Решение № 7444 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 288/2010 г.

Решение № 7444 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 288/2010 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 306 от 20.11.2009 г., постановено по адм. д. № 185/2009 г. Великотърновският административен съд, VIII-ми състав, е отменил ревизионен акт № 150800879/22.12.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен, в частта потвърдената с решение № 70/18.02.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, в която за данъчен период м. 02.2007 г. е начислен ДДС в размер на 153 891,29 лв. и лихви за забава в размер на 39 294,26 лв. и е осъдил Д "ОУИ" - гр. Велико Търново да заплати на "Сартен България" ЕООД - гр. Плевен разноски по делото в размер на 4 380 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Милена Дочева Найденова в качеството й на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново. В същата се прави оплакване, че решението на Великотърновския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са развити подробни доводи в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата против РА. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество чрез своя процесуален представител взема становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С решението си Великотърновският административен съд е отменил ревизионен акт № 150800879/22.12.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен, в частта потвърдената с решение № 70/18.02.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, в която за данъчен период м. 02.2007 г. е начислен ДДС в размер на 153 891,29 лв. и лихви за забава в размер на 39 294,26 лв. Първоинстанционният съд е описал подробно установената по време на ревизията фактическа обстановка, изразяваща се в това, че за данъчен период м. 02/2007 г. ревизираното дружество е извършило вътрешнообщностно придобиване на ламарина по смисъла на чл. 13 от ЗДДС по 17 бл. фактури, издадени от "Hellenic Steel"-Со Гърция на обща стойност 769 456,45 лв., като в рамките на същия период дружеството е издало 17 броя протоколи по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС, с които е начислен ДДС в размер на 153 891,29 лв., без обаче протоколите да се отразени в дневника за продажби през същия период. На 25.06.2007 г. на основание чл. 126, ал. 3 от ЗДДС е подадено уведомление от дружеството жалбоподател до ТД на НАП - гр. Плевен, с което то е уведомило за неправилно отразяване на посочените протоколи и на същата дата е подало нови дневници за покупки, дневници за продажби и справка-декларация за месец 02/2007 г., в които са отразени вътрешнообщностните придобивания по издадените от "Hellenic Steel"-Со Гърция фактури. На база на тези констатации органът по приходите е приел, че в случая са неприложими разпоредбите на чл. 126, ал. 2 и 3 от ЗДДС, тъй като корекцията е извършена след срока на подаване на декларация по чл. 125 от същия закон, както и корекцията не е направена за данъчния период, през който грешката е установена, поради което с издаденият РА е начислен ДДС в размер на дължимите 153 891,29 лв. и лихви за забава в размер на 39 294,26 лв. Предвид така изложената фактическа обстановка административният съд е очертал спора като чисто правен, изразяващ се в това правомерно ли е извършил корекцията жалбоподателя /сега ответник по касация/ за данъчен период м. 02/2007 г., след като е бил изтекъл срокът по чл. 125 от ЗДДС. В тази насока административният съд е приел, че конкретния случай попада в хипотезата на § 18 от ЗИД ЗДДС - ДВ бр. 106 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г. регистрираните лица - получатели по доставката или вносители, за които данъкът е станал изискуем като лице платец по глава осма, до влизането в сила на този закон и които към тази дата не са начислили данък по реда на чл. 86, ал. 1 и/или не са упражнили правото си на данъчен кредит, могат да начислят данъка, съответно да упражнят правото си на приспадане на данъчен кредит в 4месечен срок от влизането в сила на този закон, като в алинея втора е указано, че когато лицата по ал. 1 са приспаднали данъчен кредит след изтичането на срока по чл. 72, ал. 1 от закона, се смята че правомерно са упражнили правото си на данъчен кредит. Съдът е акцентирал, че в алинея трета е изрично указано, че ал. 2 и чл. 73а се прилагат и за неприключилите към датата на влизането в сила на този закон административни и съдебни производства. На база на това и предвид, че доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя, правилно жалбоподателя е извършил корекцията за м. 02/2007 г. и издаденият РА се явява незаконосъобразен в обжалваната му част и като такъв следва да бъде отменен. Решението на Великотърновския административен съд е не правилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Основните оплаквания в касационната жалба са за допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че решаващият състав е извършил действия само по излагане на фактическата обстановка по спора, без да бъдат обсъдени конкретните факти и обстоятелства, и без да бъде даден отговор на основния правен въпрос. Излагат се аргументи, че спорът се свежда до това правилно ли е извършена корекция от страна на ревизираното дружество на допуснатата грешка за данъчен период м. 02/2007 г., когато са осъществени вътрешно-общностните доставки, по който спор съдът е не е изложил мотиви. Твърди се още, че позоваването от първоинстанционния съд на разпоредбата на от § 18 от ЗИД ЗДДС - ДВ бр. 106 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г. в случая е некоректно, тъй като спорът не е свързан с приложението на тази разпоредба. В тази насока се излагат и доводи, че тя регламентира различни хипотези, както и се ангажират доказателства, че дори и за периода по § 18 ревизираното дружество не е начислило данъка. Направените оплаквания са основателни. По делото действително няма спор от фактическа страна, същата правилно е възприета от административния съд и е изложена и в мотивите на настоящето решение. Правилно първоинстанционният съд е формулирал спорът като правен и е приел, че същият се свежда до това дали от страна на ревизираното дружество е извършена правилна корекция на допуснатата грешка за данъчен период м. 02/2007 г. /когато са извършени ВОП/, т. е. дали същата е извършена по предвидения по закона ред. За съжаление административният съд не е дал отговор на този въпрос, тъй като позоваването му на нормата на § 18 от ЗИД ЗДДС - ДВ бр. 106 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г. е встрани от спора, а освен това при установената фактическа обстановка същата е неправилно приложена. Отделно от това, в нарушение на нормата на чл. 236, ал. 2 от ГПК /нов/ във вр. с § 2 от ДР на ДОПК решаващият съд не е обсъдил и доводите и аргументите на органа по приходите в тази насока. На база на данните по делото, настоящата инстанция намира, че в тази насока следва да бъде отбелязано следното: Същата възприема напълно даденото тълкуване на реда за отстраняване на пропуски при декларираните на данъка по ЗДДС, изложено в мотивите на решение № 70 от 18.02.2009 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. В. Търново. Декларирането на данъка е регламентирано в разпоредбата на чл. 125 от ЗДДС, а корекцията на грешки при декларираните е уредена в чл. 126 от същия закон. Според ал. 1 от последния допуснати грешки в подадени декларации по чл. 125, ал. 1 и 2 вследствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри по чл. 124 се коригират по реда на алинеи втора и трета. Законовото разграничение в две алинея е с оглед на това към кой момент е установена от декларатора грешката. В първия случай - този по ал. втора, когато грешката е установена до изтичане на срока на подаване на справката-декларация, грешките се поправят, като лицето извърши необходимите корекции и подаде отново декларациите по чл. 125, ал. 1 и 2 и отчетните регистри по чл. 124. Във втория случай, когато грешката е установена след изтичане на срока за подаване на справка-декларация, грешките се поправят като лицето извърши необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена и включи неотразения документ в съответния отчетен регистър за същия данъчен период при неотразени в отчетните регистри по чл. 124 документи или уведоми писмено компетентния орган по приходите, който предприема действия за промяна на задълженията на лицето за съответния данъчен период при неправилно отразени в отчетните регистри документи. В конкретния случай за отстраняване на допуснатата грешка от ревизираното дружество, изразяваща се в неключване на протоколите за данъчния период, през който са били издадени, същото е подало през м. 06/2007 г., т. е. след изтичане на срока за подаване на справка-декларация, нова справка-декларация, но не за месец 06/2007 г., когато е установена грешката, а ново съставена декларация за м. 02/2007 г., т. е. за данъчния период, когато е допусната грешката. Поради това ревизиращият екип законосъобразно е приел, че извършената корекция не е осъществена по реда на чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, не поражда действие, поради което данъкът не се смята начислен и начисляването му е извършено от органа по приходите с издаването на ревизионния акт. С оглед на данните по делото, в това число представените от касатора допълнителни писмени доказателства, допустими при условията на чл. 219, ал. 1 от АПК за проверка на касационните основания, направеното позоваване от страна на административния съд на разпоредбата на § 18 от ЗИД ЗДДС - ДВ бр. 106 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г. е неправилно, изключая частта за начислените лихви за забава. Алинея първа на същата регистрираните лица - получатели по доставката или вносители, за които данъкът е станал изискуем като лице-платец по глава осма, до влизането в сила на този закон, които към тази дата не са начислили данък по чл. 86, ал. 1 и/или не са упражнили правото си на данъчен кредит, могат да начислят данъка, съответно да упражнят правото си на данъчен кредит, в 4-месечен срок от влизане в сила на този закон. Нормата на алинея трета определя, че разпоредбите на ал. 2 и чл. 73а се прилагат и за неприключилите към датата на влизане в сила на този закон административни и съдебни производства. От представените с касационната жалба писмени доказателства се установява, че ответното по касация дружество е включило в дневника за покупки и в справката декларация за данъчен период м. 02/2009 г. протоколите за извършените ВОП-ве и по този начин е упражнило правото си на данъчен кредит, но в същото време за нито един от данъчните периоди 01. - 04. 2009 г., т. е. за времето на действие на § 18 не включило протоколите в дневниците за продажби, т. е. в определения от закона срок не е извършило начисляване на данъка. На база на изложеното следва да бъде прието, че извършеното начисляване на дължимия ДДС с издадения РА се явява законосъобразно, а като е приел друго и е отменил същия като незаконосъобразен, Административен съд-Велико Търново е постановил едно неправилно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 от АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Сартен България" ЕООД - гр. Плевен против ревизионен акт № 150800879/22.12.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен, в частта потвърдената с решение № 70/18.02.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, в която за данъчен период м. 02.2007 г. е начислен ДДС в размер на 153 891,29 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Решението се явява правилно в частта му относно начислените лихви за забава и лихви за забава в размер на 39 294,26 лв., тъй като с оглед на цитираната разпоредба на § 18, ал. 3 във вр. с ал. 1 и предвид на установена съдебна практика следва да бъде прието, че в този случай лихви не се дължат. При условията на чл. 221, ал. 2 от АПК решението следва да бъде оставено в сила в тази му част. При този изхода на процеса ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на Д "ОУИ" - В. Търново по компенсация разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 1 562,97 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,