Решение № 13214 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10402/2015 г.

Решение № 13214 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10402/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. В. М. срещу решение № 269/01.07.2015 г., постановено по адм. д. 850/2014 г. на Административен съд град - В. Търново (АС - В. Т.). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отменена оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба и в писмени бележки, подадени чрез процесуален представител. Претендира заплащане на разноски. Ответникът - ВПД директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - В. Т. (ОД на МВР - В. Т.) оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 269/01.07.2015 г., постановено по адм. д. 850/2014 г. на АС - В. Т. е отхвърлена жалбата на М. В. М. против Заповед № 366з-1049/07.11.2014 г. на ВПД директор на ОД на МВР - В. Т., с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ, т. 8, предл. второ и т. 13, вр. чл. 204, т. 3 от ЗМВР и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение за длъжността - старши полицай в група "Охрана на обществения ред", сектор "Охранителна полиция" в Районно управление "Полиция" - В. Т. при ОД на МВР - В. Т. Административният съд е приел, че е налице цитираното в заповедта основание за прекратяване на служебното правоотношение, защото служителят е злоупотребил с доверието на широк кръг лица по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 8 предл. второ от ЗМВР. Според първоинстанционния съд тежестта на извършените нарушения обуславя наложеното наказание, независимо, че е отчетена липсата на другите посочени в заповедта дисциплинарни нарушения, което е установено от дисциплинарнонаказващият орган при спазване на предвидената процедура. Така постановеното съдебно решение е правилно, законосъобразно без допуснати процесуални нарушения. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР орган, при спазване изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа наименованието на органа, който я издава, правните и фактически основания за постановяване на акта, разпоредителна част и е подписана от издателя. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че са налице предпоставките на чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. второ, от ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. При съобразяване със събраните по делото доказателства обосновано АС-В. Т. приема за установено по категоричен начин, че М. М. се е възползвал от доверието на гражданите, което имат към МВР и като полицейски служител е мотивирал Н. Л. да продаде пистолета си, заблуждавайки го, че ако това не стане, той ще остане в полза на държавата, което с оглед на служебното положение на М. е било възприето като достоверно, като идентичен е и случаят и със закупеното от същия оръжие на Д. Й. - като го е уведомил, че оръжието ще бъде одържавено, заблудил го е за това обстоятелство, като е мотивирал последния да му го продаде, убеждавайки го, че това е единствен законов вариант. Подобен е и случаят с оръжието на Г. А., при който М. е заблудил последния, създавайки у него убеждението, че като свидетел по дело няма да получи подновяване на разрешението си за съхранение на оръжие и не е приел документите му за процедирането им за издаване на разрешително или на отказ, като същият е оставил впечатлението у А., че е спомогнал да избегне проблеми от една страна и от друга страна му е съдействал да го продаде. Такъв е и случаят с М. Б. като наследник на титуляра на разрешително И. Б., у когото касационният жалбоподател е изградил невярната представа, че наследеното от последния оръжие ще остане като дарено на полицията, а няма да бъде продадено или прехвърлено на трето лице, а още по-малко на лицето М. Л., като тази представа е била възприета от лицето с оглед служебното положение на М. към онзи момент. Идентичен е и случаят, при който от управителя на "Екстрапак" Н. Х. е придобито от касационния жалбоподател оръжие, след като у него е било изградено невярното убеждение, че оръжието му просто ще се съхранява в полицията, като той е останал с усещането за законно проведена процедура по такова предоставяне, дължащо се на вече изтъкнатото служебно положение на М. Правилно първоинстанционният съд приема, че идентични обстоятелства се установяват и при придобиването на ловно оръжие, принадлежало на С. А. Д., като чрез извършените от М. действия се е стигнало до убеждението у това лице, че предаденото оръжие остава за съхранение в полицията, като за това убеждение са способствали действия на служителя, които с оглед на служебното му положение са възприети от Д. като отговарящи на закона. Описаните нарушения са тежки нарушения на служебната дисциплина, представляващи злоупотреба с доверието на широк кръг лица по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 8 предл. второ от ЗМВР. Тежестта им обуславя наложеното наказание, независимо, че е отчетена липсата на останалите посочени в заповедта дисциплинарни нарушения. Настоящият съдебен състав намира фактическите установявания, описани в мотивите на обжалваното съдебно решение, за съответстващи на събраните по делото доказателства и напълно логични и последователни. По делото не са събрани доказателства, които да водят до различни фактически констатации от установените от първата инстанция, поради което доводите за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. При постановяване на съдебното решение не е допуснато нарушение и на материалния закон. Извършените от служителя действия са тежки нарушения на служебната дисциплина, представляващи злоупотреба с доверие по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 8 предл. второ от ЗМВР. Тежестта им обуславя наложеното наказание, независимо, че е отчетена липсата на другите посочени в заповедта дисциплинарни нарушения. Констатацията на съдебния състав за липса на извършени нарушения по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7 предл. второ и т. 13 от ЗМВР не се отразява върху законосъобразността на административния акт. Всяко от приетите за установени нарушения от заповедта съставляват самостоятелно основание за налагане на най-тежката дисциплинарна санкция, като в случая с оглед разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 8 предл. второ, във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР правилно е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя. Не кореспондират с данните по делото оплакванията в касационната жалба, че е налице несъответствие между фактическите констатации в мотивите на съдебното решение и изводите на решаващия съд. Изрично следва да бъде посочено, че дисциплинарното наказание е наложено поради извършени фактически действия от жалбоподателя, които представляват нарушения на служебната дисциплина, а не поради образуване на досъдебно производство за същите обстоятелства. Представеното пред касационната инстанция постановление за прекратяване на образуваното против М. В. М. наказателно производство на Районна прокуратура - В. Т. не може да обоснове различен извод. Както вече се посочи дисциплинарната отговорност се осъществява независимо от наказателната и в този смисъл обстоятелството, че не са налице данни за престъпление не може да обоснове отпадане на основанията за санкциониране на служителя по дисциплинарен ред. В този смисъл основните съображения и на решаващият съд са по повод тези фактически установявания, а не за фазата на която се намира производството по Наказателния кодекс. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна преценка на законосъобразността на постановения акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно правилата на чл. 170 от АПК, като са събрани доказателства за установяване на фактите, които са от значение за правилното решаване на правния спор. Следователно касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По водене на делото ответникът не е направил разноски, не е представляван в открито съдебно заседание от юрисконсулт, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да му бъдат присъждани. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,