Решение № 4705 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13823/2019 г.

Решение № 4705 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13823/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Попов от [населено място] подадена чрез адв. М. Милева от САК против решение № 5657/3.10.2019 г. по адм. дело № 286/2019 г. на Административен съд – София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – София-град чрез юрисконсулт Д. Велкова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на А. Попов срещу решение № 1040 – 21 – 541/27.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ – София-град и потвърденото с него разпореждания на ръководителя на контрола по разходите в ТП на НОИ София-град с № РВ-3-21-00475973/24.10.2018 г., с което е наредено Попов да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност за бременност и раждане за периода 1.08.2015 г. до 18.01.2016 г. в размер на 3 264 лева, от които 2 504, 57 лева главница и 759, 60 лева лихва и е присъдил разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че с оглед събраните доказателства сумата посочена в обжалваното разпореждане е недължимо платена и подлежи на възстановяване като е прието и че лицето е недобросъвестно. За да обоснове този извод първоинстанционният съд е установил, че Попов е осигурен по две правоотношения-по трудов договор с осигурителя "Файърбърд" ЕООД и като самоосигуряващо се лице в "Отвъд границите" ЕООД като и по двете правоотношения е декларирал пълно работно време от осем часа. В подадения образец приложение № 14 към чл. 4б от НИИПОПДОО (отм.); лицето е декларирало, че през периода след навършване на детето на шест месечна възраст за остатъка до 410 календарни дни не продължава да упражнява трудова дейност. От друга страна в информационната система на НОИ са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителя "Отвъд границите" ЕООД с вписани пълни работни дни с осигурителни вноски без данни за временна неработоспособност. При наличие на промяна на декларираните обстоятелства лицето е следвало да декларира тази промяна, което в случая не е сторено. Въз основа на така установеното съдът е приел, че Попов дължи връщане на недобросъвестно получената сума. Решението е правилно. По делото е установено, че А. Попов се е осигурявал на две основания-по трудов договор сключен с осигурителя "Файърбърд" ЕООД и като самоосигуряващо се лице в "Отвъд границите" ЕООД. На 28.06.2015 г. лицето подава заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при раждане на дете по чл. 50, ал. 7 от КСО след навършване на шест месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни. Парично обезщетение е изплатено за периода 1.08.2015 г. до 18.01.2016 г. в размер на 5 009, 11 лева на 2.09.2015 г. Видно от Регистъра на осигурените лица за този период от осигурителя "Отвъд границите" ЕООД са подадени данни за пълни работни дни и осигурителни вноски, без данни за период на временна неработоспособност. Изплатеното парично обезщетение е изчислено въз основа на осигурителния доход като сбор от двете правоотношения, но само по заявлението подадено чрез осигурителя "Файърбърд" ЕООД. Правилно административният орган приема, че така изплатеното парично обезщетение е недължимо платено в този размер. На лицето е следвало да се изплати парично обезщетение по заявлението подадено чрез "Файърбърд" ЕООД пропорционално, а именно в размер на 50 % от сумата или 2 504, 57 лева. В тази връзка разпореждането, с което е наредено да се възстанови сума в размер на 2 504, 57 лева главница и 759, 60 лева лихви е правилно. Получената от лицето сума се явява неоснователно получена съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО, която подлежи на възстановяване доколкото по силата на чл. 16, ал. 4 от НИИПОПДОО (отм.); паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на съответния риск са осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест по различни договори или на различни основания, се изплащат поотделно по всеки от договорите или за всяко от основанията. Дневният размер на паричното обезщетение по чл. 41 от КСО се разпределя в пропорционални части за изплащане по всеки от договорите или основанията за осигуряване. Разпределянето в пропорционални части на дължимото парично обезщетение е въз основа на продължителността на работното време, което в случая е осем часа /и при двата осигурителя/. При положение, че лицето е било длъжно да декларира промяна на обстоятелствата посочени в декларацията по чл. 4б от НИИПОПДОО (отм.); , а именно дали продължава да упражнява дейност в периода след навършване на 6 месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни, а такава декларация в случая не е подадена, то правилно същото следва да възстанови неправомерно получената сума. Същата се явява недобросъвестно получена и подлежи на възстановяване съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение