Решение № 9544 от 9.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1154/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Н. Р. срещу Решение 1550/23.12.2024г. на Административен съд (АС) - Ямбол, постановено по адм. д. 331/2022 г. по описа на съда, с което са отхвърлени исковете за имуществени вреди в размер на 10 лв и неимуществени вреди в размер на 10000 лв от правораздавателна дейност на Административен съд Бургас във връзка с твърдения за допуснати на нарушения на чл.6 и чл.13 от Европейската конвенция за правата на човека. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че съдът неправилно е приел, че не е налице приложимост на правото на Европейския съюз. Твърди, че не са уважени доказателствените му искания. Иска решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се уважи предявеният иск. Претендира разноски. Ответникът по касация Административен съд Бургас не взема становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че с Решение 335/10.03.2022г. по адм.д.386/2022г. на Административен съд Бургас, Р. е бил осъден да заплати сумата от 10лв., представляваща държавна такса. Делото пред АС Бургас е образувано по жалба на Р. срещу наложено му дисциплинарно наказание от затворническата администрация изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия за осъществена от лишения от свобода физическа саморазправа с друг лишен от свобода. С Решение 335/10.03.2022г. съдът е потвърдил заповедта, като същевременно е спрял изпълнението й до влизането й в законна сила. Постановеният съдебен акт е преминал инстанционен контрол, като е бил оставен в сила с Решение 944 от 18.07.2022г. по КАД674/2022г. на Административен съд Бургас. Проведено е и производство по чл. 237-244 АПК. Като свидетел по делото е разпитан психологът на затвора. От правна страна съдът е приел, че ищецът е разполагал с достъп до съд, могъл е да осъществи ефективно защитата си, съдът не е отказал да се произнесе по възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на издадената заповед за наказание, събрал е необходимите доказателства за изясняване на спора от фактическа страна, предоставил е същите на жалбоподателя. По тези съображения е прието, че описаните в исковата молба нарушения не са допуснати, а вреди от правораздавателната дейност не са причинени исковете са отхвърлени. Решението е допустимо и правилно. Исковете допустимо са разгледани от Административен съд Ямбол, на основание чл.7, ал.2 ЗОДОВ. Допустимо е, при редовна искова молба, националният съд да разгледа иск за присъждане на обезщетение за вреди от нарушаване на Европейската конвенция за правата на човека. По силата на чл.5, ал.4 от Конституцията ЕКПЧ е част от вътрешното право. Българските съдилища са компетентни да тълкуват и прилагат вътрешното право. Правната квалификация на този иск обаче не е чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, защото ЕКПЧ не е част от правото на ЕС. Доколкото се касае за вреди от правораздавателна дейност на административен съд, искът на основание чл.128, ал.1 т.6 АПК е подсъден на административните съдилища. Според чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС всяка страна има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. На първо място, правото на справедлив процес включва правото на достъп до съд. Това право на ищеца не е нарушено - същият е подал жалба, образувано е административно дело, съдът, в изпълнение на правомощията си по АПК, е преценил допустимостта на образуваното производство, делото е разгледано от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. В конкретния случай минималната държавна такса в размер на 10 лв. не е от естество да препятства достъпа на касатора до съд, още повече, че съдебното производство очевидно е проведено. Съгласно чл. 13 ЕКЗПЧОС всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в Конвенцията, са нарушени, има право на ефективни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции. В конвенцията няма легално определение за "правно средство за защита". Такова се извлича от практиката на ЕСПЧ, като най-важното изискване е правното средство за защита да бъде "ефикасно" както по закон, така и на практика, и да бъде "вътрешноправно", т. е. да е предвидено в правото на държавата. В съдебното производство ищецът активно е участвал, производството е било разгледано по указания от закона процесуален ред, в разумен срок, като със съдебния акт е даден отговор по повдигнатия за решаване спор, с подробни и ясни мотиви. При това в съдебното административно производство действа пълно служебно начало, което означава, че съдът разглежда всички основания за законосъобразност на оспорения акт, дори и без да са изрично посочени от жалбоподателя, включително за нарушения на Конвенцията и служебно събира доказателства. В първоинстанционното съдебно производство е проведено съдебно заседание, продължило около два часа, касаторът е присъствал лично на него, активно е задавал въпроси на свидетеля. Касационната инстанция при проведения касационен контрол не е констатирала нарушения. Дадена е възможност на лицето да се запознае с доказателствата по делото. Не се установява каквото и да било ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от ЕКПЧ по отношение на ищеца. От доказателствата по делото не се установява в производството пред Административен съд Бургас ищецът да е бил лишен както от ефективни правни средства за защита пред съд, така и от справедлив съдебен процес. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които е изяснил релевантните за спора фактически обстоятелства и след прецизен и задълбочен анализ на приложимата материалноправна уредба е достигнал до законосъобразни правни изводи, които са логични и последователно основани на правилна преценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал, към които изводи настоящият състав препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Практиката на Съда на ЕС допуска реализиране на отговорността на държавата за вреди от нарушението на правото на Съюза, ако субект на нарушението е орган на съдебната власт, като нарушението следва да е обективирано в акт на юрисдикция, която действа като последна инстанция (решение от 30.09.2003 г., Kцbler, C-224/01, EU:C2003:513, т. 59). Материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за нарушаване правото на ЕС са следните: нарушената правна норма на правото на ЕС да предоставя права на частноправните субекти; нарушението да е достатъчно съществено; да е налице пряка причинно - следствена връзка между нарушението и да са настъпили вреди (така решение от 05.03.1996 г., Brasserie du pкcheur и Factortame, С-46/93 и С48/93, EU: С: 1996: 79 и решение от 08.10.1996 г., Dillenkofer по съединени дела С-178/94, С-179/94, С-188/94, С-189/94 и С-190/94, EU: С: 1996: 375). Приложното поле на Хартата е определено в чл. 51 от нея. Тя се отнася за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, но единствено когато те прилагат правото на Съюза. Хартата не разширява приложното поле на правото на Съюза извън компетенциите на Съюза, не създава никакви нови компетенции или задачи за Съюза и не променя компетенциите и задачите, определени в Договорите. Следователно, за да се обсъжда нарушението на правото по чл. 47 от Хартата, следва по делото да са налице фактически обстоятелства, които да обуславят реална връзка на делата на Административен съд Бургас с правото на ЕС. Такава връзка, както се посочи, не е обоснована в исковата молба и не се установява в процеса. Основното правоотношение, във връзка с което са образувани делата пред АС Бургас не предполага случай на прилагане или изпълнение на правото на ЕС и не разкрива пряка или косвена реална връзка с този правов ред. Що се отнася до твърденията за нарушаване на ЕКПЧ, те са извън приложното поле на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. Обстоятелството, че ХОПЕС съдържа аналогични на ЕКПЧ разпоредби, не обосновава различен извод. Макар че съгласно § 2 ДЕС Съюзът се присъединява към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, това присъединяване не променя областите на компетентност на Съюза, така както са определени с Договорите. Според чл. 6, § 3 ДЕС, основните права, както са гарантирани от ЕКПЧ и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите - членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи. Освен това за да се присъедини ЕС към ЕКПЧ, съгласно чл. 218 ДФЕС, следва да се сключи нарочно споразумение, каквото към момента не е налице. При липсата на връзка с правото на ЕС, не е налице основание за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за съществено нарушение на правото на ЕС. Противно на твърденията на касатора не се установяват допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Процесът е проведен при спазване правилата на исковото производство и правилно разпределена доказателствена тежест в процеса. АС-Ямбол е постановил решение след събиране на допустимите и относими към предмета на спора доказателства, като ги е анализирал и обсъдил обстойно. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдебното решение е необосновано. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал и са формирани след тяхната правилна преценка. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение