Решение № 12062 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6337/2017 г.

Решение № 12062 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6337/2017 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби подадени "Б. М." ЕАД, представлявано от изпълнителния директор, чрез процесуален представител и от "Интер ЕС 2000" ЕООД, представлявано от управителя, чрез процесуален представител, двете срещу решение № 31 от 3.04.2017 г. на Административен съд - С. по адм. дело № 146/2016 г. С него се отхвърля жалбата на "Интер ЕС 2000" ЕООД против Заповед № 383/16.09.2016 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Р., с която е ограничена производствената дейност на Млекопреработвателно предприятие в с. С. на основание чл. 158, т. 3 и т. 4 и чл. 159, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. В жалбата от "Б. М." ЕАД, както и в жалбата от "Интер ЕС 2000" ЕООД се поддържат доводи за неправилност на решението вследствие на нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК поради което се иска отмяната му. Претендира се присъждане и на сторените в производството разноски. Ответникът - директорът на Регионална дирекция по околна среда и водите /РИОСВ/ - гр. Р., в представена писмена защита и в откритото съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационните жалби. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледани по същество за неоснователни по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Интер ЕС 2000" ЕООД срещу Заповед № 383/16.09.2016 г., издадена от Директора на Регионалната дирекция по околната среда и водите /РИОСВ/ гр. Р., в условията на заместване, на основание чл. 160, ал. 1, във вр. с чл. 158, т. 3, т. 4 и чл. 159, ал. 2 от ЗООС, с която е разпоредено ограничаване на производствената дейност на дружеството-жалбоподател чрез принудително извеждане от експлоатация на два броя пастьоризатори с обем от по 2.5 куб. м. за кашкавал и сирене и един брой пастьоризатор за кисело и прясно мляко с обем от 3000 куб. м. на час и пломбиране на един кран на вход охладител в приемно отделение, три крана на изход от пастьоризаторите и три междинни крана за насочване на млякото към пастьоризаторите, до привеждане дейността на дружеството в съответствие с екологичното законодателство. Възраженията преда съда са били за нищожност за оспорената заповед, алтернативно за отмяната й поради нарушения на административнопроизводствените правила, несъответствие с нормативно определената форма, съгласно чл. 59 от АПК и неправилно приложение на материалния закон. Съдът е разгледал по същество жалбата и я приел за неоснователна. След като е изяснил предмета на спора и фактите по него и във връзка с възражението за нищожност на оспорената заповед е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, съгласно чл. 158, ал. 1 от ЗООС, в условията на заместване, надлежно установено по делото и като основание, и като обем правомощия. Позовавал се е на представена по делото Заповед № 492/23.12.2015 г., доказателства за разрешен отпуск за периода 12.09.16 г. - 21.09.16 г., чл. 14 от ЗООС и ПУДРИОСВ. При издаването й е спазена законоустановената форма и изискванията за съдържание от чл. 59, ал. 2 от АПК. Обсъдил е възражението, че протеклото административно производство не е било недопустимо, като е протекло по анонимен сигнал, тъй като същото не се е развило по реда на глава осма от АПК. Съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. На всяка проверка е присъствал упълномощен представител на дружеството-жалбоподател, а при две от тях /на 25.08.16 г. и на 16.09.16 г./ и управителя му. За всеки етап от административното производство, последният е бил уведомяван и му е било гарантирано правото на възражения и защита. Пробите от отпадъчните води са вземани професионално, от служители на акредитирана лаборатория и от изрично посоченото място в разрешението за заустване, като резултатите от физикохимичното им изследване са вън от съмнение, а същите не са били и оспорвани в нито един момент от жалбоподателя. Обжалваната заповед съответства и на материалния закон, защото и двете основания от чл. 158, т. 3 и т. 4 от ЗООС са безспорно установени и изрично посочени от ответния орган в обстоятелствената й част. Не се установява от съда и някакво отклонение от целта на закона, предвид определянето на ПАМ с чл. 159, ал. 1 от ЗООС като превантивни, преустановителни и възстановителни, тъй като ответният орган изрично е посочил в заповедта, че оспорената по делото е преустановителна, тъй като към датата на нейното налагане, безспорно установеното нарушение на законодателството за опазване на околната среда, част от което е и чл. 69, ал. 1 от ЗООС, не е било преустановено. Относно доводите за преодоляване на противоправното състояние, установено към момента на прилагане на процесната ПАМ, чрез настъпили впоследствие правно значими факти и обстоятелства, които се настоява да бъдат съобразени от съда и да мотивират исканата отмяна на обжалваната заповед първоинстанционният съд подробно и мотивирано е приел, че настъпилите впоследствие факти биха могли да имат значение за преценката на опасността и евентуалните вреди за околната среда, от момента на тяхното настъпване занапред, но те не могат да обосноват извод, в противоречие с чл. 142, ал. 1 от АПК, за отмяна на законосъобразния административен акт. Обсъдена е и разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК регламентирщаа възможност за установяване на нови факти от значение за спора, но тези факти според съда ще имат значение за законосъобразността на акта, само ако променят съществувалото към момента на издаването му фактическо и правно положение, каквито в случая не са. Именно във връзка с тези изводи съдът е отхвърлил подадената пред него жалба като неоснователна. Решение е правилно. Не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Административният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. С оглед на установеното от фактическа страна, по отношение на което няма спор, законосъобразно съдът е приел, че в случая е изпълнен фактическият състав на чл. 158, т. 4 и т. 3 от ЗООС. Съгласно разпоредбата на чл. 158, т. 4 от ЗООС изброените в текста длъжностни лица, между които са и директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (чл. 14, ал. 4 ЗООС) прилагат с мотивирана заповед (чл. 160, ал. 1 от ЗООС) принудителни административни мерки за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения. В случая безспорно млекопреработвателното предприятие е осъществило административно нарушение по чл. 69 от ЗООС, срещу дружеството е издадено Наказателно постановление № И-11-3832-1/14.07.2016 г., по реда на чл. 167 - чл. 169, във връзка с чл. 157 от ЗООС, с което за нарушение на чл. 69, ал. 1 от ЗООС, е наложена на жалбоподателя текуща месечна санкция в размер на 8 031 лева - за неспазване на индивидуалните емисионни ограничения, определени с Разрешителното за заустване, което наказателно постановление е влязло в сила. Във връзка с представените по делото протоколи от проверки и протоколи от изпитвания е установено и че към момента на издаване на заповедта нарушението не е преустановено. Изпълнен е и съставът на чл. 158, т. 3 от ЗООС, тъй като установените безспорни нарушения, свързани с опазването на околната среда, водят до възникване на непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората. Избраната от административния орган принудителна административна мярка е предвидена в разпоредбата на чл. 159, ал. 2 от ЗООС, доколкото "ограничаването" по същество е спиране извършването на дейност. В двете касационни жалби се съдържат фактически твърдения, предявени при първоинстанционното разглеждане на делото, които са обсъдени от съда. Мотивите му са подробни, обосновани и законосъобразни, настоящата инстанция ги споделя и не намира за необходимо да ги преповтаря в настоящия съдебен акт. Доводът на касатора във втората подадена касационна жалба за необоснованост на съдебното решение е неоснователен. Съдебният акт е постановен след цялостна преценка на всички доказателства по делото. Следва да се посочи, че съдебната инстанция по същество преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на основата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му (чл. 142, ал. 1 от АПК), като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се осъществили следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни последици. Т. е. законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или заменя. От своя страна касационният съд се произнася по нарушения на материалния или процесуален закон единствено на основата на съдържащите се в обжалваното решение фактически констатации - чл. 220 от АПК. В тази фаза на производството е недопустимо установяването на нова фактическа обстановка, като преценката за правилното приложение на закона при постановяване на съдебния акт се базира на установените от инстанцията по същество релевантни за спора юридически факти. От друга страна - представените от касаторите писмени доказателства - протокол № ГК-41 от 18.08.2017 г., констативен протокол № ГК-50 от 26.09.2017 г. и удостоверение № 7 от 21.09.2017 г., следват датата на издаване на заповедта (16.09.2016 г.), така и датата на постановяване на оспореното понастоящем съдебно решение (3.04.2017 г.) и само по себе си не водят до отпадане на елемент от фактическия състав, съставляващ основание за прилагане на ПАМ. Съобразно всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на решението на Административен съд - С. не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставен в сила. При този изход на делото на касационните жалбоподатели разноски не се дължат. Основателно е искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждание в размер на 100 лева - по 50 лева всеки от тях. Същото съдът определя съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение