Решение № 6485 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4202/2015 г.

Решение № 6485 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4202/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационни жалби на Надежда Владимирова Стоянова и Диана Владимирова Стоянова, двете от София против решение № 1093/27.02.2015 г., постановено по адм. дело № 1021/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Отказ № 94-67549-22-10-26053 от 18.12.2013 г. на началника на СГКК-София. В жалбите се излагат доводи за неправилност нарешението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на оспорения отказ. Ответните страни Стефан Николов Янчовичин и началник СГКК-София не вземат становище по жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационните жалби за допустими- подадени срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за неоснователни. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорения отказ да бъде заличен Стефан Янчовичин в кадастралния регистър по отношение на имот с идентификатор № 68134.4338.64 за законосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно- постановено в съответствие с приложимия материален закон. По делото е представен нот. акт № 38, т. I, д. 38/2006 г., от който се установява, че Стефан Янчовичин е придобил право на строеж по отношение на ап. 1, ет. 1 с площ от 89,10 кв. м., заедно с мазе № 1 с площ от 4,03 кв. м. и 19,631% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ IV-64 от кв. 43а по плана на София, местн. "Овча купел", както и гараж № 4 с площ от 20,82 кв. м. и 4,367% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, върху който е построена жилищната сграда. Данните за притежаваното от него ограничено вещно право на строеж са отразени в одобрения кадастрален регистър на основание чл. 30, ал. 2 вр. чл. 62, ал. 1, т. 1-4 ЗКИР и въз основа на нот. акт, от който той черпи правата си. Законосъобразен е отказът за заличаване на тези данни от кадастралния регистър при съществуването на този акт. Правилно решаващият съд приема, че той се ползва с обвързваща материална доказателствена сила и нито административният орган, нито съдът притежават компетентност да решават дали действително в патримониума на лицето е възникнало и съществува това ограничено вещно право на строеж в посочените идеални части. Законосъобразно то е записано в кадастралния регистър, както и притежаваните от касаторите права на собственост върху ПИ и няма основание за заличаване на данни. Като е отхвърлил оспорването на законосъобразния отказ, административният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационните жалби пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният администартивен съд, второ отделение,