Решение № 15649 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8366/2013 г.

Решение № 15649 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8366/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Пазарджик, срещу решение № 265 от 07.05.2013 г. по адм. д. № 859/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, V състав, в частта му с която писмена покана изх. № 13/29-02-1272 от 19.10.2012 г. е отменена. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - МБАЛ "Здраве" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 265 от 07.05.2013 г. по адм. д. № 859/2012 г., в обжалваната му част, Административен съд - гр. Пазарджик, V състав, е отменил писмена покана изх. № 13/29-02-1272 от 19.10.2012 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Пазарджик, в частта й за сумата 3680 лв. В касационната жалба, с която е сезиран настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, липсва точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, в обжалваната му част. Ето защо проверката се извършва при условията на чл. 218, ал. 2 АПК. Решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Писмената покана е отменена по т. т. 1.3, 1.4, 1.5 и 1. 6. Тези пунктове се отнасят до пациенти с история на заболяването (ИЗ) № № 5896, 5478, 5948 и 5306. Административният орган е приел, че поставената приемна и окончателна диагноза "Дискензия на жлъчния мехур" не е коректна според алгоритъма на клиничната пътека; не е извършено контролно образно изследване при констатираните патологични промени при първите изследвания; не са спазени медицинските критерии за дехоспитализация. Въпросите относно правилността на поставените диагнози и проведеното лечение, не е от компетентността на съда. Ето защо правилно и на основание чл. 195, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, съдът е назначил и изслушал медицинска експертиза, която е изготвена от вещо лице - лекар специалист по гастроентереология, чието допълнително заключение не е оспорено от страните. В цитираното доказателство експерта д-р Кантарджиев сочи, че при пациентите с цитираните ИЗ, при приемането им в стационара, броят на левкоцитите в кръвта е бил нормален. В заключението тези стойности са отразени, както и датата и часа на изследванията. Посочено е, че ако установената в амбулаторни условия левкоцитоза се дължи на възпалителен процес, то тя е трябвало да бъде установена и при изследванията, проведени в стационарни условия и да продължи поне 1-2 дни, което не се установява дори в контролните изследвания. Прави се извода, че при параклиничните показатели в амбулаторията, би могло да се постави работна диагноза "холецистит", но окончателната диагноза при изписването на пациентите е коректно да бъде МКБ К82.8 "Други уточнени болести на жлъчния мехур", към които спада и "дискензия на жлъчния мехур". От заключението на експерта, включително и от обясненията му, дадени в съдебното заседание от 03.04.2013 г. става ясно, че при цитираните случаи диагнозата и проведеното лечение са правилни, включително и дехоспитализацията на пациентите. При това положение от лечебното заведение не е нарушена разпоредбата на чл. 181, т. 8 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2012 г., изискваща спазване на обективните критерии за дехоспитализация да кореспондират с обективни критерии при хоспитализация. Разпоредбата на чл. 200 НРД 2012 г. се отнася до отчетена и заплатена КП, когато не е изпълнен алгоритъма на КП и при неизпълнени критерии за дехоспитализация, каквито хипотези в случая не са налице. Сумите за извършените медицински дейности не са платени неоснователно и не подлежат на възстановяване. Стигайки до същия правен извод, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Разноски по делото не се дължат, тъй като касационната жалба е неоснователна, а ответникът не е поискал присъждане на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,