Решение № 1189 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4155/2016 г.

Решение № 1189 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4155/2016 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Методиева, против решение № 699 от 08.02.2016 г., постановено от Административен съд - С. - град, трето отделение, 13 състав, по адм. д. № 5229/2015 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и несъобразяване с нормите на чл. 30, ал. 1, т. 12 и чл. 32, ал. 4 от Закона за енергетиката. В съдебно заседание упълномощен юрисконсулт Райков оспорва изводите на съда и претендира обезсилване на съдебното решение на основание чл. 159, т. 6 от АПК, тъй като вече има влязъл в сила съдебен акт - решение по адм. д. № 5244/2015 г. на Административен съд - С. - град, с което окончателно са отменени т. 1.2. и т. 2 от решение № КМ-1/2014 г. на Комисията. Ответникът - "ТАД България" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - "Електроенергиен системен оператор" ЕАД и "ЕВН Б. Е." ЕАД също не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото са правилни изводите на съда, че компенсаторните мерки следва да отговарят на изискванията на чл. 31, т. 1 от ЗЕ и комисията да се ръководи от следните принципи: цените да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин. Според участващия по делото прокурор в случая не са налице подобен вид обективни критерии, третиращи равноправно производителите на енергия от възобновяеми източници. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на КЕВР за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на касационна жалба, настоящият съдебен състав счита следното: С обжалваното решение № 699 от 08.02.2016 г. е отменено по жалба на "ТАД България" ЕООД, чрез управителя Т. Б., РЕШЕНИЕ № КМ-1 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР, /сега КЕВР/ в ЧАСТТА, КАСАЕЩА т. 1.2.1. Със същото съдебно решение е оставена без разглеждане жалбата на горепосоченото дружество в останалата й част и е прекратено производството в тази част. Преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне съгласно указанията за тълкуване и прилагане на закона, посочени в мотивите на това съдебно решение. Настоящият съдебен състав констатира, че законосъобразността на процесното РЕШЕНИЕ № КМ-1 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР вече е била предмет на разглеждане и по отношение на него е произнесено решение № 6832 от 09.11.2015 г. по адм. д. № 5244/2015 г. на Административен съд - С. - град. П. съдебно решение е оставено в сила с решение № 12344 от 15.11.2016 г., постановено от Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 595/2016 г. От съдържанието /мотиви и диспозитив/ на решение № 6832 от 09.11.2015 г. по адм. д. № 5244/2015 г. е видно, че с него решаващият състав на Административен съд - С. - град е отменил по жалба на "Енерго- П. М." АД процесното РЕШЕНИЕ № КМ-1 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР В ЧАСТТА МУ ПО Т. 1.2. И Т. 2. От текста на атакувания административен акт се установява, че същият съдържа в разпоредителната си част три раздела - I, II и III, като раздел I е формулиран по следния начин: "Определя компенсаторни марки, както следва: " Във визирания раздел I се съдържат т. 1 и т. 2, а т. 1 включва т. 1.1. и т. 1.2., като в последната са инкорпорирани т. 1.2.1. и т. 1.2.2. Следователно в т. 1.2. от процесното решение № КМ-1 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР, която точка е отменена с влязлото в сила решение № 6832 от 09.11.2015 г. по адм. д. № 5244/2015 г. на Административен съд - С. - град, е включена оспорената от страна на "ТАД България" ЕООД т. 1.2.1. Това означава, че с отмяната на т. 1.2. от решение КМ-1 от 13.03.2014 г. са отменени и съдържащите се в нея две точки, включително и т. 1.2.1., която е предмет на адм. д. № 5229/2015 г. От тук се извежда изводът, че спорната т. 1.2.1. вече е отменена в влязло в сила съдебно решение и по отношение на нея е приложима разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изречение второ от АПК. По силата на тази норма, ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Тоест, въпреки, че т. 1.2. от решение № КМ-1 от 13.03.2014 г. е отменена по жалба на друг жалбоподател, отменителното съдебно решение има действие спрямо всички, включително и по отношение на "ТАД България" ЕООД, който е оспорил само процесната т. 1.2.1. от атакуваното решение № КМ-1 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР. Това обстоятелство изисква обезсилване на обжалваното съдебно решение на основание чл. 159, т. 6 във връзка с чл. 177, ал. 1, изречение второ от АПК, поради настъпила впоследствие недопустимост на проведеното съдебно производство. Страните не претендират присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,