Решение № 6363 от 28.6.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет - Велико Търново, представляван от председателя В. Спиридонов подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Р. Стефанова, срещу решение 98 от 06.04.2022 г. постановено по адм. д. 498/2021 г. на Административен съд - Велико Търново. Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че е необоснован е изводът на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените, поради това, че общинският съвет не е допуснал изслушването на кметския наместник на [населено място]. По тези съображения моли съда да постанови решение с което да отмени решението на административният съд и отхвърли жалбата на П. Пеев, подадена срещу решение 663/29.07.2021 год. на Общински съвет Велико Търново. Претендират се направените по делото разноски за съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Касационния жалбоподател председателя на общински съвет Велико Търново, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответната страна П. Пеев, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба изготвен от адв. А. Кръстев от Адвокатска колегия Велико Търново в който излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. По изложените доводи моли съда да постанови решение с което да остави в сила обжалваното решение тъй като административният съд правилно и законосъобразно е приел, че с оспореното решение на общинския съвет е допуснато нарушение на процедурата по чл.46, ал.3 ЗМСМА, като не е изпълнил задължението си да изслуша кмета на [населено място]. Претендира присъждане на разноски за които не са представени доказателства за извършването им, както и списък на разноските, съгласно разпоредбата на чл. 80 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице твърдените нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, в настоящия състав на Четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и доказателствата по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на жалба на П. Пеев, срещу решение 663 от 29.07.2021 год. с което е отказано на жалбоподателя да му бъде предоставен в негова полза имот, по реда на § 27 от ПЗР на ЗСПЗЗ имот 83123.53.27, находящ се в землището на [населено място], общ. Велико Търново. След извършената на основание чл. 168 от АПК проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от орган със съответната материална компетентност, определена съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, а съгласно § 27, ал. 2 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ /обн. ДВ бр. 62 от 2010 г., доп. бр. 61 от 2016 г., в сила от 5.08.2016 г./, предоставя земи от общинския поземлен фонд при наличието на някое от изброените в същата разпоредба условия. Оспореното решение 663 на общински съвет Велико Търново е прието на заседание проведено на 29.07.2021 год., на което след поименно гласуване с 26 гласа "за", 0 "против" и 1 "въздържал се" е взето оспореното Решение 663 от 29.07.2021 г. на Общински съвет В. Търново. Със същото на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА е отказано да бъде предоставен в полза на жалбоподателя по реда на § 27 от ПЗР на ЗСПЗЗ имот 83123.53.27, находящ се в землището на [населено място], общ. В. Търново, поради следните мотиви: 1. имот 83123.53.27 не представлява имот по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Същият имот е включен в територията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и като такъв не е обект на процедура по параграф 27 от ПЗР на ЗСПЗЗ; 2. имот 83123.53.27 в землището на [населено място] се намира в територията на параграф 4 в местност "Терасите", която е различна от признатото право на собственост съгласно предоставеното Решение 38Ш от 19.05.1998 г., с което е признато право на собственост на имот от 2 дка в територията на параграф 4, [заличен текст]; 3. Предложението за предоставяне на имот 83123.53.27 е разгледано на междуведомствена комисия, назначена със Заповед РД 22-48 от 16.01.2017 г. на кмета на Община Велико Търново, която постановила Решение от 26.01.2017 г. за отказ поради разминаване на местностите в признатото право и проекта за настаняване. Административният съд приел, че при разглеждането на преписката общинският съвет е допуснал съществено процесуално нарушение чл.46а, ал.5 от ЗМСМА, като не е изслушал кметския наместник на [населено място], въпреки че предложението касае поземлени имоти от землището на същото населено място. Поради това е отменил атакуваното решение и е върнал преписката с указание за ново произнасяне на общинския съвет съгласно дадените в мотивите на решението указания, като определил едномесечен срок. Така постановеното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Видно от представения протокол 29 от двадесет и деветото заседание на Общински съвет Велико Търново, в проведените разисквания по т.36 от дневния ред, отнасяща се до искането на П. Пеев като наследник на И. Шишков за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд в землището на [населено място] като обезщетение за собственост. В протокола /л. 181 -182 от първоинстанционното дело/ не е отразено кметският наместници на [населено място] да е участвал в разискванията или да са изразил становище по искането на П. Пеев. При така установените факти, правилно първоинстанционния съд приел, че решението е постановено в нарушение на чл. 46а, ал.5 от ЗМСМА, съгласно която кметските наместници се изслушват задължително при обсъждане на въпроси, отнасящи се до съответното населено място. Тази норма, която е императивна по своя характер и гарантира огласяването и защитата на интересите на местните общности в съответствие с принципите на местното самоуправление. Предвиденото в закона задължително изслушване на кметските наместници, които са органи на изпълнителната власт в населеното място има за цел да гарантира, че при обсъждането на въпросите от значение за населеното място и вземането на съответното решение, ще се преценят и общите интереси на гражданите на това населено място. Поради това неспазването на тази норма винаги представлява съществено процесуално нарушение. Без значение е обстоятелството дали на кметския наместник е било предоставено право да участва в заседанието на общинския съвет и дал е бил съгласен с внесения проект за решение, след като не е бил изслушан в съответствие с изискванията на цитираната норма на ЗМСМА. Тълкуването й води до извод, че се изисква посочените лица изрично да изразят мнение, а не само да присъстват на заседанието на общинския съвет. По така изложените мотиви, обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение