Решение № 8588 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3175/2010 г.

Решение № 8588 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3175/2010 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 23.10.2009 г. по адм. д. № 3034 от 2008 г. Варненският административен съд е отменил заповед № РД-18-73 от 23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК в частта за одобряване на кадастралната карта и кадастрален регистър в административен район "Аспарухово" - Община Варна относно кадастралния регистър за имот с идентификатор 10135.5505.213 С същото решение на административния съд е отхвърлена жалбата на Маргарита Райкова Николова от Варна срещу заповедта на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на кадастрална карта и кадастрален регистър на административен район "Аспарухово" - Община Варна относно нанесената по кадастралната карта граница между имоти с идентификатори 10135.5505.213 и 10135.5505.189. Против това решение на административния съд Маргарита Райкова Николова е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Единственото съображение, поради което е подадена касационна жалба, изложено в същата, е това, че действащият ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-121 от 01.08.2003 г. на кмета на Община Варна, който е послужил като информационен източник при изработването на картата по смисъла на чл. 41, ал. 1 от Наредба № 3 от 2005 г., не бил влязъл в законна сила, поради което административният съд неправилно е приел, че нанесената по кадастралната карта граница между двата имота съответства на нанесената граница по подробния устройствен план, действащ към момента на одобряването на кадастралната карта. Върховният административен съд счита, че така изтъкнатото съображение за касационно обжалване не дава основание да се отмени обжалваното решение по касационен ред. Съжденията на касаторката, че данните от действащия подробен устройствен план не могат да се ползват за създаването на кадастралната карта в оспорената част, тъй като заповедта за одобряване на този план не била влязла в законна сила е правно несериозно. При наличността на действащ подробен устройствен план, съдът не може да се произнася дали правилно е одобрен този план. Подробният устройствен план е индивидуален административен акт и редът за проверка на неговата законосъобразност е този предвиден в ЗУТ. След като не са представени доказателства за отменяването му по надлежния ред, той е задължителен за страните и съдилищата. Съдът не може в настоящето дело да се занимава с въпроса за законосъобразността на друг административен акт и от това да прави заключение за законосъобразността на акта, отмяна на който се иска с подадената жалба. Такова косвено атакуване на посочения подробен устройствен план е недопустимо. Щом подробния устройствен план не е отменен по надлежния ред, той поражда всички произтичащи от закона последици. За да отхвърли подадената жалба, административният съд като е констатирал, че установеното съответствие на кадастралната карта в оспорената част, със съществуващата на място материализирана граница между двата имота и с нанесената граница по действащия ПУП-ПРЗ, е приел, че е налице съответствие на кадастралната карта с материалния закон и нормативните критерии за установяване на кадастралните граници по чл. 14, ал. 1, т. 5 от наредбата. Това становище на административния съд е правилно, защото са спазени критериите за определяне на границите на поземлените имоти при създаване на кадастралната карта, установени в чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 2005 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, в тяхната последователност. До този резултат съдът е стигнал като е обсъдил всички доводи на страните и е проверил правилността на нанесената граница в кадастралната карта чрез тройна съдебно техническа експертиза, която се е произнесла по всички оплаквания и възражения на страните. Съдът не е имал основание да постави под съмнение даденото от вещите лица заключение и като го е възприел и е съобразил решението си с него, не е допуснал нарушение, което да налага отменяването на решението по касационен ред. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,