Решение № 12310 от 2.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7447/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София, против решение 1367/26.04.2024 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. дело 984/2023 г., с което е прогласен за нищожен ревизионен акт Р-22002222007818-091-001/26.06.2023 г., издаден от В. И. Илиева и Р. Б. Танева органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 1322/15.09.2023 г. при обжалването му административен ред. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Конкретните доводи са за неправилно определяне на правно релевантните факти и доказателствата за тях, обуславящи валидността на ревизионния акт. Касаторът твърди, че ревизионното производство е възложено по реда на чл.112, ал. 2, т.1 ДОПК, а не по реда на чл. 112, ал.2, т.2 ДОПК, поради което неправилно съдът подвежда фактическите и правни отношения по възлагането на ревизията под основанието на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК. Излага и доводи за липса на изискване необходимостта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП да бъде мотивирана. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Еми Комерс ООД, чрез адвокат В. Иванов, оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение, по съображения, че не са доказани предпоставките по чл. 10, ал. 9 ЗНАП. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт Р-22002222007818-091-001/26.06.2023 г., издаден от В. И. Илиева на длъжност началник сектор Ревизии , дирекция Контрол при ТД на НАП Пловдив в качеството й на възложител на ревизията и от Р. Б. Танева на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив в качеството й на ръководител на ревизията, потвърден с решение 1322/15.09.2023 г. на директора на Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, с който на Еми Комерс ООД, гр. Благоевград са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.12.2020 г. до 31.07.2021 г. в размер на 111 582,53 лева и съответните лихви в размер на 26 005,93 лева. Първоинстанционният съд е установил, че ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22002222007818-020-001/16.12.2022 г., издадена от В. И. Илиева на длъжност началник сектор Ревизии , дирекция Контрол при ТД на НАП Пловдив. Ревизията е приключила с ревизионен акт Р-22002222007818-091-001/26.06.2023 г., издаден от В. И. Илиева в качеството на орган, възложил ревизията и от Р. Б. Танева главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив като ръководител на ревизията. Ревизията е възложена и проведена от органи по приходите към ТД на НАП Пловдив, която е различна от компетентната ТД на НАП София съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК по седалището на търговското дружество в гр. Благоевград. Оправомощаването на възложителя на ревизията е със заповед РД-01-287/10.05.2021 г. издадена от директора на компетентната ТД на НАП София на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК във връзка със заповед З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. на заместник изпълнителния директор на НАП по чл. 12, ал. 6 ДОПК и заповед З-ЦУ-3224/01.11.2021 г. на заместник изпълнителния директор на НАП по чл. 10, ал. 9 ЗНАП. За да обяви ревизионния акт за нищожен, съдът е приел, че ревизията е извършена от некомпетентна ТД на НАП Пловдив, вместо от ТД на НАП София, в териториалния обхват на която попада седалището на ревизираното лице. Приел е, че не са изпълнени предпоставките по чл.10, ал. 9 ЗНАП, а именно необходимост ревизията да бъде извършена от органи по приходите от друга териториална дирекция, различна от компетентната. Този извод е основан на липсата на мотиви в заповедта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и доказателства за обстоятелствата, които налагат извършване на ревизията от органи, различни от компетентните. Според съда делегирането на правомощия от заместник изпълнителен директор на НАП към орган по приходите от дирекция, която не е териториално компетентна спрямо ревизираното лице, е в противоречие с чл. 112, ал. 2 ДОПК, която определя органите, компетентни да възлагат ревизии. Решението е неправилно постановено. Спорният по делото правен въпрос относно териториалната компетентност на органите по приходите от друга териториална дирекция, различна от компетентната ТД на НАП да издават ревизионни актове при условията на чл. 112, ал.2, т. 1 ДОПК във връзка с чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП, е решен с тълкувателно решение 3/26.06.2025 г. на ОСС от I и II колегии на Върховния административен ред по тълкувателно дело 2/2024 г. Съгласно това тълкувателно решение, не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателното решение е задължително за съдилищата и следва да бъде съобразено от касационната инстанция. В конкретния случай органът по приходите при ТД на НАП - Пловдив, образувал ревизионното производство, е определен като орган по възлагане на ревизии на основание чл. 112, ал. 2, т.1 ДОПК със заповед РД-01-287/10.05.2021 г. издадена от директора на компетентната ТД на НАП София. Тази заповед е издадена въз основа на заповед З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. на заместник изпълнителен директор на НАП, с която на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК е определено, че за органите по приходите от ТД на НАП Пловдив, възложили ревизията и издали оспорения ревизионен акт не се прилагат правилата за териториална компетентност по чл. 7, ал.1 и чл. 8 ДОПК и заповед З-ЦУ-3224/01.11.2021 г. на заместник изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 9 ЗНАП е наредено служителите от ТД на НАП Пловдив, посочени в заповед З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. да осъществяват производствата по данъчно-осигурителен контрол по отношение на Еми Комерс ООД гр. Благоевград, за което компетентна е ТД на НАП София. Съгласно тълкувателното решение по т.д. 2/2024 г. ревизионният акт в този случай не е нищожен. Доводите на процесуалния представител на дружеството, че актът е нищожен на самостоятелно основание, поради липса на предпоставките по чл.10, ал. 9 ЗНАП, тъй като не е мотивирана предвидената в тази норма необходимост ревизията да бъде проведена от органи по приходите от териториална дирекция, различна от компетентната, са противоречие с цитираното тълкувателно решение. Според мотивите на тълкувателното решение преценката на необходимостта е в дискрецията на органа на управление на Националната агенция за приходите. За издателя на акта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП не съществува задължение да го мотивира. Изискване за обосноваване на необходимостта и нарочно мотивиране, не е въведено в закона. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение, с което ревизионният акт е обявен за нищожен, поради липса на териториална компетентност, следва да бъде отменено. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по съответствието на акта с изискванията за форма и спазването на процесуалния и материалния закон при неговото издаване, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,