Решение № 11109 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11927/2008 г.

Решение № 11109 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11927/2008 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 9.05.2008 г., постановено по адм. д. № 1144/07 г. Софийски градски съд, адм. колегия, III-б състав, е отхвърлил жалбата, подадена от Стоимен Василев Лондрев, действащ като едноличен търговец "Стоимен Лондрев - Столон", срещу ДРА № 493/24.10.2001 г., с който му е доначислен ДДС в размер на 19 528, 78 лв., потвърден с решение № 166/1.02.2002 г. на директора на РДД - гр. София. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕТ "Стоимен Лондрев - Столон", представляван от Стоимен Василев Лондрев. В същата се прави оплакване, че решението на Софийски градски съд е неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в подкрепа на касационните основания. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Софийски градски съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да уважи жалбата му и отмени обжалвания ДРА. Като алтернативно се прави искане за връщане на делото за ново разглеждане. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Софийски градски съд е отхвърлил жалбата, подадена от Стоимен Василев Лондрев, действащ като едноличен търговец "Стоимен Лондрев - Столон", срещу ДРА № 493/24.10.2001 г., с който му е доначислен ДДС в размер на 19 528, 78 лв., потвърден с решение № 166/1.02.2002 г. на директора на РДД - гр. София. Съдът е описал много подробно фактическата обстановка по делото, след което е пристъпил към отговор на спорния въпрос - правилно ли е било извършено начисляване на ДДС върху стоки, които са се водели документално, но не са били налични при търговеца. В тази насока градският съд е дал на първо място тълкуване на понятието данъчно събитие и момента на настъпването му, след което на база на анализ на доказателствата по делото е приел, че не са оборени констатациите на ДРА, че при ревизията не са открити стоки на стойност 99 313, 75 лв. Изрично е посочено, че представените от жалбоподателя приемо-предавателни протоколи и данъчни фактури не оборват констатациите на данъчния орган, тъй като протоколите са частни документи без достоверна дата (чл. 145, ал. 1 от ГПК) (отм.), сделките по тях с оглед на останалите събрани доказателства (не са отразени счетоводно на 1.10.2001 г., което противоречи на принципа на текущото начисляване и документалната обоснованост, поради което от тях не може да бъде направен извод, че стоки на стойност 76 737, 60 лв. с ДДС са предадени на 1.10.2001 г. Градският съд е посочил още, че жалбоподателят не е поискал събиране на други доказателства в производството - например за счетоводно отразяване на сделките при получателите - освен изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, за да се приеме, че има доставка на стоки и данъчното събитие е възникнало след м. 09/2001 г. Изложени са мотиви, че стоките, предмет на приемо-предавателните протоколи, не отговарят стойностно на установените при ревизията липсващи стоки, отделно от това начисляването на данъка върху тези стоки не е направено от жалбоподателя в законния срок. На база на изложеното е изграден извод, че в ДРА законосъобразно е прието, че стоките, фигуриращи в салдото по сметка 304 и липсващи по време на ревизията, са били предмет на облагаеми доставки и в нарушение на ЗДДС по тях не е начислен ДДС за периода, включващ датата на възникване на данъчното събитие, както и че не са налице предпоставки да се приеме, че данъчното събитие възниква при условията на чл. 26, т. 3 от ЗДДС (отм.), тъй като вещно-правният ефект на продажбата на родово определени вещи настъпва когато вещите бъдат предадени. Градският съд е обосновал допълнително защо според него приемо-предавателните протоколи не опровергават този извод и не установят предаване на стоките на 1.10.2001 г., както и защо е без значение констатацията на вещото лице за съвпадение между крайните салда по материалната книга и по синтетични сметки 304 и 702. Направена е констатация за законосъобразност на ДРА и неоснователност на жалбата. Решението на градския съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания на касатора са за допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се в това, че градският съд не е спазил дадените задължителни указания в отменителното решение на ВАС и неправилно не е съобразил заключението на вещото лице и представените писмени доказателства, които установяват, че данъчното събитие е настъпило през месец октомври 2001 г., когато е бил начислен и данъка, поради което незаконосъобразно с ДРА е бил начислен допълнителен данък за предходен период. Направените оплаквания са неоснователни. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 226 от АПК след отмяна на решението на градския съд от 22.03.2004 г. по адм. д. № 1150/02 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане предвид дадените указания в отменителното решение е била назначена съдебно-счетоводна експертиза с оглед на установяване на спорния въпрос била ли е извършена продажба на липсващите стоки от търговеца и към кой момент. Направените изводи от градския съд по спорния въпрос са правилни и законосъобразни. Съдът не е допуснал нарушение на закона, и в частност на чл. 157, ал. 3 от ГПК (отм.), тъй като той не е длъжен да възприеме заключението, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В тази насока съдът е изложил мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Освен посоченото в решението, че представените приемо-предавателни протоколи нямат достоверна дата, следва да бъде отбелязано, че ако те действително са съществували на датата, която е посочена в тях, то те е следвало да бъдат налични и констатирани от ревизиращия екип, а не установяването им и останалите обстоятелства по делото правят по-логичен извода, че те са съставени в последствие с цел доказване на тезата на жалбоподателя за извършени продажби. Отделно от това, представените в с жалбата протоколи не притежават някои задължителни законови реквизити (подробни аргументи за това са изложени в писмената защита на пълномощника на Д "ОУИ" - гр. София пред градския съд, но последният не ги е обсъдил), което е допълнително основание в подкрепа на извода, че протоколите нямат обвързваща доказателствена сила. При изграждане на изводите си градският съд е съобразил и други факти и обстоятелства по делото, в това число изявленията на вещото лице в съдебно заседание. При условията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.) е направен верен и обоснован извод за законосъобразност на ДРА. Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че решението на градския съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Д "ОУИ" - гр. София разноски по делото (юрисконсулско възнаграждение) за настоящата инстанция в размер на 730, 58 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,