Решение № 6636 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2475/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция Национална сигурност/ДАНС/, чрез процесуален представител, против Решение 27870 от 20.12.2024г. по адм. д. 8620/2024г. на Административен съд София-град/АССГ/. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост-отменителни основания съгласно чл.209, т.3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът Г. В. М., чрез процесуален представител оспорва касационната жаба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Съображения излага в писмен отговор и писмени бележки. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 АПК от страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение АССГ по жалба на М. е отменил Решение за отказ за предоставяне на данни рег.КА-1137/30.07.2024г. на председателя на ДАНС, и преписката е върната на административния орган /АО/ за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение. За да достигне до този резултат административният съд е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, но в противоречие с материалния закон. Съдът е счел, че при посоченото от АО правно основание за отказ - чл.36, ал.7 ЗДАНС и чл.11, ал.1 от Наредба I-7/13.07.2009г. за реда за достъп до информационните фондове на Държавна агенция "Национална сигурност", същия не е ангажирал каквито и да било доказателства за наличие на някоя от хипотезите на чл.36, ал.7 ЗДАНС, което от своя страна препятства съдебния контрол върху постановения отказ. Според съда в Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и в специалния закон ЗДАНС са предвидени множество различни хипотези, при които председателят на ДАНС не следва да предоставя искана информация, но в случая по делото липсват каквито и да е било доказателства за наличието на някоя от предвидените в закона хипотези за законосъобразен отказ, в т.ч. за някоя от възможните и допустими хипотези за отказ във вр. с нормите, гарантиращи правото на ФЛ на достъп до информация, с които се покриват стандартите по ЕКПЧ. Решението е неправилно. Административното производство е било инициирано от касатора с молба от 14.06.2024г. и заявление от 17.07.2024г. по реда на чл.36, ал.4 ЗДАНС, относно негови лични данни, обработвани в информационните фондове на агенцията, събирани без негово знание, във връзка с депозирани заявления от М. за придобиване на българско гражданство. С процесното Решение рег.КА-1137/30.07.2024г., на осн. чл.36, ал.7 от ЗДАНС и чл.11, ал.1 от Наредба I-7/13.07.2009г. е отказано на Г. М., да му бъде предоставена исканата информация, поради възможност от възникване на опасност за опазването на информацията, класифицирана като държавна тайна, и за разкриване на източниците на информацията и негласните методи и средства за нейното събиране, както и защото предоставянето на тези данни би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на Агенцията. В хода на административното производство е установено, че в ДАНС е събирана и обработвана информация и лични данни на М., но същата е класифицирана като държавна тайна на осн. чл.25, Приложение 1, Раздел II, т.3 от Закона за защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/. При тези факти незаконосъобразен е извода на АССГ за наличие на материалноправните предпоставки за отказ за предоставяне на исканите данни. В конкретния казус се касае за информация, определена като класифицирана по см. на Глава трета, Раздел I, чл.25 ЗЗКИ- държавна тайна, съгласно Приложение 1, Раздел II, т.3, а именно: сведения за организацията, способите и средствата при изпълнение на специфични задачи, осъществявани чрез оперативно-издирвателната и оперативно-разузнавателната дейност на службите за сигурност и обществен ред, както и данни за специалните им съоръжения и получените в резултат на тези дейности информация и предмети, както и данни, позволяващи да се установят лица, оказали или оказващи им помощ в тези дейности. Достъпът до този вид класифицирана информация, включително в частта й, представляваща лични данни по см. на чл.4, т.1 от Общ регламент за защита на личните данни (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016г. /ОРЗД/, по реда на административното производство, регламентирано в чл.36, ал.6 ЗДАНС е изключен на осн. ЗЗКИ, приложим спрямо обществените отношения, свързани със създаването, обработването и съхраняването на класифицирана информация, както и условията и реда за предоставяне на достъп до нея, вр. ограниченията по см. на чл.23 ОРЗД. Противно на тезата на първостепенния съд в оспореното решение за отказ се съдържат правни основания, и това са тези на чл.36, ал.7 ЗЗКИ и чл.11 от Наредба I-7/13.07.2009г., обосноваващи прилагането на чл.36, ал.7 ЗДАНС. Не е налице неяснота относно хипотеза на ограничаване на достъп до информация, която както се посочи по-горе е тази по чл.23, §1 б. а ОРЗД, категорично приложима в процесния случай. Не се кредитират доводите на ответника по касация. Разпоредбата на чл.36, ал.8 ЗДАНС е категорична, че уведомяването на заявителите за отказа по ал.7 се извършва писмено, като се посочва само правното основание. Това законодателно разрешение е изцяло съобразено с разпоредбата на чл.1, ал.2 вр. чл.25 ЗЗКИ и предоставяне на достъп до класифицирана информация от този вид на субекта на данни е изключено. На следващо място, основателен е отказа на АО да удовлетвори исканията на М. по т.1 и т.2 от молба от 14.06.2024г., и по т.2 и т.3 от заявление от 17.07.2024г. като такива извън процедурата по чл.36, ал.4 ЗДАНС, приложима в процесния казус. Ето защо като е достигнал до извод, че в случая Решение за отказ за предоставяне на данни рег.КА-1137/30.07.2024г. на председателя на ДАНС страда от порока по чл.146 т.4 от АПК и съответно е отменил обжалвания административен акт, Административен съд София град е постановил съдебен акт в нарушение на материалния закон. Основателни са оплакванията за необоснованост на първоинстанционното решение, тъй като изводите на съдебния състав не кореспондират със събраните по делото доказателства. Постановеното от първоинстанционния съд решение при наличие сочените от касатора основания по чл.209, т.3 от АПК трябва да бъде отменено като неправилно, а вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата на Г. В. М. срещу Решение за отказ за предоставяне на данни рег.КА-1137/30.07.2024г. на председателя на ДАНС, се отхвърли като неоснователна. Разноски не претендирани от касатора и не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.227 вр. чл.221, ал.2, изр. първо, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, пето отделение