Решение № 10790 от 25.11.2022 г. на ВАС, III о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ю. Иванов, от гр. София, чрез пълномощника му адв. Ч. Държиков, срещу Решение 1743 от 17.03.2022 г., постановено по адм. дело 7027/2021 г. по описа на Административен съд София-град с доводи за неговата неправилност - отменителнително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество и уважаване на исковата молба. Претендира разноски за двете инстанции. Ответната страна Софийският районен съд, чрез пълномощника си, специалист Правно обслужване, Л. Нерезова, в писмен отговор дава становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба и моли съда да остави в сила обжалвания съдебен акт. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от насрещната страна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрк. Райков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да бъде потвърдено обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на търсените разноски от насрещната страна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Софийски градски съд, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователни предявените искове от Ю. Иванов, срещу Софийски градски съд, Софийски районен съд и Комисията за енергийно и водно регулиране за солидарното им осъждане да му заплатят обезщетение в размер на 3 211. 74 лв., начислена за периода от 30.06 до 27.09.2018 г. по фактура 0250861226 от 29.10.2018 г. на осн. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ, както и 1 112. 70 лв. обезщетение за заплатените такси и разноски в производството по гр. д. 7130/18 г. на СРС и гр. д. 2199/20 г. на СГС. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответниците сумите от по 100 лв. разноски на всеки от тях. Въз основа на установите по делото факти, по които страните не спорят, и след анализ на събраните в хода на производството доказателства, съдът е направил извод, че искът е неоснователен, тъй като чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ са отменени, считано т влизане в сила на решението на съда за отмяната им, в случая от 23.11.2018 г., а периодът на преизчисление на дължимите суми за потребената ел. енергия от ищеца касае период (от 30.06 до 27.09.2018 г.), в който тези норми са част от действащото право. При това положение съдът е направил извод, че не е налице нарушение на норми на Европейското право при приложението на националната правна уредба. Съдът не е установил и вреди, подлежащи на обезщетяване, тъй като ищецът не е доказал, че претендираната сума от 3 211. 74 лв., представлява равностойността на заплатена от него сума за консумирана електрическа енергия. Въз основа на това е приел за недоказано наличието на комулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на безвиновната отговорност на държавата и е постановил своя акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. Съдът е установил вярно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят (арг. от нормата на чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК). Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата. Доводите на касационният жалбоподател за неправилност и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявените искови претенции. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. На следващо място, съдът от първата инстанция е обсъдил обстойно приложимото Европейско право към момента на съставяне на корекционната фактура (Директива 2009/72/ЕО на ЕП и на Съвета от 13.07.2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО) и обосновано е приел, че установените с националния подзаконов нормативен акт норми на правилата за измерване на количеството електрическа енергия не му противоречат. В тази връзка, необосновано и неправилно е твърдението на жалбоподателя, че чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.) е отменен поради противоречието му с чл. 13 , ал. 2 от Директива 2006/32/ЕО. Видно от Решение 2315 от 21.02.2018 г. постановено по адм. дело 3879/2017 г. по описа на ВАС, оставено в сила с Решение 13691 от 08.11.2018 г. постановено по адм. дело 4785/2018 г. по описа на 5 чл. с-в на ВАС, съдът е изследвал материалната компетентност на КЕВР и е установил, че същата не е превишила предоставените й със Закона за енергетиката правомощия. Единственото нарушение, което КЕВР е допуснала е на административнопроизводствените правила. Отделно от това Директива 2006/32/ЕО не се прилага от 04.06.2014 г. и не е част от действащото право към момента на издаване на корекционната фактура, както правилно е отбелязал ответника КЕВР. Предвид изложеното извода на съда, че искът е неоснователен, е обоснован и законосъобразен, тъй като в случая ищецът, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки, от които да произтича сочената безвиновна отговорност. Неустановяването на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ обуславя неоснователността на предявения иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е неоснователно. Претенцията на процесуалния представител на Софийски районен съд и тази на процесуалния представител на Комисия за енергийно и водно регулиране за заплащане на юрисконсултско възнаграждение са основателни и следва да бъдат уважени до размера от по 100 (сто) лева на всеки. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение