от приложение № 6 към чл. 12, т. 6 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи във връзка с чл. 15, т. 5 от същата наредба; 2) "МИКС–КОНСТРЪКШЪН" ООД в качеството му на работодател не е разработил инструкция за безопасна работа за начините на окачване на едрогабаритен кофражен елемент, предназначен за сглобяване на кофражна форма за колони, в нарушение на чл. 166 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване; 3) "МИКС–КОНСТРЪКШЪН" ООД в качеството му на работодател не е разработил инструкция за безопасна работа за начините на укрепване на едрогабаритен кофражен елемент, предназначен за сглобяване на кофражна форма за колони, след неговото откачане от повдигателното съоръжение и поставянето му на ниво терен, в нарушение на чл. 166 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване; 4) "МИКС–КОНСТРЪКШЪН" ООД в качеството му на работодател при оценяване на риска не е осигурил обхващането на всички аспекти на трудовата дейност с цел установяване на всички възможни опасности и рискове, а именно не е оценил риска при извършване на дейностите по сглобяване на едрогабаритни кофражни елементи, предназначени за сглобяване на кофражна форма за колони, в нарушение на чл. 12 от Наредба № 5/1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценката на риска, и чл. 22, ал. 2 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ); 5) "МИКС–КОНСТРЪКШЪН" ООД в качеството му на работодател не е спазил задължението си при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин, като е допуснал извършване на дейности по сглобяване на едрогабаритен кофраж за колони преди предварителното укрепване на неговите елементи, когато са поставени във вертикално положение на ниво терен, и без да е указал начините за това, в нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Към протокола като неразделна част от него е приложен онагледяващ снимков материал, и е посочено, че никоя от описаните в него инструкции не са представени към момента на приключване на проверката на 12.10.2018 г. Въз основа на тези констатации за предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда на "МИКС–КОНСТРЪКШЪН" ООД са наложени принудителни административни мерки (ПАМ) "задължителни за изпълнения предписания", като му е предписано както следва: по т. 1 – работодателят да предприеме необходимите мерки след преместване на свободно окачен едрогабаритен кофражен елемент, предназначен за сглобяване на кофражна форма за колони, същият да бъде поставен в укрепено положение, така че да се гарантира неговата устойчивост срещу преобръщане, съгласно чл. 275, ал. 1 от КТ и т. 103 от приложение № 6 към чл. 12, т. 6 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи във връзка с чл. 15, т. 5 от същата наредба; по т. 2 – работодателят да разработи инструкция за безопасна работа, указваща начините на окачване на едрогабаритен кофражен елемент, предназначен за сглобяване на кофражна форма за колони, съгласно чл. 166 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване; по т. 3 - работодателят да разработи инструкция за безопасна работа, указваща начините на укрепване на едрогабаритен кофражен елемент, предназначен за сглобяване на кофражна форма за колони, след неговото откачане от повдигателното съоръжение и поставянето му на ниво терен, съгласно чл. 166 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване; по т. 4 - работодателят при оценяване на риска да осигури обхващането на всички аспекти на трудовата дейност с цел установяване на всички възможни опасности и рискове, а именно да оцени риска при извършване на дейностите по сглобяване на едрогабаритни кофражни елементи, предназначени за сглобяване на кофражна форма за колони, съгласно чл. 12 от Наредба № 5/1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценката на риска, и чл. 22, ал. 2 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд; по т. 5 – работодателят да спазва задължението си при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин, като е допуснал извършване на дейности по сглобяване на едрогабаритен кофраж за колони преди предварителното укрепване на неговите елементи, когато са поставени във вертикално положение на ниво терен, и да укаже начините за това, съгласно чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Недоволен от предписанията, "МИКС–КОНСТРЪКШЪН" ООД ги е обжалвал пред изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", но жалбата му не е била уважена, след което принудителната административна мярка е оспорена и пред АССГ. С подложеното на касационна проверка съдебно решение Административен съд – София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на МИКС-КОНСТРЪКШЪН" ООД против процесните предписания. За да постанови този резултат, съдът е извел решаващ извод за законосъобразност на предписанията, като издадени в установената форма от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие материалноправните разпоредби и целта на закона. При анализа на събраните в хода на административното и съдебното производство гласни и писмени доказателства и компетентно изготвеното заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, първоинстанционният съд е приел, че всеки ремонт по кофражна форма е конструктивна промяна и е редно да има проект/предписание, тъй като всяка кофражна форма е метална конструкция, и всяка подмяна на даден елемент от нея нарушава конструкцията й, ако не е по проект. От заключението на експерта е видно, че при огледа на място стойките, които следва да гарантират устойчивостта на кофража, явно се ремонтират, защото имало видимо нови заварки, които са точкови, а не в пълен шев (както би трябвало да бъде), като липсва становище на инженер-проектант относно устойчивостта и носимоспособността на тези стойки на кофражните форми. В тази насока съдът е кредитирал заключението на вещото лице, че е необходимо да се направи пълно обследване на всичките кофражни форми, като всяка ремонтна дейност по кофражните форми трябва да се прави по проект, или най-малкото по предписание на инженер-конструктор. Съдът е обсъдил и представените от касатора в настоящето производство инструкции: Инструкция № 6 за безопасна работа със сапани /прикачвани/ от 15.10.2018 г., Инструкция № 4 за безопасна работа при кофражни и армировъчни работи от 15.06.2015 г., като е посочил, че същата е разработена обстойно, но характеризира строителни обекти, а не спецификата на работа в ползвания от "МИКС-КОНСТРЪКШЪН" ООД цех. По отношение на Инструкция № 5 за безопасна работа при кофражни и армировъчни работи от 16.10.2018 г., АССГ е приел, че същата е съответна на спецификата на работа в цеха за стоманобетонови конструкции, както и изготвената оценка на риска от 31.08.2018 г. с приложения и доразработка на инструкциите за безопасна работа в съответствие с изискванията на Наредба № 12 от 30 декември 2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи, и на Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Обсъждайки възраженията на жалбоподателя в тази връзка, АССГ надлежно е обосновал защо приема, че "кофражът" представлява "работно оборудване" по смисъла на даденото определение в § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на цитираната по-горе Наредба № 7. В мотивите на проверяваното решение е посочено и, че използването на едрогабаритния кофражен елемент създава рискове за здравето и живота на работещите, които следва да бъдат намалени, като специалните разпоредби на Наредба № 7 указват реда и начина за това – в чл. 166, ал. 1 от тази наредба е вменено императивно задължение на работодателя да предоставя на работещите писмени инструкции за използване на работното оборудване, тъй като при използване на същото съществува риск с висока вероятност на реализация. Укрепването на едрогабаритния кофражен елемент е част от използването на същия в хода осъществявания производствен процес. След като кофражът е работно оборудване, то всички дейности по използването му следва да бъдат част от инструкцията по смисъла на цитирания чл. 166, ал. 1 от наредбата. Съдът е посочил и, че общото задължение на работодателя да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на химични вещества и смеси и организацията на работните места, е регламентирано в разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ. В случая работодателят не е осигурил ефективен контрол по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ за извършване на възложената работа без риск за здравето и по безопасен начин, които личи и от факта, че е загинал работник по време на работа. Първоинстанционният съд е оценил и обстоятелството, че всяка сутрин преди започване на работа се провежда инструктаж, като има и месечен такъв, но както наличните инструкции, така и провежданите инструктажи не са били достатъчно подробни за предотвратяване на настъпилата смъртна трудова злополука. В тази насока съдът е възприел извода на административния орган, че след възникналия инцидент е необходимо да бъде извършена тяхната преработка на базата на натрупания опит и в съответствие с разпоредбите на чл. 166, ал. 3, т. 2 и т. 4 от споменатата Наредба № 7, а именно - писмените инструкции трябва да са разбираеми за работещите, за които се отнасят, и да съдържат необходимата информация, в т. ч. предвидимите ненормални ситуации и извлечените от опит заключения при използването на работното оборудване. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е и правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, чието съществуване би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, мотивите за които се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 2 от АПК той препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Решението е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, а доводите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил всички правнозначими доводи е възражения на страните и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебна проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че предписанията са издадени при наличие на компетентност в кръга на предоставените от закона правомощия, в установената от закона форма (в това число съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК), без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Убедително е опровергана аргументираната от жалбоподателя теза за незаконосъобразност на процесните предписания. В хода на производството пред Административен съд – София-град (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт), вярно и при спазване на дължимата процедура е установена фактическата обстановка по казуса, а крайният правен извод на съда за законосъобразност на процесните предписания е коректен. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторовия повереник за необоснованост. Изяснени са от решаващия съдебен състав обстоятелствата, касаещи правото на инспекцията по труда, регламентирано в чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, да даде задължителни предписания на работодателя за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. От събраните писмени доказателства по делото са се установили хипотезите на визираните в протокола от т. 1 до т. 5 включително допуснати нарушения на нормативните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, които "МИКС-КОНСТРЪКШЪН" ООД в качеството му на работодател (по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ във връзка с § 1, т. 2 от ЗЗБУТ) е извършило. Констатациите на контролните органи не са опровергани от жалбоподателя. В съдебното производство не са установени обстоятелства, различни от възприетите от издателя на процесните принудителни административни мерки и годни да обосноват различни от направените от него правни изводи. Именно установените нарушения на нормативната уредба, касаеща осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, обосновава прилагането на процесните ПАМ по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ – задължителни предписания до "МИКС-КОНСТРЪКШЪН" ООД. Те целят спазване на законодателството по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда, което спазване представлява важен държавен и обществен интерес – т. е., налице е съответствие с целта на закона, както правилно е приел АССГ. От друга страна, изпълнението на предписанията от техния адресат (за което по делото са представени доказателства), е последващо издаването на принудителните административни мерки, и с оглед чл. 142, ал. 1 от АПК, е ирелевантно за преценката на тяхната законосъобразност. В този контекст следва да се отбележи, че ако и вещото лице да е посочило, че писмените инструкции, изготвени от "МИКС-КОНСТРЪКШЪН" ООД, отговарят на съдържанието и изискванията на приложимите нормативни актове по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, трябва тази констатация на съдебния експерт да се преценява във връзка с поставен към него въпрос, който гласи: "При съпоставка със съдържанието на приложените писмени доказателства би ли могло да се приеме, че обжалваните предписания са изпълнени?", и като се съобрази, че както при посещението на проверяващите на място, така и при проверката по документи 10 дни по-късно, такива инструкции не са им били представени. Това е категорична индиция, че инструкциите са изготвени от работодателя, след като са приложени спрямо него наложените му принудителни административни мерки, а към датата на издаването на задължителните предписания тези писмени инструкции обективно не са съществували (независимо от посочените в тях дати, те нямат достоверни такива). Това води и до извод, че е липсвал ефективен контрол от страна на работодателя за спазването на здравословни и безопасни условия на труд. Ефективният контрол е свързан със създаване на организация от страна на работодателя, обективирана в нарочни вътрешни актове, които да регламентират реда и начина за спазване на установените от работодателя правила за безопасна работа. Ефективният контрол следва изпълнението на нормативните актове по безопасност, и те се отнасят едно към друго така, както правните норми към осъществявания контрол за тяхното изпълнение. Горното означава, че задължението за ефективен контрол следва както издаването на инструкции за безопасност при работа, така и вземането на мерки за отстраняване на риска в работния процес. След като работодателят не е разработил своевременно такива инструкции, това негово недопустимо пасивно поведение с оглед високия риск при полагане на труд от неговите работници, обуславя и липсата на ефективен вътрешен (в и от самото предприятие) контрол за спазването на тези инструкции. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на решението и незаконосъобразност на процесните предписания, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а основателно се явява искането на ответника по касация, представляван пред настоящата инстанция от юрисконсулт, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена жалба (срещу оспорения административен акт) присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на представляващия издалия акта орган юрисконсулт, а в полза на юридическото лице (ЮЛ), което е защитавано от него, респективно към това ЮЛ, в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган, издал оспореният административен акт. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК в полза на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв.). Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган – не е депозирал писмен отговор на касационната жалба или писмено становище по съществото на спора, но пък се явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията на упълномощителя си, като е възразил аргументирано на доводите и исканията на касатора. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,