Решение № 8405 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3883/2018 г.

Решение № 8405 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3883/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от кмета на Столична община - Район "И." срещу решение № 20 от 02.01.2018 г. постановено по адм. дело № 65 по описа за 2017 г. на Административен съд С.-град (АССГ), с което е отменена заповед № РИВ-16-РД-09-209 от 05.12.2016 г. на кмета на Столична община - Район "И.", в частта, с която е отстранен от участие ЕТ "Р. - А. Д." и са определени участниците спечелили конкурса за отдаване под наем на реални части от поземлен имот - публична общинска собственост - улична регулация - срещу КАТ, до УПИ VIII "за озеленяване", кв. 1, м. "Дианабад", съгласно схема - група № 8 - за разполагане на преместваеми обекти - позиции № 1 и 7, описани в т. III и т. IХ от заповедта и делото е върнато като преписка на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съобразно изложеното в мотивите на решението. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. По подробно изложени в касационната жалба съображения прави искане то да бъде отменено, както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - ЕТ "Р. - А. Д.", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - "А. г." ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - "Р. на п." АД, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - "Т. м." АД, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - "Р.-ин-2003" ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното решение, съдът е отменил заповед № РИВ-16-РД-09-209 от 05.12.2016 г. на кмета на Столична община - Район "И." в частта, с която е отстранен от участие ЕТ "Р. - А. Д." и са определени участниците спечелили конкурса за отдаване под наем на реални части от поземлен имот - публична общинска собственост - улична регулация - срещу КАТ, до УПИ VIII "за озеленяване", кв. 1, м. "Дианабад", съгласно схема - група № 8 - за разполагане на преместваеми обекти - позиции № 1 и 7, описани в т. III и т. IХ от заповедта и делото е върнато като преписка на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съобразно изложеното в мотивите на решението. В срока за произнасяне на настоящото решение, при служебна проверка съдът установи, че с влязло в сила на датата на постановяването му съдебно решение № 14586 от 29.11.2017 г., по адм. дело № 9040 по описа за 2017 г. на ВАС, е оставено в сила решение № 3649 от 31.05.2017 г., постановено по адм. дело № 2406 по описа за 2017 г. на АССГ, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № РИВ16-РД09-209 от 05.12.2016 г. на кмета на Столична община - Район "И.", в частта с която е утвърдено класирането на участниците в конкурс за отдаване под наем на реални части от поземлен имот - улична регулация - срещу КАТ до УПИ VIII за "Озеленяване", кв. 1, м. "Дианабад", съгласно схема - група № 8 - за разполагане на преместваеми обекти - позиция 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10. При проверката се установи и, че с влязло в сила на датата на постановяването му съдебно решение № 7626 от 07.06.2018 г., постановено по адм. дело № 1639 по описа за 2018 г. на ВАС, е оставено в сила решение № 5705 от 13.10.2017 г. постановено по адм. дело № 2731 по описа за 2017 г. на АССГ, в частта, с която е отменена като незаконосъобразна заповед № РИВ16-РД09-209 от 05.12.2016 г. на кмета на Столична община - Район "И.", в частта, в която е утвърдено класирането на участниците в конкурс за отдаване под наем на реални части от поземлен имот - улична регулация - срещу КАТ до УПИ VIII, за "Озеленяване", кв. 1, м. "Дианабад" съгласно схема - група № 8 - за разполагане на преместваем обект - позиция 1. От изложеното следва, че спорът за законосъобразността на заповед № РИВ16-РД09-209 от 05.12.2016 г. на кмета на Столична община - Район "И.", в частта с която е утвърдено класирането на участниците в конкурс за отдаване под наем на реални части от поземлен имот - улична регулация - срещу КАТ до УПИ VIII за "Озеленяване", кв. 1, м. "Дианабад", съгласно схема - група № 8 - за разполагане на преместваеми обекти - позиция 1 и 7, е разрешен с влезли в сила съдебни актове, с които заповедта е отменена като незаконосъобразна. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК съдебното решение, с което административният акт е отменен, има действие по отношение на всички. Съгласно чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 от АПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б. Конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт се състои в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици и поради това се разпростира не само по отношение на страните по делото, а към всички негови адресати. Наличието на влязло в сила решение по оспорването на заповедта, съгласно чл. 159, т. 6 от АПК представлява основание за недопустимост на жалбата, въз основа, на която е образувано съдебното производство. Действително юридическият факт, породил процесуалната пречка за разглеждане на спора по същество, е настъпил в хода на съдебното производство, преди постановяването на обжалваното в настоящото касационно производство съдебно решение, но в случая се касае за абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба, за която съдът е длъжен да следи служебно по всяко време, докато процесът е висящ. В касационното производство това служебно задължение е регламентирано в нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, като част от задължението на касационната инстанция да следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното решение. Недопустимостта на съдебното оспорване обосновава недопустимост и на първоинстанционния съдебен акт, с който спорът е решен по същество - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК обжалваното решение, следва да се обезсили, а производството по делото - да се прекрати. При наличието на основание за недопустимост на съдебния акт е безпредметно да се обсъждат останалите касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, наведени в касационната жалба. При този изход на спора съдът следва да се произнесе по заявеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски. Искането е неоснователно, тъй като основният съдебен спор относно законосъобразността на заповедта на кмета на СО - район "И." не е решен в негова полза. От своя страна искането за присъждане на разноски на ЕТ "Р. - А. Д." е основателно, тъй като изходът на съдебното производство е благоприятен за него. Дружеството би имало това право и при съединяване на жалбата му за съвместно разглеждане в едно общо съдебно производство с останалите участници в конкурса, които са обжалвали процесната заповед. Искането е своевременно предявено и доказано по размер. Поради това и при липса на възражение за прекомерност, Столична община, юридическото лице в чиято структура се намира органът издал оспорения от дружеството и отменен с влезли в сила решения административен акт, следва да се осъди да заплати на ЕТ "Р. - А. Д." сумата от 850,00 лв. - направени в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение