Решение № 8339 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13823/2017 г.

Решение № 8339 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13823/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, против решение № 5658/11.10.2017 г. на Административен съд - С.-град, постановено по адм. д. № 12067 по описа за 2016 г. на този съд, с което е отменен ревизионен акт (РА) № Р - 22002215009087- 091 - 001 от 07.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., в частта, с която е потвърден с решение № 1708 от 30.09.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" С. (ОДОП - С.), а именно в частта, с която с РА е установен резултат по ЗДДС за данъчен период за м. 08.2014 г. ведно със съответната лихва за забава, и начислените лихви за м. 09 и м. 10.2014 г.; както и в частта, с която с процесното решение РА е изменен, за установения резултат по ЗДДС за данъчни периоди м. 06.2014 г. и м. 07.2014 г. ведно с дължимите лихви. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с процесуалния закон и необоснованост. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В условие на евентуалност моли да се измени решението в частта за разноските. Ответникът по касационната жалба - "Супервизио" ЕООД, чрез адв. Васева, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на разноски. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: Предмет на обжалване е ревизионен акт № Р - 22002215009087- 091 - 001 от 07.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., в частта, с която е потвърден с решение № 1708 от 30.09.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" С., а именно в частта, с която с РА е установен резултат по ЗДДС за данъчен период за м. 08.2014 г. ведно със съответната лихва за забава, и начислените лихви за м. 09 и м. 10.2014 г.; както и в частта, с която с процесното решение РА е изменен, за установения резултат по ЗДДС за данъчни периоди м. 06.2014 г. и м. 07.2014 г. ведно с дължимите лихви. Съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е стигнал до извод, че от събраните по делото доказателства се е установило, че на "Супервизио" ЕООД незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит, тъй като доставките на процесните стоки, документирани с фактури с издател "Д. Т." ЕООД, са реално осъществени. Административният съд е установил, че към всяка от фактурите има съставени приемо - предавателни протоколи с посочени: дата, име, телефон и адрес на приел /предал, подробно описание на артикулите - серийни номера; брой и подпис на приемащия/. Съдът също така е установил, че във връзка с реализираните последващи продажби са представени и договори за покупко - продажба, сключени с клиенти, както и фактури, ведно с приемо-предавателни протоколи, съдържащи подробна информация за клиентите. Така постановеното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно, постановено в противоречие със събрания доказателствен материал. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от "Д. Т." ЕООД с предмет доставка на преносими компютри, тонер касети и копирна хартия, първоинстанционният съд неправилно е счел, че издаденият на дружеството РА е незаконосъобразен. Видно от мотивите на първоинстанционното решение представените приемо-предавателни протоколи са с подпис на приемащия. Действително приемо-предавателните протоколи, които са приложени към процесните фактури, не са двустранно подписани от предалият и приелият стоката, а са подписани единствено от ревизираното дружество. Приложеният към фактура № 529/08.08.2014 г. приемо-предавателен протокол има за предмет преносими компютри, докато видно от фактурата предмета на доставката е копирна хартия А4. Във връзка с посочените несъответствия, както и вземайки предвид, че приемо-предавателните протоколи съдържат подписа на представител единствено на ревизирано дружество, то същите не могат да докажат приемо-предаване на процесната стока. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че за да е налице реална доставка на стоки не е достатъчно само наличието на фактура и счетоводното й отразяване при страните по доставката. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. По отношение на процесните доставки следва да се посочи, че за да възникне право на ДК следва да бъде установено прехвърляне на собствеността на стоката от доставчик към получател. В хода на ревизионното и съдебното производство жалбоподателят не е доказал по категоричен и безспорен начин реалното престиране и доставяне на процесната стока. Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО . От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния случай - да е извършена доставката на стоки от издателя на фактурата. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на СЕС, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя. За м. 09 и м. 10 2014 г. дружеството е декларирало ДДС за внасяне, който е прихванало от декларирания ДДС за възстановяване през м. 08.2014 г. Тъй като за м. 08 резултатът по ДДС е променен, то декларираните суми за м. 09 и м. 10 са дължими. Предвид гореизложеното правилно са начислени лихви за забава за декларирания но невнесен ДДС. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е необосновано, като същото следва да бъде отменено и да бъде постановено ново по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу процесния РА в обжалваната част. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските. Разноски: С оглед резултатът по делото, в полза на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 162 лева съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за двете съдебни инстанции. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение