Решение № 355 от 15.09.2026 г. на ВКС по н. д. № 420/2026 г.

Производството е по реда на Глава 23 от НПК. Образувано е по касационен протест на Апелативна прокуратура-София и по касационна жалба на подсъдимата Е. Ц. В. чрез упълномощения защитник адв.С. А. срещу Решение №85/18.03.2026г. по ВНОХД №105/2026г. на Софийски апелативен съд, НО, 2 състав. В касационния протест се излагат доводи за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения и за неправилно приложение на закона като се иска отмяна на решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено оправдаването на двете подсъдими, съответно се предлага връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. Прокурорът изтъква, че въззивният съд е направил неправилно и превратно обсъждане на събраните по делото доказателства и не е положил усилия за изясняване на обективната истина по делото, като не е допуснал провеждането на допълнителен разпит на св.Д. С. по въпроси, които са обобщени в пет точки от касационния протест. Оспорва се доказателствения анализ на въззивния съд и възприемането на обясненията на подсъдимите В. и Х. и на св.Г. относно техните отношения със св.Д. С., като се сочи, че банкоматите обикновено не позволявали еднократно теглене на суми над 400 лв., което подривало достоверността на свидетелските показания на св.Л. Г.. Неправилното приложение на закона се свързва с оправдаването на двете подсъдими по обвинения, които според подалия касационен протест прокурор били доказани. В касационната жалба на подсъдимата В. се излагат аргументи за неправилно приложение на закона и за явна несправедливост на наложеното на подсъдимата В. наказание. Прави се и позоваване на допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение чрез необсъждане на доводи, направени от защитата. Твърди се, че в подсъдимата не е съществувал умисъл за противозаконно присвояване на телефона на пострадалия св.Д. С. без неговото съгласие, доколкото този телефон останал в подсъдимата в резултат на суматохата при влошаване здравословното и психическо състояние на св.С. и след повикването на неговите близки чрез този телефон. Излагат се аргументи за малозначителност и маловажност на деянието на подсъдимата В. с оглед стойността на телефона и на данните за нейната личност. Тези съображения се изтъкват и за обосноваване на извод за явна несправедливост на наказанието, определено от въззивния съд. В съдебното заседание на касационния съд представителят на ВКП счита, че изложените в протеста доводи са неоснователни. Намира, че св.С. е бил разпитан подробно пред първата инстанция и на досъдебното производство и споделя оценката, направена от въззивния съд на показанията на този свидетел. Прокурорът оспорва подадената от защитата на подсъдимата В. жалба, като излага аргументи за нейната неоснователност. В заключение предлага решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Защитниците на подсъдимата Е. Ц. В. и на подсъдимата В. Й. Х. - адв.С. А. и адв.И. Х. поддържат депозираната касационна жалба по отношение на подсъдимата В. и пледират за липса на извършено престъпление, като сочат липса на умисъл, а алтернативно поддържат искането за квалифициране на случая като маловажен и за намаляване на наложеното наказание като явно несправедливо. Оспорват подадения касационен протест и подробно обосновават липсата на извършено престъпление по чл.249, ал.1 от НК вр. чл.20, ал.2 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК, като наблягат на събраните доказателства за продължителни връзки на св.Д. С. с двете подсъдими и св.Г., многократното предоставяне от този свидетел на негови банкови карти за заплащане на получените сексуални услуги и най-вече на установеното с банкови документи обстоятелство, че св.Д. С. е бил напълно наясно в реално време с извършените тегления поради получаването на известия от банката-издател на банковите карти при всяко теглене. Подсъдимата Е. Ц. В. поддържа доводите на своите защитници и в последната си дума моли да бъде оправдана. Подсъдимата В. Й. Х. поддържа доводите на своите защитници и в последната си дума иска да бъде оправдана. Върховният касационен съд, като съобрази доводите в касационния протест и в касационната жалба, както и аргументите, изложени от страните в съдебното заседание, намери следното: Касационният протест на АП-София и касационната жалба на адв.А. като защитник на подсъдимата В. са допустими съгласно чл.350 НПК, като са подадени от легитимирани страни в процеса срещу акт от посочените в чл.346, т.1 НПК. Разгледани по същество ВКС намира, че и касационният протест, и касационната жалба са неоснователни. С присъда от 23.10.2023г., постановена по НОХД №271/2021г. по описа на Софийски градски съд, НО, 31 състав подсъдимата Е. Ц. В. е призната за невиновна в това да е извършила престъпленията по чл.249, ал.1 от НК вр. чл.20, ал.2 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.194, ал.1 от НК, за които е била предадена на съд и е оправдана по тези обвинения. Със същата присъда подсъдимата В. Й. Х. е призната за невиновна в това да е извършила престъплението по чл.249, ал.1 от НК вр. чл.20, ал.2 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК, за което е била предадена на съд и е оправдана по това обвинение. По протест на прокурор от СГП срещу оправдаването на подсъдимите по внесените срещу тях обвинения е било образувано въззивно производство - ВНОХД №466/2024г. по описа на САС, НО 1 състав, по което с решение №198/06.06.2024г. присъдата на СГС е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от първата инстанция. По образуваното ново НОХД №3510/2024г. по описа на СГС, НО, 9 състав, след проведено съдебно следствие, е постановена Присъда №112/25.09.2025г., с която подсъдимите В. Й. Х. и Е. Ц. В. са признати за невиновни и оправдани по обвинението за това, че за времето от 19.06.2019г. до 21.06.2019г. като съизвършители помежду си в [населено място] при условията на продължавано престъпление са използвали данни от платежни инструменти - три броя банкови карти, издадени от/банка/, без съгласието на титуляра Д. В. С., като деянието не съставлява по-тежко престъпление и на основание чл.304 от НПК са оправдани по внесените срещу тях обвинения за извършено престъпление по чл.249, ал.1 от НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК. Със същата присъда подсъдимата Е. Ц. В. е призната за виновна за това, че на 21.06.2019г. в [населено място] е отнела чужда движима вещ - мобилен телефон /марка/ на стойност 959,67 лв. от владението на Д. В. С. без неговото съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание чл.194, ал.1 от НК и чл.54, ал.1 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от три години. Върху подсъдимата Е. Ц. В. на основание чл.189, ал.3 от НПК са възложени направените по обвинението, за която тя е призната за виновна, разноски в размер на 183 лв. по сметка на СДВР и в размер на 70 лв. по сметка на СГС. По протест на прокурора срещу оправдаването на двете подсъдими по обвиненията по чл.249, ал.1 от НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК и по жалба на подсъдимата В. срещу нейното осъждане по обвинението по чл.194, ал.1 от НК е образувано ВНОХД №105/2026г. по описа на САС, НО, 2 състав. С Решение №85/18.03.2026г. съдът е изменил първоинстанционната присъда, като е преквалифицирал деянието на подсъдимата Е. Ц. В. в престъпление по чл.197, т.1 от НК вр. чл.194, ал.1 от НК, като е приел, че открадната вещ е била върната до приключване на съдебното следствие на първоинстанционния съд и е намалил наложеното наказание лишаване от свобода от една година на шест месеца. Присъдата на първата инстанция е потвърдена в останалата част. Именно това решение е предмет на касационна проверка в настоящето производство. Преди всичко този съдебен състав на Върховния касационен съд трябва да се произнесе по наведените доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд. Наличието на такива нарушения би предопределило връщането на делото за ново разглеждане на състав на въззивния съд за тяхното отстраняване и би препятствало произнасянето по доводите за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание, развити в протеста и жалбата. В касационния протест са изложени твърдения за наличие на допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на прокуратурата в наказателното производство по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 от НПК, като се сочи, че са нарушени процесуалните правила, свързани с установяването, проверката и оценката на релевантните факти и е извършен неправилен анализ и оценка на доказателствата, като не е допуснат нов разпит на св.Д. В. С. по въпроси, които прокуратурата е формулира в протеста. Такова искане е било направено и пред въззивния съд в съдебното заседание на 09.03.2026г. С мотивирано определение от същата дата (л.61 от ВНОХД №105/2026г.) съставът на съда е оставил без уважение това искане, оставил е без уважение и друго искане на прокурора - за изискване на справки от НАП за това дали двете подсъдим са декларирали пред органите на приходната агенция получените от проституция доходи и е пристъпил към разглеждане на делото по същество. Дейността на въззивния съд е съобразена с изискванията на процесуалния закон, като исканото от въззивния прокурор следствено действие по никакъв начин не би могло да допринесе за изясняване на обективната истина по делото, респ. недопускането на искания разпит не съставлява процесуално нарушение. Върховният касационен съд нееднократно е посочвал, че въззивният съд има право на преценка дали да допусне - по искане на страните или служебно - извършването на действия, свързани със събиране на доказателства, като при направено искане от някоя от страните в тази насока, е длъжен да мотивира своето становище дали да го уважи или да го остави без уважение. Отказът да бъде уважено искане на някоя от страните в процеса за прилагане на способи за събиране на доказателства не съставлява процесуално нарушение, когато е обоснован и поисканото действие обективно не би послужило за изясняване на обстоятелства, свързани с предмета на доказване, очертан в разпоредбата на чл.102 от НПК. В конкретния случай св.С. е разпитван на досъдебното производство непосредствено във времето след осъществяването на твърдените от прокуратурата факти (л.127-л.128 от досъдебното производство), като неговите показания от досъдебното производство са били приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК от първоинстанционния съд със съгласие на всички страни в процеса. Свидетелят е разпитан подробно и в условията на състезателност и в съдебното заседание на първата инстанция на 27.01.2025г. (л.55-л.58 от НОХД №3510/2024г.). Бил е разпитван и при първото първоинстанционно разглеждане на делото (л.158-л.165 от НОХД №271/2021г.). Във всичките си разпити този свидетел е заемал последователна позиция за липса на съгласуваност за използване на услугите на двете подсъдими и на св.Л. Р. Г. и за заплащане на тези услуги. Поради това формулираните в касационния протест допълнителни въпроси за негов евентуален нов разпит всъщност са намерили своя отговор в тези негови показания. Въззивният съд е подложил на подробен и задълбочен анализ показанията на този свидетел, като ги е съпоставил не само с обясненията на двете подсъдими В. и Х. и с показанията на св.Г., но и с показанията на св.Л., на св.Н. И., с показанията на неговия син - св.И. С., с писмените доказателства по делото и с категорично установения факт на незабавно известяване от страна на банката към св.Д. С. за всяка извършена операция или за опит за такава с някоя от неговите банкови карти, вкл. с инкриминираните по делото три броя банкови карти (писмо на /банка/ на л.245-304 от НОХД №271/2021г.). Мотивите на въззивния съд са подробни и ясни, като на анализ и съпоставяне са подложени всички твърдения на св.С.. Подробно (л.72, гърба от ВНОХД №105/2026г.) е обсъдено и посещението на клона на /банка/на площад /площад/ в [населено място] от пострадалия и двете подсъдими, на което се набляга в касационния протест. Изложените от въззивния съд доводи да не възприеме за достоверни показанията на св.Д. С. са логични, задълбочени и са съобразени с доказателствения материал по делото, поради което не може да се възприеме за основателно становището, изразено в касационния протест, за превратно и неправилно интерпретиране на фактите и доказателствата. По идентичен начин съдът е подходил и при обсъждане на доводите на защитата за липса на престъпление „кражба“, извършено от подсъдимата В., като внимателно и пълно е обсъдил доказателствата за това деяние, съпоставил е обясненията на подсъдимата с останалите гласни и писмени доказателствени средства и е посочил защо приема наличието на осъществен престъпен състав. Мотивите на въззивното решение са ясни и пълни и в тази тяхна част и настоящият съдебен състав не установява да са били пренебрегнати или необсъдени съществени доводи на защитата, което би съставлявало процесуално нарушение. Поради изложеното няма основание да се приеме, че съставът на САС при разглеждането и решаването на делото е допуснал процесуални нарушения от категорията на съществените и липсват основанията на чл.348, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 от НПК за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд по реда на чл.354, ал.3, т.2 вр. ал.1, т.5 от НПК. Развитите в касационния протест доводи за нарушение на материалния закон при оправдаването на подсъдимите са изцяло свързани с доводите за неправилно установена фактическа обстановка вследствие с посочените от прокуратурата процесуални нарушения. Поради липсата на допуснати такива процесуални нарушения и при ограниченията, свързани с невъзможността касационната инстанция да установява нови фактически положения, освен в хипотезата на чл.354, ал.5, изр.2 от НПК, какъвто не е настоящият случай, няма основание да се преценява и неправилно приложение на материалния закон. Въззивният съд е отчел всички релевантни факти, отнасящи се до обвинението по чл.249, ал.1 от НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК, внесено и поддържано срещу двете подсъдими, за да заключи че липсва осъществен престъпен състав. По делото е категорично доказано, че двете подсъдими са използвали банковите карти на св.Д. С. с негово съгласие и с негово знание, в съответствие с уговореното предварително заплащане на предоставяните сексуални услуги, като изложените в касационния протест доводи, свързани с някакви ограничения в сумите, които можело да бъдат изтеглени еднократно, не намират опора в обективно установените обстоятелства, които са били инкриминирани и от самата прокуратура, за изтеглянето на значителни количества парични средства, надвишаващи твърдения от прокурора лимит от 400 лв. Оправдаването на подсъдимите В. Й. Х. и Е. Ц. В. е логична последица от установеното предварително и недвусмислено дадено съгласие от страна на св.С. те да оперират с неговите банкови карти и изтеглените суми са в рамките на договорените между св.С., двете подсъдими и св.Г. средства за заплащане на оказаните от подсъдимите В. и Х. и от св.Г. услуги с интимен характер. В касационната жалба на адв.А. по отношение осъждането на подсъдимата Е. Ц. В. за кражбата на мобилния телефонен апарат на св.С. се излагат аргументи, свързани със субективната съставомерност на деянието и за наличието на „маловажен случай“ по смисъла на чл.194, ал.3 от НК (респ. за прилагане на административната отговорност по чл.218б от НК). Въззивният съд е изложил своите логични и задълбочени аргументи, за да приеме, че подсъдимата В. е съзнавала, че извършва кражба на телефона на пострадалия св.Д. С., като касационната инстанция няма какво да добави към тези аргументи. Подсъдимата е взела мобилния телефон на св.С. без негово съгласие, установила е върху този телефон своя фактическа власт, използвала е телефонния апарат до нейното задържане от органите на МВР на 08.08.2019г., като при това задържане изрично е посочила (в протокола за доброволно предаване), че този телефон тя е придобила от неустановено трето лице, като по този начин се е опитала да прикрие действителния произход на телефона и да отрече правото на св.С. върху вещта. По никакъв начин подсъдимата В. не е демонстрирала свое намерение да върне мобилния телефон на св.С., а е упражнявала собствена фактическа власт върху него. Изложените в касационната жалба доводи, свързани с липсата на отчуждаване на вещта към трети лица, не променят наличието на осъществен състав на престъпление „кражба“ по смисъла на чл.194, ал.1 от НК (респ. прилагането на квалифициращите и привилегироващите състави на чл.195 от НК-чл.197 от НК). Евентуалното отчуждаване на вещта би позволило да се търси наказателна отговорност за евентуално престъпление по чл.253 от НК. Липсата на такова отчуждаване не означава, че няма извършена кражба на вещта, след като подсъдимата В. в дълъг период от време (близо месец и половина) е ползвала телефона като свой. Няма основания да се приеме, че в случая става дума за „маловажен случай“ на кражба по смисъла на чл.93, т.9 от НК вр. чл.194, ал.3 от НК. Изложените от въззивния съд съображения за това се споделят напълно от настоящия състав на ВКС, като трябва да се подчертае, че става въпрос за използване на безпомощното състояние на св.С. към момента на открадването на телефона, сравнително продължително използване на този телефон от подсъдимата В., отказ на подсъдимата да разкрие произхода на вещта към момента на нейното предаване на органите на предварителното производство, немалката стойност на телефона към момента на неговата кражба. Всички тези обстоятелства не позволяват да се приеме, че конкретната кражба е с по-ниска обществена опасност от другите случаи на престъпления от този вид. Естествената амортизация на вещта при нейното използване, изтъкната в касационната жалба на защитата на подсъдимата В., не съставлява обстоятелство, което да намалява обществената опасност на извършеното посегателство срещу чуждата собственост и не може да бъде отчитана при преценката на предпоставките на чл.93, т.9 от НК. Изложеното позволява да се заключи, че преценката на въззивния съд относно приложението на закона по отношение на извършеното от страна на подсъдимата Е. Ц. В. посегателство срещу собствеността на св.Д. В. С. е законосъобразна и нейното осъждане за извършено престъпление по чл.197, т.1 от НК вр. чл.194, ал.1 от НК е правилно и няма основание за ревизиране на този извод на въззивния съд. Изложените в касационната жалба на защитата доводи за явна несправедливост на наложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от три години, също не могат да бъдат споделени. Въззивният съд е наложил на подсъдимата Е. Ц. В. наказание към минимума, предвиден в закона. Липсват основания за прилагане на чл.55, ал.1, т.2 НК, като няма никакви изключителни смекчаващи обстоятелства, а наличните такива - чисто съдебно минало, млада възраст и липса на данни за противообществени прояви на подсъдимата В. не са многобройни и въззивният съд ги е отчел, за да определи наказанието при значителен превес на смекчаващите обстоятелства. Въззивният съд правилно е приел като отегчаващи обстоятелства начина на извършване на кражбата при предходните отношения между подсъдимата и пострадалия и използване на безпомощното състояние на св.С. за осъществяване на деянието. Характеристиките на вещта - мобилен телефон с бърза амортизация, на които се набляга в касационната жалба на защитата, не следва да се третират като някакво изключително смекчаващо обстоятелство, тъй като стойността към момента на деянието е установена чрез съответната експертна оценка и не е пренебрежимо ниска. Целите на наказанието по чл.36 НК също не налагат някаква по-голяма снизходителност към престъплението, извършено от подсъдимата В. и към нейната личност. На подсъдимата трябва да се покаже укоримостта на нейната постъпка, а на останалите членове на обществото за пореден път да се напомни, че всяка кражба, независимо от стойността на откраднатото, засяга тежко сигурността и доверието между членовете на обществото. По тези съображения касационната инстанция не намира да са налице предпоставките на чл.354, ал.2, т.1 от НПК вр. чл.348, ал.5, т.1 вр. ал.1, т.3 от НПК за намаляване или за замяна на наложеното на подсъдимата Е. Ц. В. наказание от шест месеца лишаване от свобода, което е било отложено за изпитателен срок от три години. Водим от всичко изложено и на основание чл.354‚ ал.1, т.1 от НПК‚ Върховен касационен съд, Трето наказателно отделение