Решение № 5581 от 8.6.2022 г. на ВАС, I о.

ВАСПърво отделение08.06.2022 г.докладчик т Светлозара Анчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1343/16.07.2021 г., постановено по адм. дело 870/2020 г. на Административен съд гр. Благоевград.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" гр. София да заплати на ЕТ Ати 2013 Х. Карафеиз, [населено място], Област Благоевград направените разноски за касационната инстанция в размер на 1 600 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София чрез пълномощника си адв. К. Ангелова срещу решение 1343/16.07.2021 г., постановено по адм. дело 870/2020 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград, с което по жалба на ЕТ Ати 2013 Х. Карафеиз е отменен АУПДВ 01/311/00665/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8593 от 13.08.2020 г., издаден от посочения изпълнителен директор за установено като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 35 893, 13 лв., представляващо 15% от предоставената финансова помощ по договор 01/311/00665 от 03.10.2014 г. по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007 2013 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора е налице пълно съвпадение между фактите, установени в оспорения АУПДВ и тези, установени от първоинстанционния съд, като спорът е относно приложението на закона. Касаторът възразява срещу извода на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта. Счита за погрешно приетото от съда, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основание по чл. 70, ал 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. Намира за правилно издаването на АУПДВ, тъй като в случая не е налице нарушение по смисъла на чл. 70, ал. 1 9 ЗУСЕСИФ, а е констатирано неспазване на договорни ангажименти, каквито са поетите с одобрения бизнес план задължения за постигане на финансовите показатели. Алтернативно на изложеното твърди, че дори да се приеме за приложим ЗУСЕСИФ, то приложението му е изключено за започналите производства до изтичането на периода на мониторинг. В тази връзка защитава тезата, че правилно е издаден АУПДВ при наличието на законовите предпоставки за прилагане на § 12, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ бр. 2/2018) и провеждане на производството по реда ЗПЗП и Наредба 30/11.08.2008 г. Цитира чл. 71 от Регламент (ЕС) 1303/2013 г. относно срока на мониторинга. Намира за неправилно приетото в решението, че административният орган е следвало да изложи допълнителни мотиви относно това защо приема, че констатираното нарушение е извън основанията по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Твърди, че дори и да се приеме, че в АУПДВ е направено неправилно позоваване на материалния закон, то при издаването му от компетентен орган и при спазването на административнопроизводствените правила, позоваването на ЗУСЕСИФ или ЗПЗП при наличието на материалноправните предпоставки за издаването му, не опорочава акта до степен неговата отмяна само на това основание. Намира за неправилни и необосновани изводите на съда, че оспореният АУПДВ не съдържа мотиви за вида, степента и продължителността на неизпълнението, последиците за дейността като цяло, за възможността за отстраняването на тези последици по приемлив начин, т. е. административният орган не е описал фактическите установявания по чл. 46, ал. 2 от Наредба 30/2008 г. В жалбата се съдържат цитати на съдебна практика на ВАС. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата срещу оспорения АУПДВ, като неоснователна. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение. В проведено открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, касаторът чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна. Представя списък на разноските и доказателства за тяхното заплащане. Ответникът по касационната жалба ЕТ Ати 2013 Х. Карафеиз- [населено място], Област Благоевград в депозиран по делото писмен отговор от адв. А. Богоева, я оспорва по подробно развити в него съображения за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по представен към отговора договор и списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Административният съд е бил сезиран с жалба от ЕТ Ати 2013 Х. Карафеиз срещу АУПДВ 01/311/00665/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8593 от 13.08.2020 г., с който на едноличния търговец е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" в размер на 35 893, 13 лв., представляващо 15 % от предоставената финансова помощ поради констатирано изпълнение на бизнес плана средноаритметично за три пълни финансови години (2016 г., 2017 г., 2018 г.) в размер на 31,07 % от заложените приходи. В хода на съдебното производство е допусната съдебно счетоводна експертиза. В съдебно заседание проведено на 23.06.2021 г., жалбоподателят чрез процесуалния си представител е възразил срещу констатациите на вещото лице. Заключението е възприето от съда, като пълно, компетентно и безпристрастно изготвено. Експертът е установил, че подпомаганото лице не е изпълнило бизнес плана, като в процентно изражение е установено: за 2016 г. са реализирани 28 % от планираните приходи; за 2017 г. - 47 % и за 2018 г. - 19 %. За да отмени оспорения индивидуален административен акт първоинстанционният съд е приел, че е незаконосъобразен, като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Съдът е посочил, че в случая не се оспорват констатациите в АУПДВ относно установените стойности на реализираните приходи за 2016 г., 2017 г., 2018 г. Според съда, спорът се свежда до приложението на чл. 27, ал 6 и ал. 7 ЗПЗП. Изхождайки от предвиденото разграничение в горепосочените разпоредби съдът е приел, че с оглед фактическите основания, послужили за издаване на акта неизпълнение на финансовите показатели на бизнес плана, същите съставляват неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, което води до необходимост от коригиране размера на финансовата помощ чрез издаване на решение за финансова корекция по чл. 73 ЗУСЕСИФ. В подкрепа на този извод в съдения акт е направено позоваване на практика на ВАС. Съдът е посочил, че АУПДВ е издаден на 13.08.2020 г. и административното производство е проведено при действието на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП. Прието е, че разпоредбата на § 4, ал. 3 на ЗУСЕСИФ е неприложима на основание § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП 9ДВ, бр. 2/2018 г.), доколкото приложимостта на досегашния ред на предвидените в наредбите по прилагане на ЗПЗП производства, е обусловено от наличието на започнато до приемането й производство по реда и при условията на такава Наредба и неизтичането на периода на мониторинг. В тази връзка съдът е отбелязал, че жалбоподателят е бенефициер по мярка 311 от ПРСР 2007 2013 г., съгласно т. 4. 18 от договор 01/311/00665 от 03.10.2014 г. и по аргумент от разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от Наредба 30/11.08.2008 г. периодът на мониторинг е изтекъл на 03.10.2019 г. Административният съд е обосновал извод, че производството по издаване оспорения АУПДВ е открито на 30.10.2019 г. с уведомително писмо изх. 01-6500/8593 от 30.10.2019 г., като към тази дата мониторинговият период вече е бил изтекъл и поради изтичането му разпоредбата на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗПЗП е неприложима по отношение на предвидените в нея производства, т. е. неприложимо е предвиденото по смисъла на § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ друго. Прието е, че след изменението на ЗПЗП, ДВ. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., специалният закон - чл. 27, ал. 6 ЗПЗП изрично препраща към ЗУСЕСИФ по отношение на материалноправните основания за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 9 същия закон и вида на административния акт. Съдът е възприел като съществено допуснатото нарушение от органа на вида на акта и реда за издаването му, тъй като засяга материалноправните основания за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ и разграничението им, предвидено в чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП. Първоинстанционният съд е приел още, че в оспорения АУПДВ е посочено съдържанието на чл. 46, ал. 2 от Наредба 30/2008 г., но в акта липсват мотиви за вида, степента и продължителността на неизпълнението, последиците за дейността като цяло, възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин, т. е. административният орган не е описал фактическите установявания по чл. 46, ал. 2 от Наредба 30/2008 г. Прието е, че в процесния акт липсват мотиви, касаещи определянето на размера на задължението, като същите не могат да бъдат допълнени от съда. По аргумент от чл. 170, ал. 1 АПК, съдът е приел, че издателят на акта не е установил съществуването на фактическите основания, посочени в АУПДВ и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилни и обосновани са изводите на административният съд, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови показатели представлява неизпълнение на одобрените индикатори, предвид което на основание чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ административният орган е следвало да издаде решение за финансов корекция по същия закон, а не АУПДВ, както е процедирано в случая. В тази връзка следва да се отбележи, че в решение по адм. дело 12488/2019 г. на ВАС, Седмо отделение изрично е прието, че макар законодателят да не е дефинирал понятието "индикатор", чрез него се измерва осъществяването на одобрения проект при определени параметри инвестиционно намерение, включващо структура, стойност, място на инвестицията, източници за това финансиране и анализ на приходите и разходите след реализация на проекта. Точно това разяснение на понятието "индикатор" е възприето и в актуалната съдебната практика на ВАС, което правилно е съобразено и от административният съд в обжалвания съдебен акт. Правилна и законосъобразна е преценката на съда, че след изменението на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП в редакцията в ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., законодателят изрично е разграничил два критерия: - по ал. 6 дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 9 ЗУСЕСИФ и издаване на решение за финансова корекция по чл. 73 ЗУСЕСИФ и - по ал. 7 на същата разпоредба и редакция, съгласно която дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на АУПДВ по ДОПК. Предвид тази нормативна уредба споделими са изводите на първостепенния съд, че оспореният АУПДВ е издаден на 13.08.2020 г. при действието на чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП (изменението, в сила от 28.06.2019 г.), като в него е посочено основанието по чл. 27, ал. 7 ЗПЗП. Съобразявайки предвиденото разграничение в горецитираните норми съдът е достигнал до законосъобразния извод, че след като в настоящия случай е констатирано неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели на приходите от дейността, административният орган е следвало да наложи финансова корекция с издаване на решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ, а не АУПДВ. Констатираното неизпълнение на финансовите показатели е потвърдено и в съдебното производство от назначената съдебно-счетоводна експертиза, която е констатирала, че реализираните приходи за 2016 г. са 28 %, за 2017 г. 47 %, за 2018 г. 19 %. Санкцията е определена от административния орган на основание т. 30 от Приложение към Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013 г. Действително в случаите на установено неспазване на критериите за допустимост, както е предвидено е разпоредбата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, органът е задължен да издаде АУПДВ, но само и единствено при липса на основанията по ал. 6. От изложеното следва законосъобразен извод, че този случай не попада в хипотезата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, с оглед констатираното неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ. Съдът правилно е приложил действащия към момента на издаване на акта материалния закон, а именно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, като изложените в жалбата доводи в обратен смисъл са неоснователни. Неоснователни са развитите от касатора доводи за приложимост на § 12 от ПЗР на ЗИДЗП. Както се каза и по горе, законодателят с разпоредбите на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП е разграничил приложимия ред за издаване на решение за финансова корекция по ЗУСЕСИФ и на АУПДВ по ДОПК, това законодателно решение е действащо право след 28.06.2019 г., с оглед на което не е приложим § 12 от ПЗР на ЗИДЗП, нито § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ. Именно поради неприложимост на посочените разпоредби, неправилно касационният жалбоподател се позовава и на чл. 71 от Регламент (ЕС) 1303/13. Не следва и да се обсъжда изтичането на срока на мониторинг отново с оглед неприложмиостта на § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП и на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ. Неоснователно се поддържа от касатора, че позоваването в акта на ЗУСЕСИФ или ЗПЗП не опорочава същия до степен необходима за неговата отмяна само на това основание. В тази връзка следва да се посочи, че допуснатото от административния орган нарушение на административнопроизводствените правила не следва да се възприема, като несъществено, тъй като същото се е отразило не само на формата на акта и на реда за неговото издаване, но и на материалноправните основания послужили за издаването му. В настоящето решение не следва да бъдат обсъждани доводите на касатора за неправилност и необоснованост на изводите на първоинстанционният съд относно липсата на мотиви в оспорения АУПДВ във връзка с фактическите установявания по чл. 46, ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г., предвид констатираната незаконосъобразност на акта на основанията по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че не са налице сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и обжалваното решение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и заявената претенция, разноски за касационната инстанция следва да се присъдят на ответната страна в размер на 1 600 лв., представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за адвокатска защита и съдействие. Неоснователно е направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото същото не надвишава нормативно установеното по чл. 8, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес по делото от 35 893, 13 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение