Решение № 8578 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14053/2013 г.

Решение № 8578 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14053/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба Кооперация "Напред - село Ковачевци", с. Ковачевци, общ. Самоков, против решение № 4442 от 03.07.2013 г., постановено по адм. дело № 10039 по описа за 2012 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба и писмена защита от 08.04.2014 г. са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание, касационният жалбоподател подържа касационната жалба по изложените в нея основания. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, а оспореното съдебно решение като неправилно, поради допуснати съществени съдопроизводствени нарушения и необосновано, предлага да се отмени. Върховният административен съд, в настоящият съдебен състав на трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, я намери за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд София-град, е отхвърлил жалбата на Кооперация "Напред - село Ковачевци", с. Ковачевци, общ. Самоков, срещу уведомително писмо изх. № 02-230-2600/3364 от 21.07.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., с което е отказано финансово подпомагане в размер на 45 688,33 лв. по СЕПП, 3 518,70 лв. по СНДП и 25 657,16 по НР1. Съдът, след анализ на относимите към спора доказателства и направените правни изводи, за което е изложил мотиви, е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в предвидената от закона форма. Първоинстанционният съд, в пълен обем и обективно е установил фактическите обстоятелства, относими към оспорения административен акт, като е извел правилни и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия състав. Приел е, че по заявлението на жалбоподателя административният орган е извършил всички задължителни проверки. Резултатите от тези проверки са отразени в таблиците за всяка от мерките, по които е кандидатствал жалбоподателят. Проверките са извършени въз основа на утвърдения специализиран слой "Площи, подходящи за подпомагане", срещу който не е подавано възражение. Още при подаване на заявлението за подпомагане е имало недопустими площи, за което заявителят е бил уведомен. Впоследствие са установени и застъпени площи. Съдът е счел, че за органа не е налице задължение да уведомява земеделския производител за извършените теренни проверки, поради което е приел, че възраженията в тази връзка са неоснователни. С оглед установяване на спорните фактически обстоятелства и обективната истина по делото, решаващият съд е назначил съдебно-техническа експертиза, която е приета от съда и не е оспорена от страните. Съгласно заключението на експертизата е установено, че административният орган правилно е определил допустимата и недопустимата площ. В конкретния случай, експертизата е установила, че общият размер на недопустимите за подпомагане площи по СЕПП и НР1 е 42.15 ха, а по СНДП - 0,98 ха. Общият размер на установените като допустими площи по СЕПП и НР1 е 161,80 ха, а по СНДП - 116,31 ха, което представлява съответно 26,05% по СЕПП и НР1 и 0,84% по СНДП. За парцели 37527-309-6-2 и 37527-466-3-4 недопустимата площ е установена от застъпване, което не е отстранено. Предвид изложеното съдът е установил, че в конкретния случай административният орган, прилагайки правилно материалния закон и спазвайки административнопроизводствените правила, обосновано е отказал финансова помощ по трите мерки. Върховният административен съд, в настоящия състав, с оглед събраните по делото доказателства и при извършената проверка по реда на чл. 218 от АПК, намери оспореното съдебно решение за валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Наведеният довод в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила е неоснователен. След подробен анализ на различните видове проверки на подадените заявления за подпомагане, решаващият съд е направил правилен извод, че административният орган не е длъжен да уведомява земеделския производител за направените теренни проверки. Проверките на място са различни от специализираните теренни проверки. Съгласно чл. 30 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията, общият брой проверки на място, извършвани всяка година, трябва да обхваща поне 5 % от всички земеделски производители, кандидатстващи съответно по схемата за единно плащане, схемата за единно плащане на площ или плащане, свързано с площ, по специфично подпомагане. Извършват се чрез инспекция на земеделското стопанство и методи за дистанционно наблюдение. Теренната проверка се извършва във връзка с поддържане на Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) относно коректността на формиране на физическите блокове и техния начин на трайно ползване. Те се извършват съобразно предвиденото в ЗПЗП и в Наредба № 105 от 22.08.2006 г. СИЗП се създава и поддържа от Министерството на земеделието и храните като данните от тази система се предоставят на РА на ДФЗ. Те са предвидени единствено за актуализацията на СИЗП и няма нормативна разпоредба, която задължава административния орган да уведомява за резултатите от тези проверки земеделските производители. Поради това твърдението в касационната жалба, че неуведомяването на дружеството за извършването на теренните проверки, е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, е неоснователно. Неоснователни са оплакванията и за постановяване на обжалваното решение при несъответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Още при подаване на заявлението за подпомагане е имало недопустими площи, за което заявителят е бил уведомен. С оглед на установеното наддеклариране, част от което е неотстраненото застъпване на заявените площи за подпомагане, а за другата част е установено, че не се стопанисват от заявителя, административният орган е приложил правилно разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 1, т. 4 и 5 и чл. 47, ал. 2, т. 4 и 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. във връзка с чл. 37, ал. 2 ЗПЗП. С оглед на фактическите установявания административният съд е проверил и спазването на законовите изисквания при издаването на уведомителното писмо от административния орган. При проверката не е установил допуснато нарушение на материалния закон, поради което е и отхвърлил жалбата. Неоснователно е и оплакването, че решението на съда е необосновано. Настоящата касационна инстанция приема, че при издаване на съдебния акт са изложени подробни мотиви за приетото от фактическа страна, като са обсъдени всички събрани по делото доказателства и са изложени мотиви относно всеки определен факт, приет за доказан и на база какви доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът е установил фактическата обстановка не само от приложеното уведомително писмо, предмет на жалбата, но и чрез заключение на вещо лице, в изготвена съдебно-техническа експертиза, която не е била оспорено от страните в производството. Заключението е потвърдило фактическите констатации, съдържащи се в уведомителното писмо. Жалбоподателят не е представил доказателства, които да опровергаят фактическите констатации и не е оспорил заключението, поради което съдът само е подвел установените факти към приложимото материално право и е извел правените си изводи за законосъобразност на уведомителното писмо. Правилно решаващият съд не е кредитирал показанията на изслушания по делото свидетел, тъй като от тях не става ясно дали са обработвани точно недопустимите площи, а и самият той заявява, че не е запознат по какви схеми за подпомагане е кандидатствал жалбоподателят. По изложените съображения решението на решаващия съд е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Претенцията на ответната страна за присъждане на разноските по делото е основателна. В случая обаче тя не може да бъде уважена, тъй като в нарушение на разпоредбата на чл. 80 от ГПК, приложима субсидиарно в административния процес, страната не е представила на съдилищата списък на тези разноски. Предвид приложимостта на нормите на ГПК настоящата инстанция намира, че ответникът, когато претендира разноски, също е длъжен да представи списък, за да сезира надлежно съда да се произнесе по нея. Основанието на съда, изразено в мотивите на това решение е разграничението, което се прави между съществуването на процесуалното право на разноски и надлежното му упражняване, предпоставка за което чрез сезиране на съда за произнасяне по чл. 248, ал. 1 от Граждански процесуалния кодекс (ГПК), е представянето на списък на разноските. Като не е представил списък на разноските, ответникът не е сезирал надлежно съда да се произнесе по претенцията да му бъдат присъдени разноски, поради което такива в настоящото производство не следва да му се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд