Решение № 2302 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10136/2012 г.

Решение № 2302 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10136/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 16 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП). Образувано е по жалба на "Евролифт Тест" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Крум Попов" № 73, ет. 2, ап. 4, представлявано от управителя Станислава Захариева Карабелова, чрез процесуален представител, против заповед № А-422 от 20.07.2012 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. По доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради липса на възприетото при произнасяне на органа фактическо основание за упражняване на властническата компетентност, се иска неговата отмяна. Претендират се и разноски. Ответникът - председателят на Държавната агенция за метрология и технически надзор (ДАМТН), чрез упълномощен юрисконсулт, е депозирал писмено становище по жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в рамките на законоустановения срок (съобщение за оспорения акт е връчено на подателя на 24.07.2012 г., л. 15 от делото, а жалбата е постъпила на 1.08.2012 г.). Разгледана по същество, жалбата е основателна. Със заповед № А-422 от 20.07.2012 г. на председателя на ДАМТН, на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 4, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 ЗТИП е отнето разрешение № 037-ОС/11.04.2006 г. на търговското дружество - жалбоподател да извършва оценяване на съответствието на асансьори и техните предпазни устройства със съществените изисквания към тях. В обстоятелствената част на акта са изложени мотиви, че при извършена проверка в периода от 7 до 9.03.2012 г. на "Евролифт" ЕООД, отразена в отчет от 13.03.2012 г., комисията от оценители в Дирекция "ПККРОС" на ДАМТН е установила промяна, водеща до несъответствие с изискването на чл. 10, ал. 1, т. 7 ЗТИП, за което е съставен фиш за констатации № 1. По време на проверката дружеството не е представило документ от НАП за липса на парични задължения към държавата или общините по смисъла на ДОПК, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган или задължения към осигурителни фондове, освен ако компетентният орган не е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 ЗТИП. Видно от отчет от 13.03.2012 г. ръководството на нотифицирания орган е приело да изпълни предписанието, отразено във фиш за констатации № 1 и е поело ангажимент да представи адекватни коригиращи действия в законоустановения срок от 2 месеца, съгласно чл. 14в, ал. 4, т. 2 ЗТИП. С писмо изх. № 67-00-824/22.05.2012 г. на Дирекция "ПККРОС" на ДАМТН, дружеството е уведомено повторно за необходимостта да представи искания документ, като му е указано, че непредставянето съставлява основание за започване на процедура по отнемане на издаденото разрешение на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗТИП. Исканият документ не е представен и с писмо изх. № 07-00-262/4.06.2012 г. (л. 33) ДАМТН е изискала информация от НАП Териториална дирекция София, офис "Център" относно задълженията на дружеството. С писмо изх. № 10-78-18-2/14.06.2012 г. (л. 35) НАП уведомява ДАМТН, че "Евролифт Тест" ЕООД има задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, което обстоятелство е посочено като предпоставка за издаване на заповедта. В хода на настоящото производство по инициатива на жалбоподателя бе събрано ново писмено доказателство - писмо изх. № 20-00-6333/18.12.2012 г., подписано от зам.-директор на ТД на НАП, София (л. 60), видно от което към 14.06.2012 г. (датата на издаване на първото писмо от НАП с изх. № 10-78-18-2/14.06.2012 г.) и към 20.07.2012 г. (датата на издаване на заповедта) няма извършени ревизии и издадени ревизионни актове на "Евролифт Тест" ЕООД. При описаната фактическа обстановка, оспорената заповед съставлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на установените съдопроизводствените правила, но в нарушение на приложимия материален закон. По своя характер и правни последици оспорената заповед е индивидуален административен акт по дефиницията на чл. 21, ал. 1 АПК - едностранно властническо волеизявление на административния орган за преустановяване действието на лицензионен административен акт - разрешение № 037-ОС от 11.04.2006 г. на дружеството да извършва оценяване на съответствието на асансьори и техните предпазни устройства по действащата Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства. (Приета с ПМС № 242 от 24.10.2001 г., обн., ДВ, бр. 94 от 2.11.2001 г., в сила от 3.08.2002 г.). С този нов акт се погасява учреденото субективно право на дружеството - жалбоподател за извършване на дейността при наличието на условия, определени от ЗТИП и подзаконовите актове по приложението му. Прякото действие на акта е насочено към прекратяване на правните последици на разрешителния административен акт, т. е. - с издаването му се прекратява действието на първия акт, ето защо двата акта са с реципрочно значение и действие. Съгласно разпоредбата на чл. 15 ЗТИП органът по чл. 9, издал разрешението за извършване оценяване на съответствието, отнема или ограничава обхвата му, когато при проверките се установи, че нотифицираният орган: 1). е престанал да отговаря на някое от изискванията по чл. 10; 2). не е в състояние да продължи изпълнението на процедурите за оценяване на съответствието; 3). не изпълнява процедурите за оценяване на съответствието съгласно изискванията на съответните наредби по чл. 7; 4). не е изпълнил в определения срок предписанията, дадени при проверките по чл. 14в. В настоящия казус отнемането на разрешението е обосновано с извършени от жалбоподателя нарушения по смисъла на чл. 15, т. 1 и т. 4 ЗТИП. Същевременно по делото се ангажира доказателство, оборващо констатациите на органа за неизпълнение на условието по чл. 10, ал. 1, т. 7 ЗТИП - дружеството да няма парични задължения към държавата или към община по смисъла на ДОПК, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължения към осигурителни фондове, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията. Този официален свидетелстващ документ не бе оспорен от противната страна, поради което и се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Искането на ответника по чл. 75, ал. 1 ДОПК, описано в заключителната част на писменото му становище от 8.10.2012 г. е несъстоятелно и не следва да се коментира, най-малкото, защото изхожда от ненадлежна страна и е отправено до некомпетентен съд (Арг.: чл. 75, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ДОПК). Законосъобразността на административния акт се преценява спрямо фактическите основания за издаването му, като административният орган носи тежестта да докаже спазването на всички условия, очертаващи законовия му статут, в т. ч. съществуването на юридическия факт на упражненото с него субективно материално право (чл. 170, ал. 1 АПК). Формулираните в заповедта фактически твърдения на административния орган, по правилата за разпределение на доказателствената тежест подлежат на главно и пълно съдебно доказване, за да се установи истинността им, защото от това зависи извода относно спорното право. В рамките на съдебното производство пред настоящата инстанция жалбоподателят не само оспори твърденията на административния орган, но проведе обратно и пълно доказване на правнорелевантния факт за съответствие с посоченото законово изискване, като ангажираното писмено доказателство има правоизключващо значение относно възможността на органа да издаде акт с посоченото съдържание. В хода на производството ответникът не установи наличието на релевантни факти, с които мотивира взетото административно решение, като събраното доказателство за съответствието на дружеството с изискването на чл. 10, ал. 1, т. 7 ЗТИП е отрицателна предпоставка за издаването на заповедта, т. к. установява, че възприетият от органа факт на несъответствие не съществува. Доказателствата по делото, опровергаващи възприетите от органа фактически констатации и формираният въз основа на тях диспозитив налагат извод, че заповедта противоречи на материалноправните норми. При това положение настоящият съдебен състав счита за опровергано наличието на материалноправното основание по чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗТИП за отнемане на издаденото разрешение. След като процесната заповед е основана на констатациите за допуснато нарушение по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 7 ЗТИП, съответно - на неизпълнение на даденото във връзка с това предписание на "Евролифт Тест" ЕООД, а същевременно се установи, че отразеното несъответствие във фиш за констатации № 1 не е било обективирано, то отказът на дружеството да предприеме коригиращи действия е ирелевантен. Освен това, задължението да изпълни в срок даденото при проверката по чл. 14в ЗТИП предписание цели установяване на факти относно финансовото му състояние, за които към датата на издаване на заповедта вече са били събрани необходимите доказателства. На следващо място, при отпадане на вмененото нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 ЗТИП, обосноваването на административния акт с нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗТИП не съответства и на целта на закона. Действително дейността на дружеството е строго регламентирана и изисква стриктно спазване на всички релевантни правила, норми и изисквания, т. к. има за предмет осъществяване на технически надзор за осигуряване на безопасна експлоатация на съоръжения с повишена опасност. Нормативната уредба е императивна поради значимостта на ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира. С оглед специфичният характер на дейността е налице приоритет на обществения интерес и това налага засилен контрол, който обаче следва да се осъществява съобразно целите и предназначението, а именно: за предотвратяване и преустановяване на нарушения с оглед осигуряване извършването на дейността съобразно изискванията на релевантната нормативна уредба и изпълнението на задълженията на регистрираните лица. Отнемането на разрешението е крайна мярка, чието прилагане не може да води до самоцелно ограничаване правната сфера на адресата. Спазването на принципа за съразмерност изисква изследване на въпроса дали мярката е подходяща, необходима и не обременява прекомерно правната сфера на адресата, т. е. дали с акта и неговото изпълнение се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която административният акт е издаден. В конкретния случай, с оглед отпадане на основанието по чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗТИП за отнемане на разрешителното е недопустимо прилагането на ограничителна мярка по чл. 15, ал. 1, т. 4 с. з., поради неизпълнение на задължението за представяне на документ във връзка с това основание, и който документ, органът вече е бил събрал служебно към датата на издаване на акта. Ето защо, като е отнел разрешението на търговското дружество - жалбоподател да извършва оценяване на съответствието на асансьори и техните предпазни устройства със съществените изисквания към тях, административният орган е допуснал нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. При този изход на спора в полза на жалбоподателя се дължат направените по делото разноски за държавна такса (50 лева), такса за издаване на съдебно удостоверение (5 лева) и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, или общо 555 лева. Отговорността за разноски е обективна (невиновна) и цели репариране на разноските, направени по делото и възнаграждението на един адвокат, като в обхвата й не попадат други облигационни вземания на страните, независимо от техния източник. Макар и да има санкционен характер срещу страната, неоснователно предизвикала правния спор, отговорността за разноски не обхваща причинените вреди, а само направените по делото разноски. При липсата на легално определение на понятието, граматическото и логическо тълкуване на чл. 143 АПК и чл. 78 и сл. ГПК, приложим по силата на препращаща норма на чл. 144 АПК, налагат извод, че под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия (депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др., адвокатски хонорар за представителство в процеса). Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса или за оказаната й правна защита. Фактическите действия на страните по събиране на доказателствата, които да представят по делото, командировки, пътни, квартирни разноски и пр., както и всички последващи приключилото производство плащания, не представляват такива разноски. Поради това разходите, посочени в пунктове 2-5 и 7-8 от списъка по чл. 80 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, не се дължат и не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,