Решение № 555 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12379/2016 г.

Решение № 555 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12379/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на К. С. А.-Н. против решение по адм. д. № 2161/2016 г. по описа на Административен съд С.-град. И. отмяна на решението с оплаквания за необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материална незаконосъобразност. Твърди, че през същия период от време, когато е постановен отказ на овластено лице от министъра на здравеопазването за лечение в чужбина на лицето З. Н., има публично оповестено становище на министъра на здравеопазването, че министерството отпуска средства за изграждане на център на територията на УМБАЛ "Св. И. Рилски" за специфична имунотерапия, метод, който е отречен на съпруга й за лечение в Белгия. Като е приел, че дискриминацията се съдържа в самия влязъл в сила административен акт, съдът е достигнал до неправилни изводи за липсата на дискриминация. Стабилността на административния акт не означава, че той е законосъобразен. Още повече, че първоинстанционният съд е отменил отказа, но поради смъртта на З. Н., касационното производство е прекратено. Съдебен цинизъм е разбирането, че поради смъртта на Николов, отказът е влязъл в сила и е загубил значението си. Съдът е следвало да вземе предвид, че няма касационна жалба от КЛЧ и председателя на КЛЧ и решението на КЗД в тази част е влязло в сила. Това е допълнително основание, че министърът на здравеопазването също е осъществил дискриминация по чл. 10 и чл. 11 от ЗЗД. КЛЧ е негов консултативен орган, а неговото становище не е задължително за министъра. Неправилни са правните изводи на съда, че КЗДискр извън правомощията си е установила незаконосъобразност на отказа за лечение в чужбина. Няма никакви конкретни съображения на съда, поради което няма мотиви, а това затруднява защитата на страната. Твърди, че съдът е следвало по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК да осъществи косвен контрол за законосъобразност върху отказа в производството по реда на ЗЗДискр. и да установи противоречие с материалния закон, правото на живот, конституционно гарантирано. Като не го е направил е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В сравнение с детето Г. Т., наследодателят З. Н. е третиран по-неблагоприятно чрез отказ за лечение в клиника в Белгия, докато на детето средства за такова лечение в същата клиника са предоставени. Дискриминацията е извършена чрез действие, а не чрез отказ обективиран в заповед, в която е приет експериментален характер на лечението, докато в същото време българската държава е финансирала извършването на това лечение на територията на българско лечебно заведение. Ответната страна Комисията за защита от дискриминация не изразява становище. Министърът на здравеопазването оспорва касационната жалба и иска оставяне на решението в сила. Твърди, че решението на КЗДискр. съдържа множество нарушения свързани с анализи на факти и правни норми. Игнорирана е Наредба № 12/2011 г. регламентираща реда за разрешаване на лечение в чужбина. Извършено е механично сравнение между два случая, които са разгледани от два различни органа- директор на Дирекция "Медицински дейности" при МЗ и Фонда за лечение на деца. Не е нито медицинско издържано, нито коректно да се сравняват диагнози на различни лица. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Останалите страни Комисията за лечение в чужбина, председателят на Комисията за лечение в чужбина и физическите лица П. и А. А., не изразяват становище по касационната жалба и не се явяват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и законосъобразност на решението на КЗДискр. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Като я разгледа по същество настоящият съдебен състав установи следното: С решение № 5576/9.08.2016 г. по адм. д. № 2161/2016 г. по описа на Административен съд С. -град по жалбата на министъра на здравеопазването е отменено решение № 33/28.10.2016 г. по преписка № 60/2013 г. на КЗДискр. в частта, в която е установено, че министърът на здравеопазването чрез неизпълнение на задълженията си за предприемане на всички възможни и необходими мерки за постигане на целите на ЗЗДискр е допуснал нарушение на чл. 10 и чл. 11 от ЗЗДискр, представляващо отказ за лечение в чужбина, обективиран в заповед № РД-22-3/29.01.2013 г., което е довело до непредоставяне на животоподдържащо лечение на пациент с диагноза "мултиформен глиобластом" и представлява дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр във връзка с § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. по признак "увреждане" и "възраст". С останалата част на решението е прекратено производството по жалбата на министъра на здравеопазването в частта, в която е прието, че КЛЧ и председателят на КЛЧ са извършили дискриминация, като решението, имащо в тази част характер на определение е влязло в сила. За да постанови този резултат съдът е приел, че решението на КЗДискр. по отношение на министъра на здравеопазването е незаконосъобразно. Този извод е направен въз основа на обстоятелството, че отказът за отпускане на финансова помощ в размер на 25 000 евро за лечение в Университетска болница в гр. Л., Белгия, обективиран в заповед № РД-22-3/29.01.2013 г. на директора на Дирекция" Медицински дейности" е влязъл в законна сила, а КЗДискр. няма правомощия да осъществява косвен контрол за законосъобразност и да проверява дали е осъществена чрез тази заповед дискриминация по посочените два признака "увреждане" и "възраст". Решението е недопустимо по отношение на К. С. А.-Н., П. С. А. и А. Н. А. За допустимостта на съдебния акт касационният съд следи служебно предвид чл. 218, ал. 2 от АПК и без да е наведен довод от страните. Административното производство пред КЗДискр. е започнало по жалбата на З. А. Н. от 28.01.2013 г. и уточнения от 4.02.2013 г. и от 6.02.2013 г., в които описва заболяването си, извършените терапии, полученият отказ за финансиране на лечение в белгийска клиника със заповед Д№ РД-22-3/29.01.2013 г. на директора на Дирекция "Медицински дейности" с мотиви, че лечението е експериментално. Твърди, че в същото време има официална информация от министъра на здравеопазването за отпуснати средства от българската държава с цел създаване на лаборатория, където болни със същата диагноза да се лекуват. Навежда довод, че се прилага двоен стандарт според обстоятелствата, налице е дискриминация на основание "необлагодетелственото" му положение, няма финанси за лечението. Търси защита от КЗД с довод, че строго спазваните от него терапевтични методи не дават резултат, а заболяването му при нелечение има летален изход. Към жалбата е приложена медицинска документация. Преписката е образувана с разпореждане на № 118/19.02.103 г. - л. 48, и е възложена на тричленен състав на КЗДискр. Жалбоподателят е починал на 15.03.2013 г. като е оставил за наследници съпругата К. С. А.-Н., майка П. С. А. и баща А. Н. А. - л. 54. С молба от 21.03.2013 г. съпругата е поискала от КЗД да встъпи в административното производство като наследница на починалия З. Н. В кореспонденция с министерството на здравеопазването от 12.06.2013 г. по реда на чл. 55 и чл. 56 от ЗЗДискр. докладчикът към КЗДискр. е посочил, че има образувана преписка с оплакване за дискриминация по признак "увреждане", а с писмо от 18.02.2014 г. - л. 129, министърът на здравеопазването е уведомен, че съпругата е поискала да встъпи в административното производство. По делото е установено, че жалбоподателят З. А. Н. е подал жалба срещу заповед № РД-22-3/29.01.2013 г. на директора на Дирекция "Медицински дейности и електронно здравеопазване", с която заповед е отказано лечение в чужбина. Съгласно чл. 34, ал. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина, министърът на здравеопазването или оправомощено от него лице издава заповед, с която разрешава/отказва заплащане на дейности по чл. 1, ал. 2 от Наредбата. Със заповед № РД-15-29/9.01.2013 г. министърът на здравеопазването е делегирал правомощие на посочения директор - л. 138 от делото и затова не е издател на заповедта. По жалбата срещу заповедта е образувано дело пред Административен съд С.- град, което е прекратено след смъртта на жалбоподотеля с определение № 3677/23.07.2014 г. по адм. д. № 2491/2014 г. по описа на АССГ, оставено в сила с определение по адм. д. № 12682/2014 г. по описа на ВАС, шесто отделение. С молба от 15.05.2014 г. К. С. е представила удостоверение № 3668/23.07.2013 г. на Центъра за фонд за лечение на деца, в което е посочено, че дете Г. Г. Т. с диагноза "анапластичен ендимом трета степен" е получило финансиране от ЦФЛЧ за провеждане на специфична имунотерапия в УБ гр. Л., Белгия. С друга молба от 30.05.2014 г. е представила нови доказателства. С доклад - л. 208 на докладчика по пр. № 60/2013 г. по описа на КЗДискр. са описани обстоятелствата по преписката, за които са събрани доказателства по наведените в жалбата на З. А. доводи за дискриминация по признак" увреждане", предложено е страните да бъдат уведомени, че могат да се помирят. Като страна е посочена съпругата К. С. В заседание на 10.06.2014 г. К. С. е вписана в протокола като жалбоподател, представлявана е от адвокат С. И., заявено е, че родителите на починалия жалбоподател не желаят да встъпват в административното производство - л. 227. По предложение на адвокат Иванова с решение на състава на КЗДискр. родителите са конституирани като "заинтересовани страни" - л. 229, а за заседанията от 1.10.2014 г. - л. 288 и 21.01.2015 г. / годината е сгрешена и е посочено 2014 г./ родителите, които не са се явявали, са призовавани и вписвани в протоколите като жалбоподатели. С молба от 16.06.2014 г. адвокат Иванова въвежда нови оплаквания за дискриминация по отношение на З. А. Н. по признак и "възраст", като иска разглеждане на случая по чл. 48, ал. 3 от ЗЗДискр. от разширен състав на КЗДискр. - л. 234. Въз основа на молбата е издадено разпореждане № 619/20.06.2014 г., а преписката е преразпределена на специализиран постоянен 5-членен заседателен състав по чл. 54 от ЗЗДискр. поради наведени два признака за дискриминация "възраст" и "увреждане". С писмо от 23.06.2014 г. - л. 253 до министъра на здравеопазването, същият е уведомен, че въз основа на молба от пълномощника на К. И. преписката преминава за разглеждане от Петчленен разширен състав по множествена дискриминация с оглед нови оплаквания по признак "увреждане" и признак "възраст". В хода на провеждане на административното производство адвокат С. И. е участвала активно чрез молби, доказателствени искания, извършвала е процесуални действия по събиране на доказателства. Настоящата инстанция няма да обсъжда дали е извършено нарушение от министъра на здравеопазването, описано от КЗДискр. като отказ за лечение в чужбина. Издател е оправомощено от министъра лице - обстоятелство, необсъдено от административиня орган. Проблемът е процесуален и има за последица постановяване на решение по отношение и с участие на лица, които не са жалбоподатели по смисъла на чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр., защото не са лица засегни от дискриминацията, нито са заинтересовани лица по смисъла на чл. 15, ал. 1 от АПК, в какъвто смисъл е определението на КЗДискр. от 10.06.2014 г. Законът предоставя право на жалба на лицето, чието право е нарушено и което търси защита за неговото възстановяване. Правото на достъп до медицинска помощ е гарантирано и защитено с чл. 52 от Конституцията на РБ, чл. 2, т. 2 и чл. 81 от Закона за здравето вр. със Закона за здравното осигуряване. Накърняването му чрез неравно третиране може да бъде защитено чрез оспорване на незаконни актове по реда на АПК вр. с чл. 73 от ЗЗДискр., сезиране на КЗДискр. по реда на чл. 50 и сл. от Р. П., Г. Ч. от ЗЗДискр. или по исков ред по чл. 71 от ЗЗДискр. пред районния съд, включително с предявяване на осъдителен иск за обезщетение за вреди. Настоящият казус е за потърсена защита пред КЗДискр, а не пред районния съд. Делото по жалбата срещу отказа за финансиране лечение в чужбина е прекратено поради смъртта на носителя на субективното право. Правото на З. А. за достъп до медицинска помощ е лично субективно право и се погасява със смъртта на лицето. Принципно със смъртта на страна в процеса настъпва законно процесуално правоприемство в лицето на наследниците. От деня, в който е станал материалноправен правоприемник, наследникът става и процесуален правоприемник в процесуалните правоотношения с административния орган или съответно със съда. Правото на достъпна медицинска помощ обаче не е наследимо право и след като съпругата и родителите на З. А. не са станали материалноправни правоприемници на това лично субективно право, те не придобиват качеството на процесуални правоприемници. Законните наследници биха били процесуални правоприемници само в исково производство по чл. 71 от ЗЗДискр по осъдителен иск за присъждане на обезщетение за претърпени от неравно третиране вреди, каквото не е настоящото. Конституирането на съпругата като жалбоподател и допускането й да участва в процеса пред КЗДискр. представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, допуснато от страна на КЗДискр., което се е отразило на прилагането на чл. 9 от ЗЗДискр., разширяване предмета на спора в хода на производството по нов признак "възраст", призоваване за помирение с лице, което не е страна, недопустимо конституиране на страни в съдебното производство по чл. 153 от АПК. КЗДискр. дори не е процедирала еднакво с родителите на починалия жалбоподател, както със съпругата. Конституирала ги е като заинтересовани лица с мотив, че не са поискали изрично да встъпят в производството, като по този обърква и понятия като доброволно и законно процесуално правоприемство. Родителите обаче в случая не са процесуални правопромници, нито заинтересовани лица, тъй като интересите им не съвпадат с тези на министъра на здравеопазването. Очевидно КЗДискр. не е имала яснота за процесуалното качество на наследниците, защото родителите макар конституирани като заинтересовани лица, са призовавани като жалбоподатели. Административното производство пред КЗДискр. е специално и законодателят в чл. 50 от ЗЗДискр е предвидил три начина за започването му: по жалба, по инициатива на комисията или по сигнал на физическо, юридическо лице, държавни и общински органи. Което означава, че макар жалбоподателят да е починал след сезиране на комисията, същата има правомощието да извърши проверка на фактите, за които е сезирана и да приключи административното производство с постановяване на решение по чл. 65 от ЗЗДискр. Постановеното обаче от нея решение може да бъде оспорено само от страните в административното производство. В нарушение на чл. 153 от АПК съдът е конституирал в съдебното производство законните наследници на З. Н. и постановил съдебен акт с тяхно участие. Дори да се приеме, че касационната жалбоподателка е имала качеството на сигналоподател с навеждането нови доводи за дискриминация по признак "възраст", това не я прави страна в административното производство, нито страна в съдебното производство. Недопустимото конституиране на наследниците на З. Н. като страни по делото има за последица постановяване на недопустим съдебен акт в тази част. Предвид изложеното, съдът намира, че по касационната жалба на К. С. А. решението следва да бъде обезсилено, както по отношение на жалбоподателката, така и по отношение на родителите П. и А. А. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на министъра на здравеопазването за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено своевременно и е основателно в размер на 100 лв. предвид чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 37 от ЗПП. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение