Решение № 1849 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1630/2015 г.

Решение № 1849 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1630/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на дружество "КОМАР ИНВЕСТМЪНТ" ООД със седалище гр. Варна против решение № 7149 от 25.11.2014 г., постановено по адм. д № 9550/2013 г. на Административен съд - София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество, чрез отмяна на обжалвания мълчалив отказ на министъра на културата и последвалия изричен такъв на заместник-министъра на културата по заявлението на дружеството от 17.05.2013 г. за съгласуване по реда на чл. 84 ЗКН на ПУП- ПРЗ и РУП. за УПИ IХ-81 кв. 728 по плана на 3-ти микрорайон, гр. Варна. Ответникът по касационната жалба - заместник - министър на културата оспорва основателността на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение на АССГ. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - София град е образувано по жалбата на дружеството - касационен жалбоподател против мълчалив отказ на министъра на културата, последван от изричен такъв на заместник - министъра на културата от 25.04.2014 г. да се съгласува по реда на чл. 84 от Закона за културното наследство проект за ПУП - ПРЗ и РУП за имот, представляващ УПИ IХ - 81 - "за смесено предназначение", кв. 728 по плана на трети микрорайон гр. Варна, по искане с вх. № 7000 - 173 от 17.05.2013 г. Съдът е приел, че оспореният изричен отказ по чл. 84, ал. 5 ЗКН представлява законосъобразен индивидуален административен акт, издаден без наличие на отменителни основания по чл. 146 АПК. Съдът е изложил подробни мотиви, в които е установил фактическата обстановка по делото и въз основа на същата е направил своите правни изводи за неоснователност на оспорването. Така постановеното решение е неправилно, същото постановено е в нарушение на материалния закон и е необосновано. Въпреки, че фактическата обстановка по делото е изложена в мотивите на решението прецизно и задълбочено, констатираният от настоящата инстанция порок на решението по чл. 209, т. 3 АПК налага възпроизвеждане на установените по делото факти, така както те са били установени пред първата инстанция., съгл. чл. 220 АПК. От фактическа страна съдът е приел, че дружеството е собственик по силата на представен по делото договор за продажба на имот, частна държавна собственост, вписан в службата по вписванията, а именно: 1/2 идеална част от дворно място, цялото с площ от 580 кв. м., съставляващо имот стар пл. № 11 /нов имот пл. № 81, а по кадастралната карта идентификатор № 10135.1508.81/, кв. 728 по плана на 3 - ти район гр. Варна, втори етаж от масивна двуетажна сграда, находяща се в мястото, 1/2 идеална част от изби с обща полезна площ от 109 кв. м., представляваща т. нар. "Картофена къща" в гр. Варна. С писмо вх. № 10270 от 12.12.2007 г. дружеството е поискало от НИПК да бъде отменен временният статут на паметник на културата на описаната по - горе сграда. С решение по протокол № 4 от 7.03.2008 г. на Експертния съвет на НИПК не е прието предложението за промяна на статута на описаната сграда като паметник на културата. За това решение жалбоподателят е уведомен. С писмо на НИПК № 414 от 4.02.1982 г. описаната по - горе сграда е декларирана като архитектурно - строителен паметник на културата. С протокол № 27 от 13.10.2005 г. на Експертния съвет на НИПК е прието, декларирането на "Групов паметник на културата" на системата от ансамбли в района], като жилищната сграда попада в територията на груповия паметник на културата като част от ансамбъл "Търговска академия (ВИНС/.) - "Френски колеж "Сент Андре", като с писмо № 9744 от 26.10.2007 г. на НИПК е определена предварителна категория "ансамблово значение". С уведомление вх. № 2811 от 04.08.2008 г. отправено от жалбоподателя до НИПК за съгласуване и разрешаване за премахване на паметник на културата на основание чл. 197 от ЗУТ, е поискано от НИПК да разреши премахването на посочената, по - горе сграда, собственост на дружеството. От НИПК не е отговорено на това искане. Установено от писмените доказателства по делото е било, че на 21.10.2008 г. сградата е премахната. С молба вх. № ЗАО39136 от 01.10.2009 г. дружеството е поискало издаване на удостоверение относно изпълнение на изискванията на чл. 197 от ЗУТ, по която молба е последвал мълчалив отказ на главния архитект на Община Варна, отменен с решение № 908 от 19.01.2011 г. на ВАС, Второ отделение, с указание административният орган да издаде искания документ. Въз основа на това съдебно решение е издадено удостоверение № ЗАО 39136 от 9.02.2011 г. на главния архитект на община Варна относно изпълнение на изискванията на чл. 197 от ЗУТ. От това удостоверение се установява, че с уведомление вх. № АГ2 - 0501 - 1825 от 17.10.2008 г. оспорващият е уведомил общината, че ще пристъпи към премахването на описаната по - горе сграда, като уведомлението е подадено само от единия съсобственик, а именно жалбоподателя в това производство. Посочено е и че жалбоподателят е подал молба от 04.08.2008 г. до НИПК, както и е подал уведомление вх. № 99 - 907 от 17.10.2008 г. до Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), гр. Варна, че ще пристъпи към премахване на сградата. С молба вх. № 99 - 8166 от 31.03.2011 г. до Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Варна жалбоподателят е поискал заличаване от действащата кадастрална карта на премахнатата сграда. По тази молба е последвал мълчалив отказ, отменен със съдебно решение № 10126 от 11.07.2012 г. по адм. д. № 3570/2012 г. на ВАС, Второ отделение. Въз основа на това е издадена заповед № КД - 14 - 03 -2021 от 5.08.2013 г. на Началника на СГКК - Варна, с която е изменена действащата кадастрална карта, премахнатата сграда в имот идентификатор № 10135.1508.81.1. Със заявление вх. № ЗАО - 32882 от 11.08.2009 г. жалбоподателят е поискал одобряването на проект за ПУП за УПИ IХ - 11 (стар), сега УПИ IХ - 81, кв. 728, 3 - ти м. р., гр. Варна. Със заповед № 006 от 26.02.2010 г. на главния архитект на община Варна е отказано да се разреши да бъде изработен ПУП, план - извадка по чл. 133, ал. 1 от ЗУТ и предписание за изработване на проект за изменение на ПУП за УПИ IХ - 11, кв. 728, 3 - ти м. р., гр. Варна. Тази заповед е отменена с влязло в сила съдебно решение № 1684 от 28.07.2010 г. на Административен съд - Варна и преписката е върната за ново произнасяне на административния орган. Въз основа на това съдебно решение е издадена заповед № 43 от 9.11.2010 г. главния архитект на Варна, с която е разрешено изработване на проект за изменение на ПУП за УПИ IХ - 11, кв. 728, 3 - ти м. р., гр. Варна, одобрен със заповед № Г - 287 от 28.09.1995 г. Въз основа на посочената по - горе заповед жалбоподателят е изработил проект за подробен устройствен план (ПУП) и проект за работен устройствен план (РУП) за УПИ IХ - 81 (вече с нов номер), кв. 728, 3 - ти м. р., гр. Варна. Във връзка с така одобрения ПУП с писмо № 6840 от 7.12.2010 г. от Директора на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН бивш НИПК) е изискал съборената сграда да бъде възстановена, като е посочено, че в НИНКН се съхранява графична текстова и фотодокументация, достатъчна за реконструкция на сградата. С протокол № 4 от 25.02.2011 г. Експертният съвет НИНКН е взел решение, с което предлага, на основание чл. 72 от ЗКН, предвид достатъчната и налична графична, текстова и фотодокументация, на министъра на културата да издаде заповед, с която да предпише реконструкция на сградата, включително нейните дворни елементи. По протокол № 32 от заседание на 3.10.2012 г. на Специализирания експертен съвет по опазване на недвижимите културни ценности, назначен със заповед на министъра на културата отново е разгледано предложение за прекратяване на временния режим на опазване на съборената недвижима културна ценност - жилищна сграда (Картофена къща) в гр. Варна, като съветът е взел решение да бъде отказано прекратяването на временния режим на къщата като недвижима културна ценност. Въз основа на това е издадена и заповед № РД9Д - 2 от 07.02.2013 г. на министъра на културата, с която е отказано да се издаде акт за прекратяване на временния режим на опазване на сградата по чл. 62, ал. 1 от ЗКН. Тази заповед е съобщена на жалбоподателя и на община Варна Със заявление вх. № 7000 - 173 от 17.05.2013 г. жалбоподателят и другият съсобственик на имота, са поискали от НИПК и Министъра на културата да одобри ПУП и РУП за УПИ IХ - 81. На 17.05.2013 г. от Министерството на културата е било поискано становище по чл. 84, ал. 2 от НИНКН, което е било изпратено обратно в Министерството на културата на 24.09.2013 г. /заведено в деловодния регистър под № 33-НН-907 от 26.09.2013 г. Предвид липсата на изрично произнасяне в срока по чл. 84, ал. 1 ЗКН делото е било образувано срещу мълчалив отказ на министъра на културата. В хода на производството е последвал изричен отказ на заместник министъра на културата, който е предмет на оспорването пред АССГ. В акта са изложени мотиви, които в основната си част текстово изцяло съвпадат със становището на НИНКН от 24.09.2013 г., като са добавени и съображения, че предложеният проект противоречи на изискванията за опазване на груповата недвижима културна ценност ансамбъл "Търговска академия /ВИНС/ - Френски колеж "Сент Андре" и същият не е съобразен с обемно-пространствените характеристики на застрояването в тази защитена територия. Посочено е, че това не съответства на статута на недвижимата културна ценност на сградата с идентификатор 10135.1508.81.1 и на многократно, според органа, изразените изисквания за възстановяването й заедно с дворните елементи. В разпоредителната част на оспорения отказ е посочено, че устройствената разработка следва да бъде изготвена в съответствие с допускането й и предвижда възстановяване /реконструиране на сградата - недвижима културна ценност. Обжалваният отказ на заместник-министъра на културата е постановен в производството по чл. 84, ал. 5 ЗКН. Съгласно чл. 83 ЗКН инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 ЗКН. Неправилни са изводите на първоинстнационния съд за липса на нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. В хода на административното производство административният орган е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и несъбиране на относимите за спора доказателства, които органът е следвало да събере служебно или чрез заинтересованата страна - нарушения по чл. 35 и чл. 36 АПК. Тези нарушения следва да се квалифицират като съществени, доколкото, ако не бяха допуснати, правните изводи на административния орган биха били други, а също така и правото на защита на заявителя не би било нарушено. Както се посочи по-горе, в обжалвания отказ по чл. 84, ал. 4 ЗКН са изложени две групи мотиви - първата от тях се отнася до съответствието на предвижданията по плана с характеристиките на съборената сграда, законосъобразността на премахването и изразяване на становище за нейното възстановяване. Втората част от мотивите се отнасят до съответствието на предложения проект с характеристиките на цялата защитена територия - ансамбъл "Търговска академия /ВИНС/ - Френски колеж "Сент Андре", в която се намира съборената сграда - културна ценност. Следва да се отбележи, че в съдебното производство съдът е обсъдил по същество и е подложил на контрол отказа само с оглед само на втората група мотиви. Като не е обсъдил останалите мотиви, доколкото сами по себе си те са обосновали самостоятелно основание за отказ, съдът е нарушил съдопроизводствените правила и като краен резултат е постановил необосновано решение. Отделно от това, съдът не е обсъдил, с оглед на разписаната законова процедура за вземане на предварително становище дали и за втората констатация на органа е налице становище от НИНКН или тя за първи път се въвежда като основание за отказа едва в административния акт. Що се касае до първата група мотиви, в тази част мотивите на органа изцяло преповтарят съображенията в становището на НИНКН от 24.09.2013 г., като се възпроизвеждат и квалификациите относно действията по събаряне на сградата и необходимостта от нейното възстановяване. Видно от преписката, след образуване на делото, административният орган е поискал ново становище от НИНКН, като изрично е поискал преразглеждане и прецизиране на мотивите на вече представеното становище, но липсват данни за последващо становище на НИНКН и в мотивите на заместник- министъра на културата са възпроизведени изцяло мотивите от становището от 24.09.2013 г. В тази част от мотивите административният орган се е позовавал на заповед № РД-2/7.02.2013 г. на министъра на културата, с която в производството по раздел II от закона и на осн. чл. 63 ЗКН е отказано прекратяване на временния режим за опазване по чл. 62, ал. 1 ЗКН. Тук административният орган не е обсъдил и не е взел предвид при произнасянето си как във времето са се развили от една страна административното производство по чл. 62 ЗКН, а от друга съдебните производства по адм. д. № 11602/2010 г. и адм. д. № 3570/2012 г., двете по описа на ВАС, решенията на Върховния административен съд и разрешените с тях правни спорове, които, поради задължителната си сила, обвързват всички органи в страната и са относими за настоящия спор, не са обсъдени и не са взети предвид и мотивите на съдебните актове, в които е решен въпросът за законосъобразността на премахването на процесната сграда. Въпросът за това дали премахването е съобразено с действащата към този момент правна уредба, е бил предмет на обсъждане и по НОХД № 1482/09 на ОС - Варна, по което с влязла в сила присъда собствениците са били признати за невиновни и оправдани за престъление по чл. 278, ал. 1 НК. Така въпросът дали сградата е премахната законосъобразно не следва да бъде предмет на допълнително обсъждане от административния орган. Като е изложил в тази насока мотиви, с които се правят изводи, обратни на приетите от ВАС и наказателния съд, административният орган е извършил съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. По тази причина и изводите на съда за липса нарушение по чл. 146, т. 3 АПК са неправилни и необосновани. В административното производство не е обсъдено съществено за спора обстоятелство - съществуването на сградата като самостоятелен правен обект и нейното заличаване в законова процедура от кадастралната карта на града, т. е. правните последици на решение № 10126 от 11.07.2012 г. по адм. д. № 3570/2012 г. на ВАС, Второ отделение, от промяната на кадастралната основа върху действащия ПРЗ и неговите предвиждания. С цитираното решение на ВАС е отменен мълчаливия отказ на началника на службата по геодезия, картография и кадастър-Варна за произнасяне по молба вх. № 99-8166/31.03.2011 г. за заличаване от действащата кадастрална карта на премахната сграда в УПИ IХ-11, кв. 728 бул. "Княз Борис I" 57, гр. Варна. и въз основа на него е издадена заповед № КД - 14 - 03 -2021 от 5.08.2013 г. на Началника на СГКК - Варна, с която е изменена действащата кадастрална карта, премахнатата сграда в имот идентификатор № 10135.1508.81.1. Не е изяснен и въпросът инициирана ли е промяна на ЗРП за тази част на града, в каква насока и има ли нала ли се промяна на заданието за изготвения проект. Що се отнася до принудителното възстановяване на унищожена културна ценност, то законът урежда изрична процедура в раздел IV ЗКН, като регламентира както основанията за това - чл. 72, вр. чл. 71, ал. 1 и 2, така и административнопроизводствените действия - чл. 77, вр. чл. 73 - 76 и правните средства за това - издаване на индивидуален административен акт. Административният орган не е дал отговор на въпроса има ли проведена такава процедура и приключила ли е същата с обвързващ собственика индивидуален адимнистративен акт, в който да са установени спрямо нарушителя основанието и сроковете за възстановяване. Другата група мотиви за отказ да се извърши съгласуване по чл. 84 ЗКН са свързани с извод за несъответствие на предложения план с обемно-пространствените характеристики на застрояването в защитената територи. Административният орган, видно от преписката, не е събирал доказателства в тази насока и по тази причина не е посочил конкретни факти, които да обосноват направения от него извод. За тези конкретни обстоятелства липсва изразено мнение и от НИНК в писменото му становище, тъй като както се посочи, становището касае само първия основен мотив за отказ. В хода на административното производство, за установяване на относимите обстоятелства, съгл. чл. 36 АПК, освен чрез страните, органът е бил длъжен и служебно да събере необходимите писмени доказателства или заключения на вещи лица. Едва в съдебното производство е назначена съдебно-техническа експретиза, като въз основа на заключението са изградени правните изводи относно съществуващите технически параметри на защитената територия и съответствието им с предвижданията на плана. Така фактите за съответствието на предложения проект с общия устройствен план на града и степента на териториална защита на защитената местност не са установени от органа, което представлява нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, доколкото е нарушило правото защита на страната в тази фаза на производството, а съдебното решение в тази част на практика представлява допълване на мотивите на административния орган с фактически обстоятелства, обосноваващи неговия правен извод. В случая обаче, и при прилагане на принципа на служебното начало от съда, констатациите на вещото лице в приетата по делото експертиза не могат да се използват за решаване на спора по същество, доколкото заключението също не отчита променената кадастрална основа на действащия ПРЗ Изложеното обосновава извод за неправилност на решението на АССГ, същото следва да се отмени на основания по чл. 209, т. 3 АПК, а спорът да се реши по същество чрез отмяна на оспорения административен акт, поради наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 3 АПК. Същественото нарушение на административнопроизводствените правила изисква връщане на преписката на административния орган за провеждане на ново административно производство по подаденото заявление от 17.05.2013 г., в рамките на което следва да се изяснят и установят посочените в настоящото решение обстоятелства. Предвид изложеното, Върховният административен съд