Решение № 4460 от 5.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7250/2017 г.

Решение № 4460 от 5.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7250/2017 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Л." АД, гр. С. чрез пълномощник адв. Великова против Решение № 707/24.04.2017 г. по адм. дело № 1716/2016 г. на А. С.-В.. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03002714003622-091- 001/26.02.2016г, издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В., в частта потвърдена с Решение № 130/25.05.2016 г. на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при централно управление на Националната агенция за приходите съгласно заповед № ЗЦУ -1310/13.10.2014 г. на ИД на НАП. Касаторът е пледирал чрез пълномощника си адв. Петкова за отмяна на първоинстанционното решение, отмяна на РА и присъждане на деловодните разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, поддържани в писмена молба от юрисконсулт Марчева. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на VIII отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на съдебното решение на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. По отношение възражението за нарушение на чл. 126 от ДОПК първоинстанционният съд е приел, че за да бъде налице задължение на органа по приходите да премине към ревизионно производство по реда на чл. 126 от ДОПК следва да има данни, че при правоприемството правоприемниците са поели задължения възникнали в ревизираните периоди, като такива данни не са представени. Относно оспорените доставки от "Ю. Л." ООД, "Е. Д." ЕООД, "Е. И." ООД и "Б. И." ООД, е прието, че не са налице доказателства установяващи осъществяването на СМР. Изложени са също така мотиви, че доколкото жалбоподателят не е оспорвал констатациите на органа по приходите относно дадените от него в заем средства в ревизираните данъчни периоди, както и липсата на осчетоводяване на приходи от тези сделки, то органа по приходите правилно е установил същите и, че към установените факти правилно е приложил закона. Обжалваното решение е неправилно и постановено при съществени нарушения на процесуални правила и следва да бъде отменено. Не е налице твърдяното от жалбоподателя допуснато процесуално нарушение на чл. 126 от ДОПК. Нормата на чл. 126 ДОПК наистина допуска възможността за ревизия при правоприемство, но става въпрос за самостоятелно ревизионно производство след смъртта на физическото лице или след прекратяване на юридическото лице, при която се извършва ревизия на повече от един правоприемници. Образуването на общо ревизионно производство по отношение на правоприемниците е правна възможност, а не задължение. На основание чл. 263л, ал. 1 от ТЗ, за задълженията, възникнали до датата на преобразуването, отговарят солидарно всички участващи в преобразуването дружества като отговорността на всяко дружество е до размера на получените от него права освен на дружеството, на което задължението е разпределено с договора или плана за преобразуване. При наличие на солидарни длъжници административният орган преценява от кого да потърси публичните задължения, в какъвто смисъл е практиката на ВАС: решение № 9403/27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15117/2010 г. I о., решение № 2484/24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10509/09 г. I о., решение № 11801/6.11.2008 г. на ВАС по адм. д. № 6619/08 г., I о. Относно задълженията по ЗКПО и ЗДДС за ревизираната 2008 - 2009 г. правилно е оплакването на касационния жалбоподател, че съдът не се е произнесъл по възражението за изтекла погасителна давност. Наистина в решението на решаващия орган е прието безспорно, че погасителната давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК е изтекла. В същото решение е посочено, че тази давност е 5-годишна и започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Изводът, направен в решението на решаващия орган, че давността за горецитираните задължения е изтекла на 31.12.2015 г., а ревизионният акт е издаден на 26.02.2016 г., т. е. след изтичане на 5-годишната погасителна давност. Макар решаващият орган да е приел, че погасителната давност е изтекла, както и че няма пречки задължението да продължи да съществува и не се заличава, тъй като подлежи на доброволно плащане, той не е отменил в тази част ревизионния акт. Посочил е в диспозитива на решението си, че указва установените задължения по реда на чл. 173 ДОПК да се отпишат. Макар в решението на първоинстанционния съд да няма произнасяне по възражението на жалобоподателя за погасителната давност, не се налага връщане на делото в тази му част на същия съд, тъй като такова възражение може да се направи и за първи път пред касационния съд и затова настоящият съдебен състав счита, че следва да се произнесе по този въпрос. П. липсата на спор между страните по делото, че описаните подробно в решението на Директора на Дирекция "ОДОП" задължения са погасени по давност, то следва в тази част обжалваното съдебно решение да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено друго, с което ревизионният акт в тази му част да бъде отменен поради погасяване на процесното задължение по давност. Основателни са оплакванията в касационната жалба относно съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на представените по делото доказателства и липса на мотиви. При липса на обсъждане на всички събрани доказателства, настоящата инстанция не може да извърши проверка на правилността на обжалваното решение. Като не е обсъдил всички възражения и доказателства, както и представените в съдебното производство множество писмени доказателства, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяване на съдебно решенията в обжалваната им част въз основа на необосновани изводи. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението в останалата му обжалвана част е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд . В случая съдът изобщо не е коментирал представените доказателства и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в съвкупност, въз основа на които да изгради съответни фактически и правни изводи. Като не е обсъдил събраните доказателства поотделно и в съвкупност, съдът е постановил решението си при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като се създава съмнение, че фактите може да са се осъществили по различен от приетия от съда начин. Наред с това, изложените мотиви в решението на съда не позволяват нито на страните по делото, нито на касационната инстанция понастоящем да установи действителната воля на съда, а именно въз основа на кои приети за установени факти, съдът е достигнал до правните изводи за липса на данъчно събитие, нереалност на процесните доставки и съответно до непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит. При липса на изложени мотиви от съда в тази насока, касационната инстанция е възпрепятствана да извърши проверка на същите и същевременно не би могла за първи път да ги обсъжда, тъй като би се нарушило правото на страните на двуинстанционен контрол. При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят всички събрани по делото доказателства и всички доводи на страната, като се изложат доводи за наличие или не на конкретните обстоятелства за определените в хода на ревизията допълнителни данъчни задължения. Въз основа на гореизложено, настоящият състав намира, че оплакванията в касационната жалба са основателни, а решенията в обжалваната част като постановени при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновани следва да бъдат отменени и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение