Решение № 11381 от 24.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6829/2018 г.

Решение № 11381 от 24.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6829/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова "Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е подала касационна жалба срещу решение № 280 от 12.04.2018 г. по адм. дело № 983/2017 г. по описа на Административния съд - Хасково в частта, в която е осъдена да заплати на И. Калбурджиев сумата 500 лева, представляваща обезщетение за претърпените от лицето неимуществени вреди от нарушения по чл. 3, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража за периода 17.06.2015 г. - 22.01.2016 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да предявения иск да се отхвърли и в тази част и да се присъдят разноски. Ответникът И. Калбурджиев е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административния съд-Хасково е образувано по исковата молба на И. Калбурджиев, с която е предявил срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за сумата 50 000 лева за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от бездействие на администрацията в Ареста-Хасково, която не изпълнила задълженията си да осигури необходимите хигиенно-битови условия за времето на престоя на задържаното лице в периода 17.06.2015 г. - 22.01.2016 г. В исковата молба се твърди, че площта в арестното помещение била крайно недостатъчна, в него нямало санитарен възел и през нощта се използвала туба за физиологични нужди, нямало приток на свеж въздух и директна слънчева светлина, стените били небоядисани, целите в мръсни петна, не било предоставено постелъчно бельо, топла вода имало само в събота и неделя, отоплението не било достатъчно. В резултат на неблагоприятната жизнена среда ищецът понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в чувства на малоценност и унижение, потиснатост, накърняване на човешкото достойнство, а освен това и боледувал – имал ниско кръвно и болки в ставите и мускулите от обездвижване, а през зимния период се разболял от грип. От фактическа страна, въз основа на представените от ответника писмени доказателства по делото е установено, че И. постъпил в Ареста- Хасково на 17.06.2015 г. На 22.01.2016 г. бил преведен в Затвора-Стара Загора. За времето на престоя си в Ареста-Хасково бил настанен в килия № 18, с площ 8. 06 кв м, оборудвана с три легла, една маса и две табуретки. Имало неотваряем прозорец на външната стена за осигуряване на слънчева светлина и отваряем отвор на вратата на килията към коридора за осигуряване на въздух. Килията се отоплявала на централно отопление. Над вратата на килията към коридора били монтирани две луминесцентни тела за дневно осветление и лампа с жълта светлина за нощно осветление. В килията имало въздуховоди от вентилационна система, осигуряващи постоянна циркулация на въздуха. Килиите в Ареста-Хасково не разполагали със собствен санитарен възел и течаща вода. На разположение на задържаните лица били общи тоалетни, баня и умивалня, които се ползвали задължително в определените часове на вътрешния ред за сутрешен и вечерен тоалет и при извеждането за хранене, а в останалите часове от денонощието - по желание. При обхода на постовия надзирател /не по-малко от веднъж на 15 мин. съгласно инструкция за пост № 1 се правели огледи и се наблюдавали лицата в спалните помещения. По този начин се поддържал постоянен контакт с арестантите и ако те заявявали необходимост да ползват тоалетната, незабавно се извеждали, без ограничения. Съгласно т. 26. 1 от заповед №Л-4102/06.10.2016 г. за вътрешния ред в арестите на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" хигиената в помещенията и местата за общо ползване се поддържала от задържаните лица. Задържаното лице, изявило желание да почиства извън задължителните такива мероприятия, получавало приготвен разтвор за почистване. Престоят на открито на задържаните лица в Ареста- Хасково се осъществявал в оборудвано за целта помещение с размери 14. 5 кв. м. с два прозореца, осигуряващи свеж въздух и дневна светлина. Според показанията на разпитаните свидетели, помещенията в ареста били мръсни, нямало достатъчна жилищна площ, липсвал санитарен възел в килиите, поради което през нощта задържаните лица ползвали шишета за удовлетворяване на физиологичните си нужди. От правна страна съдът приел, че по време на престоя на ищеца в Ареста - Хасково не са били спазени изискванията за минимална жилищна площ, регламентирани в чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС и чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС. Ищецът е бил лишен от постоянен достъп до вода и санитарен възел, което представлявало отклонение от изискванията за подходяща жизнена среда за задържаните лица и нарушавало правата му по чл. 3 ЕКПЧОС. Административният съд счел за недоказани твърденията на ищеца, че в помещението, в което е бил настанен, нямало пряка достъп на дневна светлина, както и че през зимния период липсвало отопление. Като недоказано било отхвърлено и твърдението за лоша хигиена. Не било доказано и твърдението, че в помещенията имало паразити, тъй като по делото били представени доказателства за извършването на дезинфекция. Съдът приел, че на ищеца били правени необходимите медицински прегледи и изследвания. В медицинската документация не било отразено, че той страда от заболяване, за което му е било необходимо лечение. В заключение е посочено, че И. Калбурджиев е доказал противоправно бездействие на администрацията на ареста за осигуряване на течаща вода и санитарен възел в спалното помещение, минимално изискващата се свободна жилищна площ в помещението, естествено проветряване на помещението и престой на открито. Съобразно чл. 52 33Д съдът направил преценка, че ищецът е пребивавал в неблагоприятна среда за период около седем месеца и е понесъл морални вреди, които с оглед конкретните обстоятелства следва да бъдат възмездени със сумата 500 лева. Поради това уважил исковата претенция в размер от 500 лева, а за разликата до пълния претендиран размер от 50 000 лева отхвърлил иска. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението административният съд не е допуснал нарушение на правилата на формалната логика, направил е фактически констатации, които съответстват на събраните по делото доказателства, и е приложил точно материалния закон. В течение на първоинстанционното производство са били доказани твърденията на ищеца, че в килията, в която е бил настанен, не е имало постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Свободната жилищна площ е била под 4 кв. м, липсвал приток на свеж въздух, както и условия за раздвижване на задържаните лица на открито. Липсата на тези условия обуславя преценка за съществуването на неблагоприятна жизнена среда в арестните помещения в град Хасково, която би породила негативни преживявания у всеки човек. Касационният жалбоподател неоснователно възразява, че ищецът не е доказа проявлението на неимуществени вреди, настъпили за него вследствие на лошите битови условия в ареста. Съгласно чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС (нов ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В тези случаи настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното (чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС). В тежест на ответника е да обори законовата презумпция, което не е е било направено. При отсъствието сочените отменителни основания решението в осъдителната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд