Решение № 2041 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9420/2009 г.

Решение № 2041 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9420/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба, подадена от кмета на СО - район "Искър" срещу решение № 27 от 7.05.2009 г. постановено от Административен съд София-град, Първо отделение, 1-ви състав по адм. д. 6250/2008 г. С касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Ответникът Найден Костадинов Петров с представено по делото писмено възражение е изложил доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на мълчалив отказ по преписка вх. № 9400-164/6/ за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения мълчалив отказ. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че за реституция на земеделски земи, намиращи се в урбанизирана територия е необходимо представяне на удостоверение и скица, които се издават след приключване на административното производство по чл. 11, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ за определяне на застроена, респ. незастроена част от имота, който се възстановява. В случая няма данни административния орган да е спазил изискванията на закона, поради което оспорения мълчалив отказ е отменен и преписката върната за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да налагат отмяна. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и несъобразено с материалния закон. Правилно решаващият съд е определил характера на административното производство по което е формиран оспорения мълчалив отказ, като е съобразил всички факти и доводи от значение за случая. Освен бланковата молба за допълване на кадастрален план, по преписката е приложена и молба на Найден Петров по същата преписка, с която искането е подробно мотивирано. Именно с оглед на тази молба и приложеното към нея решение от 25.01.2001 г., постановено от Районен съд София, второ гражданско отделение, 44-ти състав по адм. д. № 3407/1999 г. следва да се определи характера на административното производство. Възстановяването на земеделски земи в урбанизирана територия е сложен фактически състав, който включва изпълнение на няколко административни процедури от техническата служба на общината, включително и издаване на заповед от съответния кмет. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на тези земеделски земи се представят скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ. За да бъде изпълнено изискването на чл. 13, ал. 5, т. 3 от ППЗСПЗЗ следва с предхождащ административен акт - заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ да се определи застроената част от имота. Едва след изпълнение на тези административни процедури общинската служба по земеделие може да издаде решение, с което да възстанови правото на собственост за земеделска земя, намираща се в урбанизирана територия. С това решение ще бъдат определени и границите на имота, така както се обективират в скицата по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Влязлото в сила решение, придружено със скица на имота е основание за допълване на кадастрален план в хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В случая административния орган е бил сезиран с искане за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ. На основание приложеното съдебно решение на СРС е издадено решение № 2130 от 18.10.2001 г. ПК Младост, сега ОЗС Панчарево, с което е признато правото на възстановяване, но крайното решение по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което се възстановява правото на собственост ще бъде постановено след представяне на скица и удостоверение. Преценката на административния съд относно характера на административното производство, по което е формиран оспорения мълчалив отказ е съобразена с прогласените в чл. 7 и чл. 9 от АПК, принципи на административното производство. В случая административния орган е подходил формално без да съобрази уточняващата молба на оспорващата страна и представени доказателства. Ако бе съобразил тези факти, административния орган би квалифицирал правилно искането, с което е бил сезиран. Правилен е правния извод на решаващият съд, че така формиран мълчаливия отказ е незаконосъобразен, тъй като няма данни за започване на процедура по издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с която да бъде определена застроената част от имота, признат за възстановяване на основание чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ при спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Законосъобразни са указанията на съда относно прилагане на закона след връщане на преписката за ново произнасяне. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение