Решение № 11948 от 23.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6580/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Комисия за енергийно и водно регулиране гр. София чрез юриск. Дуевски за отмяна на основание чл. 239, т.1 и 4 АПК на влязло в сила решение 7883/12.12.2019 г., постановено по адм. дело 7621/2019 г. по описа на Административен съд, София-град, частично отменено с решение 755/21.01.2021 г. по адм. дело 2488/2020 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение. В искането са изложени твърдения за наличие на нови писмени доказателства и нови обстоятелства, които са от съществено значение за изхода на делото и които при решаването му не са били известни на страната основание по чл. 239, т.1 АПК, като в тази връзка е налице позоваване на решение по дело С-279/09 на СЕС, както и основанието по чл. 239, т. 4 АПК. За него искателят твърди, че са налице множество решения, с които КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД обезщетения, като сочи решение 5064/27.07.2018 г. по адм. дело 6455/2017 г. на АССГ, влязло в сила на 31.01.2019 г. и с което е отхвърлен иска на посоченото дружество срещу КЕВР за имуществени вреди в размер на 1 356 лв., докато в решение 7883/12.12.2019 г. по адм. дело 7621/2019 г. искането за заплащане от страна на електроразпределителното дружество е уважено в пълен размер. Цитирани са и други решения на ВАС. Подробни съображения са изложени в искането за отмяна, което в съдебно заседание се поддържа от юриск. Дуевски, който претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претндираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по искането Електроразпределение Север АД гр. Варна чрез процесуалния си представител адв. Николова, го оспорва като неоснователно и претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането е частично недопустимо относно тази част на решението на ВАС, Трето отделение, с което е отменено първоинстанционното решение на АССГ, а в останалата част е допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал.1, т.1 и 4 АПК, а разгледан по същество в посочената част е неоснователно и следва бъде отхвърлено поради следните съображения: По частичната недопустимост на искането за отмяна. Не се спори, че с решението на ВАС, Трето отделение по адм. дело 2488/2020 г. е отменено решението на АССГ по адм. дело 7621/2019 г. в частта, в която КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД обезщетение за имуществени вреди, причинени от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление НП-445/17.12.2014 г., издадено от председател на ДКЕВР (понастоящем КЕВР), състоящо се в направени разноски за адвокатското възнаграждение в производство по нахд 442/2015 г. по описа на Районен съд гр. Свищов за сумата над 500 лв. до пълния присъден размер от 1 356 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 04.07.2016 г. до окончателното й плащане. Със същото решение ВАС, Трето отделение е постановил друго решение по съществото на спора на основание чл. 222, ал.1 АПК, като е отхвърлил предявеният от Електроразпределение Север АД иск в посочената по-горе част. В тази част искането е недопустимо, както и в частта, в която с решението на ВАС, Трето отделение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което иска по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е отхвърлен в останалата част. В тези части за КЕВР липсва правен интерес да иска отмяна на влязло в сила решение, тъй като е налице за него благоприятен резултат, поради което за отмяна е недопустимо и следва да се остави без разглеждане и в същите части производството по делото пред ВАС, петчленен състав следва да бъде прекратено. По същество на искането за отмяна в останалата част. С решението си тричленен състав на ВАС, Трето отделение е отменил частично предявеният иск по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, с което е отхвърлена жалбата на Електроразпределение Север АД за заплащане на обезщетение в размер над 500 лв. за разликата до 1 356 лв., представляващо направени от дружеството разноски за адвокат във връзка с обжалване на Наказателно постановление НП-445/17.12.2014 г. на председателя на КЕВР по кнад 10191/2016 г. на Административен съд гр. Велико Търново, ведно със законната лихва, считано от 04.07.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението и е постановено от ВАС, Трето отделение друго решение, с което е осъдена КЕВР да заплати на Електроразпределение Север АД обезщетение за претърпени от същото дружество в посочената по-горе част, както и обезщетение за вреди, представляващи направените разноски в размер над 106 лв. до присъдения размер от 446 лв. във връзка с обжалваното наказателно постановление, посочено по-горе. В искането за отмяна се сочат основанията по чл. 239, т.1 и 4 АПК. По т. 1 на посочената разпоредба се допуска отмяна на влязло в сила решение като извънинстанционен съдебен контрол в случаите, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществени значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това означава, че въпреки процесуалната активност на страната тези нови обстоятелства и/или нови писмени доказателства са останали неизвестни за него, но в същото време те са относими към предмета на спора и на крайния му резултат. В случая такива искателят не посочва и не представя. Посоченото в искането за отмяна решение по дело С-279/09 на СЕС не представлява нито ново обстоятелство, нито ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т.1 АПК. В тази връзка следва да се посочи, че чл. 239, т.1 АПК не съдържа хипотеза, според която може да се отмени влязло в сила решение на това основание при наличие на решение на СЕС, каквато възможност съществува по чл. 239, т.6 АПК относно решение на Европейския съд по правата на човека, но и в този случай съответното решение трябва да е относимо към конкретния правен спор. Посоченото в искането за отмяна на решение по дело С-279/09 на СЕС има тълкувателен характер, но не може да бъде подведено под хипотезата на разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като решенията на СЕС са неотносими към нея, а посочената разпоредба не може да се тълкува разширително. Решенията на СЕС предвид, че са постановени по преюдициални запитвания могат да бъдат приложени с оглед съдебната практика, която създават по тълкуване на общностни правни норми и на тях следва да съответстват правните норми на националното законодателство, но не могат да бъдат основания за отмяна на влезли в сила решения на националния съд. Относно твърдението на искателя, че енергийното дружество е могло да осъществи защитата си, позовавайки се на решението на СЕС относно разрешения въпрос по конкретно преюдициално запитване за осъществяване на ефективна съдебна защита е приложимо и относимо при осъществяване на инстанционен съдебен контрол по подобни казуси, но не и по извънредния способ по чл. 237 и сл. от АПК. По соченото в искането за отмяна основание по чл. 239, т. 4 АПК искателят се позовава на съдебна практика, посочена по-горе по сходни казуси, но те не може да се подведат под правната норма на чл. 239, т. 4 АПК. Решенията, които се сочат в искането не противоречат на решението, чиято отмяна се иска, поради което не е налице основанието по чл. 239, т. 4 АПК. Тази правна норма изисква две противоречиви решения, които са постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание, а между посочените в искането за отмяна и решението, чиято отмяна се претендира липсва пълно тъждество. Само при наличие на пълно тъждество на решенията по чл. 239, т. 4 АПК следва да се отмени неправилното от тях, за да може да се преодолее противоречието, допуснато с постановяване на две противоречиви решения. С оглед изложеното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че искането по чл. 239, т. 1 и 4 АПК като неоснователно в посочената по-горе част на основание чл. 244, ал.1, предл.1 АПК следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Николова процесуален представител на Електроразпределение Север АД, на същото дружество следва да се присъдят направените за настоящата съдебна инстанция разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 600 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първо колегия