Решение № 159 от 6.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5204/2010 г.

Решение № 159 от 6.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5204/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от Стоян Неделчев Конов срещу решение № 3 от 22.01.2010 г., постановено от Административен съд Габрово по адм. д. № 258/2009 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Ответникът Станислав Иванов Стефанов излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено. Ответникът кмета на Община Севлиево не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на отказа на община Севлиево да издаден скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, обективиран в писмо изх. № 94-3-766 от 13.10.2009 г. Оспорването е било допустимо само по отношение на отказа, относно имот заявен за наследници на Стефан Балевски и признат за възстановяване с решение № 135П от 18.08.1994 г. Съдът е отменил оспорения отказ и върнал преписката за ново произнасяне с дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че в това производство административния орган действа при обвързана компетентност и следва да издаде исканите документи, които са необходими за продължаване на реституционното производство. В това административно производство не се решава въпроса за възможността за възстановяване на земеделската земя, включена в урбанизираната територия. По този въпрос съобразно удостоверените обстоятелства ще е произнесе съответната общинска служба по земеделие, а не общинската администрация в какъвто смисъл са мотивите на административния орган. Обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, съответната общинска служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в урбанизираните територии, въз основа на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, удостоверението, издадено от техническата служба на общината, когато се иска възстановяване на правото на собственост върху имоти в урбанизираните територии, следва да съдържа: сведение, че имотът е нанесен или не е нанесен в кадастралния план на населеното място, номера и размера на имота според кадастралния план, необходимите площи за функционирането на сградите, за които се дължи обезщетение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, както и размера на свободните площи, подлежащи на възстановяване (тези данни се определят по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ), информация учредено ли е право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Съдържанието на скицата е уредено в чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. При това положение правилно решаващият съд е приел, че административния орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да издаде необходимите документи, които да послужат на правоимащите за продължаване на реституционната процедура в хипотезата на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Необходимо условие за издаване на скицата и удостоверението по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ е правоимащия да удостовери идентичност на имота, за който е признато право на възстановяване в стари реални граници и имота, за който иска издаване на удостоверение и скица. В случая по делото е представено решение № 135П от 18.08.194 г., с което е признато право на възстановяване за имот нива от 0,600 дка в строителните граници на с. Петко Славейков в м. Теглика. В това решение не са описани граници на имота, нито е описано съотнасянето на този имот към регулационната ситуация на населеното място. По делото не е установена идентичност на този имот с претенцията, заявена от Иван Стефанов Иванов за издаване на удостоверение и скица, необходими за постановяване на окончателното реституционно решение по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. За да бъде издадено удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, заявителят следва да удостовери, че има признато право на възстановяване в стари реални граници именно за имота, идентифициран от нето по действащия регулационен план на населеното място. Само при това положение за техническата служба съществува задължение да издаде исканите документи, необходими за продължаване на реституционната процедура. В случая съдът не е съобразил факта, че по делото няма категорични доказателства, които да удостоверят, че признатия за възстановяване имот е идентичен с имот пл. № 652, кв. 57 по плана на с. Петко Славейков. Само при безспорно установяване на този релевантен факт, за общинската администрация съществува задължение да издаде исканите скица и удостоверение. Този факт не само не е установен в хода на производството пред административния съд, а дори са представени доказателства, които косвено го опровергават. Представени са заключения на съдебно-технически експертизи, изготвени във връзка с други производства, които приемат, че не е налице идентичност между признати за възстановяване в стари реални граници земеделски земи, включени в урбанизирана територия и имот пл. № 652, кв. 57 по плана на с. Петко Славейков. Доколкото експертните заключения не са писмени удостоверителни доказателства, за установяване на този релевантен факт съдът е следвало да назначи съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение относно идентификацията на имота, за който е призната право на възстановяване в стари реални граници, съотнесена към действащия регулационен план на с. Петко Славейков. Едва след установяване на този факт, съдът може да се произнесе по законосъобразността на оспорения отказ. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че решението е постановено в нарушение на приложимия материален закон. Тъй като за изясняване на спора трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно след отмяна на обжалваното решение делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. След връщане на делото съдът следва да назначи съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение относно идентификацията на признатата за възстановяване земеделска земя, включени в урбанизираната територия на с. Петко Славейков, съотнесена към действащия регулационен план на населеното място. Воден от горното и на основание чл. 220, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение