Решение № 12755 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12865/2016 г.

Решение № 12755 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12865/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. В. от с. С., община М., срещу решение № 366 от 27.06.2016 г. по адм. д. № 531/2014 г. на Административен съд - М. С него съдът е отхвърлил жалбата й срещу уведомителното писмо на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за кампания 2013 г. С определение № 366 от 5.08.2016 г. съдът е допълнил решението си в частта му за разноските, като е осъдил М. В. да заплати на ДФЗ разноски в размер на 300 лв. С определение от 7.10.2016 г. съдът е оставил без разглеждане искането на процесуалния представител на изпълнителния директор на ДФЗ за изменение на постановеното определение в частта му за разноските. В касационната жалба М. В. навежда доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване твърди, че изменението на ЗПЗП, обнародвано в ДВ, бр. 40 от 13.05.2014 г. е станало след като тя е подала заявлението си за подпомагане, а прилагането на нормата на чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП било недопустимо по отношение на заявените от нея парцели за подпомагане през предходната стопанска година. Касаторката в настоящото производство твърди освен това, че в ЗПЗП не е било предвидено извършването на теренни проверки, а такива са били извършени и прилагането на нормативен акт от по-ниска степен, какъвто е Наредба № 105 от 22.08.2006 г., в която са предвидени теренните проверки, е било незаконосъобразно. По изложените съображения и в представените писмени бележки от адвокат Д. - пълномощник на касаторката моли съдебното решение да се отмени. Иска присъждане на направените разноски по представения списък. Изпълнителният директор на ДФЗ, ответник по касация, не взема становище по касационната жалба. От процесуалния му представител е постъпила частна жалба срещу определението на съда от 7.10.2016 г., с което искането за изменение на определението, с което е допълнено решението в частта му за разноските, е оставено без разглеждане. Твърди, че то е в противоречие с материалния закон, като съдът е следвало да присъди юрисконсултско възнаграждение. След приключване на съдебното заседание по факса на съда са постъпили писмени бележки от процесуалния представител на изпълнителния директор на ДФЗ, с характер на писмена защита, в които е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това, че те са представени в съдебната зала след приключване на съдебните прения съдът не ги взема предвид. Представянето на писмените бележки е процесуално допустимо до приключване на съдебното заседание. Представянето им след това и при невъзможност на другата страна да се запознае с тях, за която не е представен и препис, е процесуално недопустимо, защото се нарушава принципът на равенството на страните в процеса. Представените писмени бележки са и в нарушение на чл. 149, ал. 3 ГПК. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че ДФЗ е извършил необходимите административни проверки на парцелите, заявени за подпомагане от земеделския стопанин, като при тях е било установено, че част от заявените парцели излизат извън специализирания слой. Установеното в обжалваното уведомително писмо се потвърждавало и от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. В заключение предлага съдебното решение да се остави в сила. Относно частната жалба прокурорът намира, че тя е неоснователна и следва да се отхвърли. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че М. П. В., която безспорно има качеството на земеделски стопанин, според § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, е обжалвала уведомително писмо с изх. № 02-120-6500/2105 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. Административният съд - М. е приел жалбата й за процесуално допустима. Разгледал я е по същество и е приел, че тя е неоснователна, поради което я е отхвърлил. За да постанови този резултат, съдът е приел за предмет на жалбата отказа на административния орган да й заплати поисканото финансира по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и Плащане на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2). От данните по делото е било прието за установено, че М. В. е декларирала за подпомагане по СЕПП земеделски парцели с обща площ 43,03 ха. При извършената кръстосана административна проверка по реда на чл. 37, ал. 2 ЗПЗП, в релевантната й редакция, е била установена площ, годна за подпомагане в размер на 31 ха, което представлява наддеклариране - 38,81%. Причината за това е, че част от площите на някои от декларираните парцели, а за два от тях изцяло, са излизали извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г., одобрен със заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, а понастоящем министъра на земеделието, храните и горите. На основание чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП и чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. за тези наддекларирани площи й е отказано финансово подпомагане. По НР2 М. В. е декларирала за подпомагане парцели с обща площ 43,76 ха. При извършената кръстосана административна проверка на същото посочено вече правно основание, е била установена годна за подпомагане площ от 31,00 ха. Процентът на наддеклариране е бил в размер на 41,16%. На основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., във връзка с чл. 16, т. 5, предложение първо от Регламент № 65/2011 г. й е отказано финансово подпомагане. И по двете заявени схеми за подпомагане оторизираната сума е била "0" лева. Изключение е установено за БЗС № 67667-1124-3-1, заявен и по двете мерки, за част който е била установена двойно заявена площ. М. В. се е отказала от 0,81 ха от тази площ, като не я е потвърдила, а разликата до 5,56 ха или 0,31 ха са излизали извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. Въз основа на фактическото установяване, потвърдено и чрез прието и неоспорено заключение на съдебно-техническа експертиза, съдът е направил правни изводи, че уведомителното писмо в обжалваната му част е било издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма, като при издаването му не са били допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и на материалния закон. Поради това е отхвърлил жалбата срещу него. При извършената проверка по реда на чл. 218 АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че съдебното решение е валидно и допустимо. То е съответно на материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено, макар и не по всички мотиви, изложени в него. От данните по делото е било безспорно установено, че М. В. е подала възражение срещу одобрения обновен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. На възражението си е получила отговор с писмо с изх. № 94-3919 от 10.07.2014 г. издадено от министъра на земеделието и храните - лист 117 от делото. По делото е категорично установено, че М. В. не е обжалвала заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 16г, ал. 2 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, той е одобрил специализирания слой за кампания 2013 г., въпреки, че в писмото - отговор на възражението, изрично е посочено, че тази заповед подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок - лист 118 делото. При това установяване следва правният извод, че заповедта за специализирания слой е влязла във формална законна сила относно заявените от М. В. парцели за подпомагане и е било недопустимо в съдебното производство, чрез заключение на съдебно-техническа експертиза да се оспорва този специализиран слой. Въпреки това, приетото заключение не може да се счете като допуснато от съда съществено процесуално нарушение, тъй като решаващите правни изводи са правилни. По касационната жалба: Направените твърдения относно това, че М. В. е подала заявлението си преди изменението на ЗПЗП, обн. в ДВ, бр. 40 от 13.05.2014 г. са неотносими. Следва да се посочи, че при извършването на съдебния контрол за законосъобразност административният акт се преценява в съответствие със законодателството, действащо към момента на издаването му - чл. 142, ал. 1 АПК. В случая на съдебен контрол подлежи уведомителното писмо, издадено на 13.08.2014 г., а не действията на земеделския стопанин. Следва да се посочи, че твърдението на М. В., че е поддържала площите в добро състояние и те са били допустими за подпомагане и за предходната стопанска година е неоснователно. При приемане на подаденото от нея заявление, относно декларираните площи за подпомагане е била извършена автоматична проверка на 10.06.2013 г. При проверката са били установени грешки относно описаните парцели, които още тогава са излизали извън допустимия за подпомагане слой - лист 53 от делото. Оплакването, че в ЗПЗП не е съществувала теренната проверка като вид проверка е също неоснователно, тъй като такава е била предвидена в чл. 16а от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. в редакцията й, обн. в ДВ, бр. 101 в сила от 18.12.2012 г. Докато разпоредбата е в сила тя е била действащо право, а редът за създаването на специализирания слой е спазен. В писмените бележки на адвокат-пълномощника на касаторката се прави позоваване на два кадастрални имота, части от които са включени в БЗС № 67667-1124-3-1, който е заявен за подпомагане и по двете мерки. За застъпената площ в размер на 0,81 ха е безспорно, че М. В. се е отказала. Останалата част от парцела в размер на 0,31 ха е излизала извън специализирания слой, поради което правилно в уведомителното писмо е посочено, че годната за подпомагане е останала площ в размер 5,56 ха. Това установяване по никакъв начин не прави съдебното решение необосновано, тъй като правния извод на съда съвпада с фактическото установяване в уведомителното писмо и правното основание за отказ от подпомагане. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. М. В. е направила искане за присъждане на разноските, направени при първоинстанционното разглеждане на спора и по касация. Поради това, че жалбата й е отхвърлена, а касационната й жалба е неоснователна, искането й за присъждане на разноски следва да се остави без уважение по аргумент от чл. 143, ал. 4 АПК. По частната жалба: С определение № 366 от 5.08.2016 г. съдът е допълнил решението си по делото в частта му за разноските по реда на чл. 248 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК. Разноски са били поискани с писмените бележки, представени от процесуалните представители на изпълнителния директор на ДФЗ. Искането е било своевременно, но съдът в решение № 366 от 27.06.2016 г. не се е произнесъл по това искане, поради което го е допълнил в частта му за разноските. С определението си от 5.08.2016 г. съдът е осъдил М. В. да заплати на ДФЗ разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, като вероятно неправилно в определението е посочено "адвокатско възнаграждение". След постановяване на това определение е последвало ново искане от процесуалният представител на изпълнителния директор на ДФЗ вече за изменение на постановеното определение, с което решението е допълнено в частта му за разноските. Основание за това искане е било обстоятелството, че съдът не е присъдил направените от ДФЗ разноски за вещо лице в размер на 250 лв. Това искане съдът е оставил без разглеждане, с определение от 7.10.2016 г. Мотивирал се е, че страната, която го е направила, не е представила списък на разноските. Това определение е правилно и законосъобразно, а частната жалба срещу него е неоснователна. На първо място следва да се посочи, че е процесуално недопустимо да се иска изменение на вече постановено определение за разноските, с което решението по съществото на спора е било допълнено по реда на чл. 248 ГПК. Това е и правилното правно основание, поради което това искане е било оставено без разглеждане, като процесуално недопустимо. Въпреки това на следващо място следва да се посочи, че според чл. 80 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на съдебното заседание в съответната инстанция. В противен случай, според второто изречение на нормата, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Представянето на списък на разноските от страната по същността си е процесуално действие, което следва да бъде надлежно извършено. При непредставянето на такъв списък на разноските, процесуалното действие е опорочено, което прави искането за изменение недопустимо. Този извод следва от посоченото второ изречение на чл. 80 ГПК, в което законодателят е визирал забрана, процесуална недопустимост или пречка да се иска изменение на решението в частта му за разноските. Тази процесуална недопустимост е от категорията на абсолютните, за които съдът е длъжен служебно да следи. В конкретния случай между страните няма спор, че процесуалният представител на изпълнителния директор на ДФЗ не е представил списък на разноските. Следователно искането му е било процесуално недопустимо, както правилно е приел и административният съд, макар и по други мотиви. В този смисъл е т. 8 и 9 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., което е задължително за органите на съдебната власт според чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Отделно от това, както вече се посочи, е недопустимо да се иска изменение на вече постановено определение в производството по реда на чл. 248 ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение