Решение № 63 от 6.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4581/2018 г.
ВКСI гражданско отделение06.06.2019 г.докладчик Теодора Гроздева
Диспозитив
ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК влезлите в сила решение № III-12 от 27.02.2017 г. на Бургаския окръжен съд, трети състав, постановено по в. гр. д. № 1126 от 2016 г. и решение № III-205 от 14.03.2017 г., постановено по същото дело за поправка на допусната в основното решение очевидна фактическа грешка. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд.
Мотиви
Решение № 63 от 6.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4581/2018 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 303 ГПК.
Образувано е по молба на "Ес енд Ей" О. за отмяна на влязло в сила решение № III-12 от 27.02.2017 г. на Бургаския окръжен съд, трети състав, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № III-205 от 14.03.2017 г., постановени по в. гр. д. № 1126 от 2016 г., с които е отменено решение № 90 от 13.05.2013 г. и решение № 1028 от 13.12.2013 г. по гр. д. № 1188 от 2011 г. на Несебърския районен съд и вместо тях е постановено ново решение за допускане на съдебна делба на сграда с идентификатор..... по кадастралната карта на к. к. "С. б. ", общ. Н. между следните лица и при следните квоти: 61/500 ид. ч. за С. П. З., 61/500 ид. ч. за Т. П. Г., 61/500 ид. ч. за Д. Я. Ц., 61/500 ид. ч. за З. Я. Д., 61/500 ид. ч. за Р. С. Х., 30, 5/500 ид. ч. за О. Х. С., 30, 5/500 ид. ч. за Р. Х. С. и 134/500 ид. ч. за "Ес енд Ей" О..
В молбата за отмяна се твърди, че след влизане в сила на съдебното решение молителят е открил нови писмени доказателства от съществено значение за делото: писмо от Началника на РДНСК- Югоизточен район от 17.07.2018 г., ведно с приложените към него копие от констативен акт №..... от 25.06.2001 г., копие от акт №..... от 25.06.2001 г., копие от наказателно постановление № 117 от 29.06.2001 г. и копие от писмо изх. № 606 от 09.07.2000 г. /, от които се установявало ново обстоятелство от значение за делото, а именно: откриването в архивите на РО Н. -Б. /РДНСК Югоизточен район на оригиналите на констативен акт №..... от 25.06.2001 г. и на акт №.... от 25.06.2001 г.
Пълномощниците на ответниците по молбата С. П. З. и Р. С. Х. оспорват молбата. Молят решението да не бъде отменяно и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Ответниците Д. Я. Ц., З. Я. Д., О. Х. С., Р. Х. С., Н. Т. Г. и Е. Н. Г. /последните двама конституирани като наследници на починалата в хода на делото Т. П. Г. / не вземат становище по молбата за отмяна.
Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия, счита следното: Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение са онези нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно, въпреки положената от нея дължима грижа за добро водене на процеса. В разглеждания случай е налице посоченото основание на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение поради следното:
- От представеното към молбата за отмяна писмо изх. № ЮИР-Б-96-00-360 от 17.07.2018 г. от инж. М. П., началник на РДНСК Югоизточен район се установява обстоятелството, че оригиналите на представените по делото в копие констативен протокол №..... от 25.06.2001 г. и акт №..... от 25.06.2001 г. са запазени, тоест не са били унищожени след изтичане на 10-годишния срок за съхранението им.
- Това обстоятелство е от съществено значение за изхода на делото и за правилността на влязлото в сила решение поради следното: В т. 2 от приетото по делото заключение на комплексната техническа и почеркова експертиза /находяща се на листове 77-84 от гр. д. № 1126 от 2016 г. на Бургаския окръжен съд/ вещото лице е дало заключение, че не може да установи точно дали ръкописният текст "м. VI. 2001 г. " и зачертаването на израза "не е" в констативния протокол от 25.06.2001 г. и текста в останалата част на протокола са изписани с едно и също багрило. Причината за това е, че изследването на вещото лице е извършено не по оригинала, а по копие от копие на този протокол, като според вещото лице реалните размери на щрихите в оригинала на документа могат да се различават от измерените в копието. Именно поради това заключение на вещото лице /основано на липсата на оригинала на протокола от 25.06.2001 г. / въззивният съд е приел, че материалната доказателствена сила на констативния протокол от 25.06.2001 г. е накърнена и че този протокол не може да бъде преценен като достатъчно убедително доказателство, че към 25.06.2001 г. делбеният имот е бил завършен в "груб строеж", с оглед на което е счел за неоснователно направеното от "Ес енд Ей" О. възражение за придобиването на имота на основание давностно владение, осъществявано непрекъснато в периода от завършването на сградата в "груб строеж" през 2001 г. до завеждането на исковата молба за делба на 03.11.2011 г.
- Това обстоятелство /че оригиналът на горепосочения констативен протокол от 25.06.2001 г. съществува и понастоящем, а не е унищожен поради изтичане на 10-годишния срок за съхранението му/ е новооткрито за молителя. Необходимостта от представяне по делото на оригинала на констативния протокол е възникнала едва след 24.01.2017 г., когато е била приета комплексната техническа и почеркова експертиза по гр. д. № 1126 от 2016 г. на Бургаския окръжен съд. Към този момент по делото вече са били събрани надлежни писмени доказателства /писмо изх. № Н2-УТ-7405-001 от 02.12.2015 г., писмо изх. № Н2-УТ-7405-002-001 от 16.12.2015 г. на Кмета на [община], находящи се на лист 23 и лист 25 от гр. д. № 939 от 2016 г. на ВКС, ГК, III г. о. и писмо изх. № ЕП-3234-00-008 от 07.01.2016 г. на Началника на РО Н. -Б., РДНСК- Югоизточен район, находящо се на лист 35 от гр. д. № 939 от 2016 г. на ВКС, ГК, III г. о. /, от които безспорно е било установено, че оригиналът на протокола от 25.06.2001 г., заедно с цялата преписка по незаконното строителство на сградата, не се съхранява в [община] и в РО Н. - Б. /сега РДНСК-Югоизточен район/, а в РДНСК- Б., но към 07.01.2016 г. вече е унищожен поради изтичане на 10-годишния срок за съхранението му. При наличието на такива доказателства за унищожаването на оригинала на документа молителят не е имал задължение да издирва оригинала в архива на други държавни или общински администрации или техни структури, поради което не може да се приеме, че като не е предприел такива действия е проявил недобросъвестност при воденето на процеса.
Поради гореизложеното съставът на ВКС, ГК, първо г. о приема, че в случая е налице новооткрито обстоятелство от значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, което е основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 1126 от 2016 г. на Бургаския окръжен съд и за връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на този въззивен съд.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И: ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК влезлите в сила решение № III-12 от 27.02.2017 г. на Бургаския окръжен съд, трети състав, постановено по в. гр. д. № 1126 от 2016 г. и решение № III-205 от 14.03.2017 г., постановено по същото дело за поправка на допусната в основното решение очевидна фактическа грешка.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд.