Решение № 8405 от 5.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2850/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие чрез процесуален представител срещу решение 63 от 16.01.2024 г., постановено по административно дело 245/2023 г. от Административен съд София- област (АССо), с което е отменено издаденото от него Уведомително писмо с изх. 02-230-6500/2814#7/24.10.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г. (УП) По наведени доводи за неправилност на решението, необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалването на посоченото УП бъде отхвърлено, като претендира и заплащане на деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Ф. А. И. чрез процесуален представител и в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати нарушения на изискванията за неговата форма и при неправилно приложение на материалния закон. Настоящият състав споделя изводите в обжалваното решение, че същото е постановено в нарушение на изискванията за неговата форма, тъй като от съдържанието на оспорения акт не се установява еднозначно какво приема за установено органът от фактическа и правна страна за конкретния случай, а са изброени възможни хипотези. Настоящият състав намира, че актът е постановен без да са съобразени всички относими за случая факти и обстоятелства. По делото е приложено решение 13 от 06.01.2022 г., постановено по адм. дело 659/2021 г. на АССо, с което е отменено уведомително писмо изх. 02-230-6500/2814 от 30.01.2021 г. а извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г., издадено от Изпълнителния директор на ДФЗ, цитирано в УП, предмет на адм. дело 245/2023 г. на АССо, в което е прието за установено, че не е налице двойно заявяване на площи за парцел 53607-7-3-4, заявен от жалбодателя. Този факт е безспорно установен и хода на производството по адм. дело 245/2023 г. по описа на АССо, по което е постановено и обжалваното пред настоящата инстанция определение отново чрез назначаване на съдебно техническа експертиза, която е приета без да е оспорена от страните. Вещото лице е установило, че И. ползва под наем част от ПИ100003 по КВС с площ 500 дка, който е идентичен с ПИ 53607.100.3 по кадастралната карта и е с общо площ 1836 629 кв.м., от който 600 дка, отразена на скица на л. 111 от делото се ползват от Ц. Б., а частта, отразена на скица на л. 113 от делото се ползва от И. и в случая не е налице застъпване на тези имоти. При така установеното, наведените доводи, че жалбодателят не е представил изискуемите се документи е неоснователен. Още повече, че както се твърди в жалбата, органът е бил наясно с установените от вещите лица и по двете дела факти, още в хода на административното производство предвид твърденията му, че Б. е представил документи, че ползва една част от имота и няма спор, че няма застъпване. Обстоятелството, че при въвеждане в системата на данни за имота, въз основа на които се извършва автоматизирана проверка не освобождава административния орган от задължението му да постанови акта си при спазване на изискванията по чл. 35 АПК след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, още повече, че те са били известни на органа предвид представените от Б. доказателства, които не само установяват тези факти, но и са съобразени от органа по отношение на ползваната от него част от имота. Неоснователни са и наведените доводи по отношение на парцел 53607-210-2-2, тъй като изводите на съда за този парцел отново са базирани на приетата по делото съдебна експертиза, приета без да е оспорена от страните. При това обстоятелството, че изводите на вещото лице се различават от прието за установено от органа не води до извод за неправилност на решението в тази му част. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Съдът е правилно е отменил уведомителното писмо, но е пропуснал да постанови връщане на преписката за ново произнасяне от органа с оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК при което следва да бъде постановено връщане на преписката на органа за ново произнасяне при съобразяване на изложеното в мотивите на обжалваното решение. При този изход на делото искането на ответната страна за присъждане на разноски е основателно, но доколкото по делото не са представени доказателства за направени такива не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение