Решение № 16913 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4606/2019 г.
ВАСII отделение11.12.2019 г.докладчик т Таня Радкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 451/28.02.2019 г. по адм. д. № 1809/2018 г. на Административен съд П.. ОСЪЖДА З. И., от [населено място], [община], ЕГН [ЕГН] да заплати на община Р. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 600 /шестстотин/ лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 16913 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4606/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на З. И., от [населено място], [община], чрез неговия пълномощник срещу решение № 451/28.02.2019 г. по адм. д. № 1809/2018 г. на Административен съд П.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на община Р. чрез своя процесуален представител в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 430/25.04.2018 г., издадена от кмета на община "Р." за премахване на незаконен строеж, представляващ "Основен ремонт на жилищна сграда-част от южната стена", находящ се в УПИ VII-773, кв. 77 по регулационния план на с. П., община "Р.", област П.. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, а именно кметът на община "Р.", който разполага с правомощия да разпорежда премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория. Заповедта е издадена в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В нея са посочени фактическите /извършен основен ремонт на жилищна сграда-част от южната стена/ и правни основания за постановяването й, които кореспондират помежду си. Съдържа се и описание на характеристиките и местонахождението на строежа, позволяващо еднозначното му индивидуализиране и определяне на категорията му. В случая като адресат на заповедта е посочен З. И., определен като извършител на строежа, като същият е и собственик на имота. Касае се за основен по смисъла на пар. 5, т. 42 от ДР на ЗУТ ремонт, а не за текущ ремонт. Заповедта е съответна на целта на закона, която е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство. Строежът е осъществен през 2011 г. и спрямо него не са налице условията за търпимост. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и констатацията за фактическата същност на строежа. Касае се за новоиззидана част на южната стена на сградата. При построяването на сградата тя е била с дебелина 12, 5 см. и укрепена хоризонтално и вертикално с дървени елементи. В източната част на стената старата зидария с дебелина 12, 5 см. е премахната и на нейно място е иззидана нова тухлена стена с дебелина 25 см. от тухли тип "четворка". При изпълнението е запазена вътрешната повърхност на зида, но поради разликата в дебелините на зида в старата и в президаната част - едната 12, 5 см., другата 25 см., новата част от стената излиза на 12, 5 см. пред фасадата от юг на сградата. Поради липсата на основа под издадената навън от сградата зидария, под нея е направена основа от бетон също с ширина 12, 5 см., на височина 25 см. над терена. На височина 2, 40 м. от терена е изведена тръба за печка, която се използва за комин и попада изцяло в УПИ VІІІ-774, кв. 77. Спрямо правилно установените факти съдът адекватно е приложил материалния закон. Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че се касае за основен, а не за текущ ремонт на сградата. Съгласно пар. 5, т. 42 от ДР на ЗУТ "Основен ремонт" на строеж е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително- монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация. В случая старата кирпичена стена е бутната и на нейно място е изградена нова тухлена стена. Старата кирпичена стена при построяването на сградата е била с дебелина 12, 5 см. и укрепена хоризонтално и вертикално с дървени елементи, а понастоящем е изградена нова тухлена стена която е с дебелина 25 см. Видно от заключението на вещото лице това увеличава натоварването върху основите и преразпределя натоварванията в цялата сграда поради вида на конструкцията с носещи тухлени стени /всички стени са носещи/. Тухлените зидове в случая представляват основен носещ конструктивен елемент, който се засяга при извършването на процесния строеж. След като са налице тези изменения, то действително се касае за замяна на конструктивни елементи, тоест налице е хипотезата на основен ремонт. В този смисъл настоящият съдебен състав не прима доводите, развити в касационната жалба, че натоварването е незначително и се касае за текущ ремонт. Както се посочи, по своята същностна характеристика с оглед предизвиканите промени в конструкцията на сградата се касае за основен, а не текущ ремонт. В този аспект съдът е изложил подробни мотиви. По отношение на твърденията в касационната жалба, че е нарушен принципът на чл. 6 АПК за съразмерност, настоящата инстанция намира твърденията за неоснователни. Както и пред решаващия съд, така и пред касационната инстанция се релевира, че евентуалните последици от издаденото разпореждане са твърде неблагоприятни, тъй като жилищната сграда ще стане неизползваема. В този смисъл настоящата инстанция намира доводите за относими към изпълнението на заповедта за премахване, а не към нейната законосъобразност. Освен това следва да се има предвид, че съгласно чл. 5 от Наредба № 13/2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, то при необходимост се изработва конструктивно становище или конструктивен проект, проект за укрепване на сградата или други мерки. В разглеждания аспект настоящата инстанция намира, че не е нарушен принципът на съразмерност и заповедта отговаря на целта на закона, така както е приел и решаващият съд, тъй като тази цел е именно нетърпимост спрямо незаконните строежи. Предвид изложеното се касае за извършен без строителни книжа основен ремонт на сграда, тоест касае се за незаконен строеж. Тази характеристика за строежа е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако спрямо незаконния строеж са налице някои от предпоставките на пар. 16 ПЗР на ЗУТ или на пар. 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ за търпимост. С оглед времеизвършването на строежа - през 2011 г. тези предпоставки не са налице, тъй като крайният период на незаконно строителство, което може да бъде признато за търпимо, е 31.03.2001 г. На последно място съдът адекватно е приел, че адресат на заповедта може да бъде не само извършителят на строежа, но и неговият собственик съгласно пар. 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13/2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, решаващият съд правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като материалнозаконосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 600 /шестстотин/ лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,