Решение № 2350 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14288/2009 г.

Решение № 2350 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14288/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Исрафил Йълдъръм, гражданин на Турция, против решение № 477/12.10.2009 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Ответната страна - Председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кулинова оспорва подадената жалба и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение № 477/12.10.2009 г. на Председателя на ДАБ при МС, на Исрафил Йълдъръм, гражданин на Турция, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). В тази връзка административният орган е направил правилен извод, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молба за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения, или принадлежност към определена социална група, както и за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Със становище от 19.09.2009 г., изготвено от главен експерт в РПЦБ - София в ДАБ при МС е направено мотивирано предложение на Исрафил Йълдъръм да бъде отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България. Въз основа последното и след осъществена преценка на всички събрани и относими към искането доказателства, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалвания акт. Въз основа данните от приложените в преписката документи и обясненията на лицето е прието, че жалбоподателят Йълдъръм е пристигнал в Република България през месец март 2009 г., използвайки турски задграничен паспорт на името на брат му. С този документ е влязъл в Румъния и на румънско-унгарската граница е задържан. Там подал молба за закрила, но не изчакал процедурата и по нелегален начин влиза в Австрия. В Австрия също е задържан и също подава молба за статут. Прави опит да влезе в Германия, но е арестуван от немската полиция. Йълдъръм е върнат официално в Република България по искане от Германия за обратно приемане, като искането се позовава на положителен отговор, даден по повод на направено от Румъния запитване за поемане на отговорност. При провеждане на интервютата разказва, че е напуснал държавата му по произход през 1989 г., за да се присъедини към родителите си, които живеели в Германия от 1977 г. Цялото му семейство е с постоянно пребиваване там, като някои от братята му са немско гражданство. Той самият също е имал временно пребиваване, но след като е излежал присъда от четири години в немски затвор, е депортиран в Турция през месец февруари 2009 г. Твърди, че по време на опитите си да стигне до Германия е използвал услугите на трафиканти, на които сега дължи пари. Освен това бил дал показания срещу тях в Австрия и по тази причина се страхува да се върне в Турция. Разказва още, че баща му и цялото му семейство били притеснявани от членове на "Хизбула" в Турция, по времето преди да заминат да живеят постоянно в Германия. От "Хизбула" ги карали да учат Корана, но според молителят в действителност искали да събудят у тях омраза към Израел и САЩ. Заявява, че в държавата му по произход не е арестуван или осъждан. Наред с това са съобразени данните по справка вх. № 143/16.01.2009 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, според която само въз основа на своя произход турските граждани с кюрдска принадлежност не са подлагани на репресии от страна на държавата, а Турция е парламентарна република, демократична, светска и социална държава, която се управлява при върховенството на закона. Всички граждани са равни пред закана независимо от език, раса, цвят на кожата, пол, политически възгледи, философски разбирания, принадлежност към религия или секта и други подобни съображения. В Турция няма лица или групи, които да са изложени на репресии от страна на държавната власт само поради принадлежност към определена раса, религия, националност и социална група или само заради политически убеждения. Кандидатът не обосновава страх от преследване по причините посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Заявените конкретни обстоятелства не могат да бъдат свързани с нито една от тези причини. Спрямо турския гражданин не е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ, както и няма риск от бъдещо такова.. От приложените в преписката данни не се установява наличието на някоя от причините посочени в чл. 8 ЗУБ за да е налице основателен страх от преследване или на тези по чл. 9 от същия закон, лицето да е принудено да остане извън страната си на произход или местоживеене, поради заплаха за живота, сигурността или свободата или опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Поради това, обоснован е направеният извод, че в случая не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и законосъобразно е постановен отказ при условията на чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ. Съгласно чл. 8 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна, или да се завърне в нея. По силата на чл. 9 ЗУБ (в приложимата редакция на закона след изм. по ДВ бр. 52/2007 г.), хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен, въоръжен конфликт. Тъй като наличието на никоя от посочените предпоставки не е установено по категоричен и несъмнен начин от жалбоподателя, административният орган обосновано е приел, че не може да се направи извод за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут. Предвид изложеното оспореното решение е постановено при правилно приложение и на материалния закон, а жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, трето отделение