Решение № 5494 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1738/2011 г.

Решение № 5494 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1738/2011 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК. Образувано е по касационна жалба от общински съвет-Чепеларе чрез процесуалния му представител - адвокат Йорданка Кръстанова против решение № 415 от 21.12.2010 г. по адм. дело № 177/2009 г. на Смолянския административен съд. С него е отменено, като незаконосъобразно решение № 369 от 30.04.2009 г. по протокол № 20 от заседание на съвета и са присъдени разноските по делото. Прави доводи за недопустимост, като постановено по недопустимо оспорване. Алтернативно прави възражения за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна дава писмено становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна не взема отношение по нея. Участтвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Мотивира се, че не е налице процедурата по чл. 99 от АПК, тъй като предходното решение е отменено, поради новонастъпили обстоятелства - неявяване на участника, спечелил конкурса да внесе дължимата сума и да сключи договор. Счита, че са изпълнени изискванията за мотивиране на акта, доколкото мотивите се съдържат в съпътстващите го документи. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА. Образувано е въз основа на заповед № 1136-ПО от 25.06.2009 г. на областния управител на област Смолян, с която на основание чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА е отнесено пред съда решение № 369 от 30.04.2009 г. на общински съвет - Чепеларе. Съображенията на областния управител са в две насоки: на първо място, че актът на общинския съвет не съдържа мотиви, което съставлява нарушение на изисквнето за форма. На второ място, че постановяването му е в нарушение на правилата, въведени в чл. 99 от АПК за възобновяване на административното производство. Съдът е извършил дължимата служебна преценка за допустимост на заповедта за отнасяне на решението пред съда. По въпроса се е произнесъл с определение № 242 от 4.12.2009 г.. В него е изложил съображения, че областният управител е допуснал нарушение на преклузивни срокове при връщане на решението на общинския съвет, което прави оспорването процесуално недопустимо. Приложил е разпоредбата на чл. 159, т. 5 от АПК и е оставил заповедта без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство е прекратил. Позовал се е и на определение № 2930 от 5.03.2009 г. по адм. дело № 15390/2008 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. С него е приета процесуална недопустимост на същата заповед на областния управител, но в първата й част, в която е оспорено решение № 367 от същото заседание на общински съвет - Чепеларе. Определението е обжалвано с частна жалба по реда на чл. 229 от АПК пред Върховния административен съд, пред който е образувано адм. дело № 1014/2010 г.. При разглеждане на частния спор по същество, висшестоящата съдебна инстанция е отразила в мотивите, че областният управител е спазил срока по чл. 45, ал. 6 от ЗМСМА за връщане на решението на общинския съвет за ново обсъждане - /абзац втори от стр. 4 на определението/. Поради това е отменила акта на административния съд за оставяне на заповедта на областния управител без разглеждане, като просрочена. Делото е върнато за разглеждането й с определение № 12361 от 22.10.2010 г. и едновременно с това за събиране на доказателства относно датата на изпращане на последваща заповед на областния управител № 1136-ПО от 25.05.2009 г. - поставила началото на съдебното производство. При продължените съдопроизводствени действия е установено, че заповедта от 25.05.2009 г. е изведена от областната управа с изх. № 29-ПНО на 25.06.2009 г. и на същата дата е постъпила в административния съд с вх. № 1050. С оглед определението на Върховния административен съд и събраните писмени доказателства за постъпване на заповедта на 25.06.2009 г., изводите на първоинстанционния съд за допустимостта на проведеното от областния управител оспорване са законосъобразни. Доводите в касационната жалба за недопустимост на съдебното решение са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Обосновани са изводите на съда и за незаконосъобразността на решение № 369 по протокол № 20 от заседание на общинския съвет, проведено на 30.04.2009 г., но по съобръжения, различни до известна степен от изложените. С него е отменено предходно решение на същия орган под № 653 от 17.09.2007 г., с което според издателя на акта е учредено безсрочно право на строеж върху недвижим имот - частна общинска собственост на фирма "Стоянстрой" ЕООД със седалище в град Пловдив, отреден за подземен паркинг. Отмененото решение е приложено по делото. От съдържанието му е видно, че с него не е учредено право на строеж, а е дадено съгласие на кмета на общината да обяви търговското дружество за участник, спечелил конкурса за учредяване на безсрочното право на строеж при точно фиксираните условия. По този начин с процесното решение е отменено решение със съдържание, каквото то няма. Отделен е въпросът, че актът на общинския съвет не съдържа самостоятелни мотиви, но от докладната записка, изготвена от кмета на общината и внесена от кмета за разглеждане от съвета с вх. № 136 от 17.04.2009 г. мотивите се установяват. Те се изразяват в обстоятелството, че участникът, спечелил конкурса е уведомен с писмо от 10.03.2009 г. да се яви на 16.03.2009 г. за подписване на приложения към писмото договор, в който срок той не се е явил и договор не е сключен. С оглед известността на мотивите за отмяна на решението на съвета за учредяване право на строеж, необосновано съдът е приел порок във формата на административния акт. Обосновано обаче е счел, че актът е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на правилата на чл. 99, т. 1 и 2 от АПК. Съгласно наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, конкурсът за предоставяне на възмездно право на ползване е следвало да приключи със заповед, издадена от кмета на общината, след решение на общинския съвет - чл. 55, ал. 1. Именно такова е решение № 653 от 17.09.2007 г., но по делото липсват данни да е издавана заповед на кмета. Дори в писмото до участника за явяването му в общината за сключване на договор е приложено само решението на съвета, без да има описана заповед на кмета. Неподписването на договор в продължение на две години след приключване на търга е нов юридически факт, който съгласно правилата на чл. 91, ал. 3 от наредбата води до провеждане на нов конкурс, в случай, че за общината съществува необходимост от учредяване право на строеж с оглед изтеклия двегодишен период от приключване на предходния конкурс. Касае се за нов административен акт, с който да се регулират правоотношенията за в бъдеще. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че отказът на фирмата да сключи договор, съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК. Той наистина е ново обстоятелство, което обаче не е относимо към конкурсната процедура преди нейното приключване, тъй като се е състояло във времето впоследствие. Поради това не съставлява новооткрито обстоятелство по смисла на чл. 99, т. 2 от АПК. Като е отменил решението, административният съд е постановил правилен съдебен акт, като краен резултат. Той следва да се остави в сила, като се имат предвид и съображенията, изложени в настоящото решение. С оглед изхода на делото и направеното искане в писменото становище, представено от представителя на областния управител, ще следва общинският съвет да заплати на областната администрация юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение