Решение № 11317 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2852/2013 г.

Решение № 11317 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2852/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община-Нова Загора, против Решение № 149/10.01.2013 г., постановено по адм. дело № 115/2012 г. по описа на Административен съд - Сливен. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изводите на съда противоречат на доказателствата по делото, на материалния и на процесуалния закон. Моли за отмяна на решението. Ответниците - Ганка Атанасова Баръмова, Георги Василев Баръмов, Иван Василев Баръмов - и тримата от гр. Стара Загора, и Диана Атанасова Пенева от гр. Сливен, чрез пълномощниците им, оспорват касационната жалба като неоснователна. По изложените в писмено становище съображения молят за оставяне в сила на обжалваното решение и за присъждане на разноските в касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-Сливен е отменил Заповед № РД-28-327/09.05.2012 г. на кмета на Община-Нова Загора, с която на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, вр. § 8, ал. 2, т. 3 от ПР ЗУТ е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР на УПИ VI-78, кв. 3 по плана на с. Научене, община Нова Загора и е осъдил Община Нова Загора да заплати на Ганка Атанасова Баръмова, Георги Василев Баръмов, Иван Василев Баръмов и Диана Атанасова Пенева сторените от тях разноски по делото. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна поради противоречието й с материалния закон. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е счел, че одобреният от кмета на Община-Нова Загора проект за изменение на ПУП е в нарушение на разпоредбата на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, която предвижда собствениците на поземлени имоти по ал. 1 от § 8 от ПР на ЗУТ да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти, като съществуващи по смисъла на нормата са границите на имота по кадастралния план и кадастралната карта. Прието е, че в разглежданата хипотеза изменението на ПУП следва да се изчерпва с възстановяване на вътрешните регулационни линии по съответните имотни граници, което в случая не е изпълнено. Като се е позовал на прието по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по назначената основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, съдът е навел извод, че предвидената с изменението северна граница за УПИ VI-78 не съвпада с имотна граница на УПИ II-76, каквото е изискването на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, а отстои на 2 метра от нея при северозападния ъгъл на полумасивната постройка в УПИ VI-78. Посочил е, че за да са изпълнени предпоставките на приложената от административния орган материалноправна норма регулацията е следвало да започне по западната имотна граница на УПИ VI-78, където не е установено несъответствие между кадастралния план и заповедта, да продължи от северозападния ъгъл на полумасивната постройка в УПИ VI-78 и да завърши в североизточния ъгъл на полумасивната постройка до навеса, а не както е предвидено със заповедта да отстои на два метра от постройката. От данните по делото е счетено, че причината предвидената със заповедта регулация да не минава по северната фасада на полумасивната постройка в УПИ VI-78 и да завършва до навеса е допусната от проектанта грешка при изработването на проекта, която не е отчетена и отстранена на заседанията на ОбЕСУТ, въпреки възраженията на присъствалите на съвета геодезисти, което е довело до несъвпадане на предвидената със заповедта регулация със съществуващите имотни граници. Според съда несъответствието на проекта с плана на с. Научене от 1946 г., одобрен със Заповеди № 20372 и № 20373 от 18.02.1946 г. на кмета на община Нова Загора, респективно - с приетия през 1992 г. кадастрален план, е довело до незаконосъобразност на заповедта, с която е одобрен проекта за изменение на ПУП- ПР, поради противоречието й с нормата на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ. Обоснован е извод, че с приетото с оспорената заповед изменение се предвижда ново техническо решение, при което частично се възстановява вътрешна регулационна граница по имотна граница - западната между УПИ VI-78 и УПИ II-76 по съществуваща масивна ограда, съгласно § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ и се създава нова такава вътрешна регулационна граница - северната за УПИ VI-78 и респ. южна за УПИ II-76, която отстои на два метра от северната фасада на полумасивната постройката в УПИ VI-78, като за одобряване на изменението в тази част, съгласно § 8, ал. 2, т. 2 от ПР на ЗУТ е необходимо съгласието на заинтересованите собственици на УПИ II-76, каквото в случая не е налице. С тези мотиви съдът е отменил процесната заповед. Решението е правилно. Решаващият съд е установил точно и съобразно доказателствата релевантните за предмета на спора факти и настоящата инстанция ги възприема така, както са изложени в обжалваното решение. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. По делото не са представени доказателства, които да сочат на различни от установените от решаващия съд фактически обстоятелства. Неоснователно е оплакването на касатора за неправилно тълкуване на доказателствения материал. Съдът е взел предвид всички писмени доказателства по преписката, показанията на разпитания като свидетел проектант, изготвил проекта за изменение на ПУП - ПР, както и заключенията на вещото лице по съдебно-техническите експертизи, които еднозначено и безпротиворечиво обосновават постановения със съдебния акт правен резултат. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е формирал изводи по събраните доказателства и по релевираните от страните доводи, обсъдил е обективно и изчерпателно фактите от значение за предмета на спора, извършил е задълбочен анализ на приложимото право. Решението е постановено в изискуемата съгласно чл. 172а АПК форма след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168, ал. 1 АПК. Поради това касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд е спазил процесуалния закон при разглеждане на делото. Атакуваното решение е обосновано и правилно е приложен материалният закон. Съответен на закона и на доказателствата по делото е изводът на съда, че одобреният със заповедта проект за изменение на ПУП е в противоречие с материалноправната норма на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ. По силата на цитираната разпоредба при прекратяване на отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, собственикът на придаваемата се част може да поиска поставянето на вътрешната регулационна линия по съществуващата имотна граница. Съществуваща по смисъла на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ е границата на имота по кадастъра. Специалното основание на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ е за промяна само на вътрешните регулационни линии. Видно от приложения по делото графичен материал, изменението, одобрено с оспорената заповед, засяга единствено западната граница между УПИ VI-78 и УПИ II-76, въпреки че със заповедта е одобрен проект за изменение на ПУП в част ПР за северната граница на УПИ VI-78. Изменението на ПУП в хипотезата на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ следва да се изразява в прилагане на регулация по съществуващи материализирани имотни граници между УПИ II-76 и УПИ VI-78, което в случая не е сторено - регулацията минава по плътната ограда на запад, продължава допряна до съществуващата полумасивна сграда в УПИ VI-78, предвидено е да минава частично в западна посока по южната фасада на постройката и изцяло по западната фасада и северната фасада на същата сграда, продължавайки от северния ъгъл на постройката до пресечната точка на асфалтов тупик. Видно от заключението на СТЕ, вътрешната регулационна линия между УПИ II-76 и УПИ VI-78, приета с оспорената заповед, не съвпада с кадастралната граница между тях, като се има предвид плана от 1946 г. и КП от 1992 г., като неправилно със заповедта се предвижда регулационната граница да минава на два метра от северната фасада на къщата, вместо да съвпада със северната фасада на постройката. След като изменението не е по съществуващата кадастрална граница в северната част на имота, то е налице нарушение на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, както обосновано е приел първоинстанционният съд. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че несъответствието в границата се дължи на допусната техническа грешка при изготвянето на проекта на изменение на ПУП, която не се отразява на законосъобразността на заповедта за одобряването му. Одобреният проект е неразделна част от процесната заповед. От доказателствата по делото е безспорно установено, че вътрешната регулационна граница между УПИ II-76 и УПИ VI-78, предвидена с изменението на ПУП, не съвпада изцяло със съществуващата имотна граница между двата имота. Разминаването между одобреното изменение на ПУП и съществуващата по смисъла на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ граница между имотите касае северната граница за УПИ VI-78 в дъното на същия. В тази част одобрената със заповедта граница вместо да съвпада със северната фасада на съществуващата постройка съгласно кадастралната основа, отстои от фасадата на сградата на около два метра. Поради това съдът правилно е приел, че е налице несъвпадане на регулацията с имотните граници, водещо до материална незаконосъобразност на административния акт. По изложените съображения Върховният административен съд в настоящия състав, счита, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в касационната му фаза и предвид направеното от пълномощника на ответниците по касационната жалба искане за присъждане на разноски, в полза на същите се дължат сторените такива пред настоящата инстанция, поради което община Нова Загора следва да бъде осъдена да заплати на Ганка Атанасова Баръмова, Георги Василев Баръмов, Иван Василев Баръмов и Диана Атанасова Пенева сумата от 450 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от 01.04.2013 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение