Решение № 7357 от 05.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1155/2009 г.

Решение № 7357 от 05.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1155/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Варна и началника на МП "Пристанище Варна" срещу решение № 1722/15.12.2008 г., постановено по адм. дело № 581/2008 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменено решение № 2005/4-2763/15.05.2006 г. на началника на МП "Пристанище Варна", потвърдено с решение № Т-47-333/ 14.02.2008 г. на началника на Митница - Варна за определени на "Томилимпекс" ЕООД - гр. Варна дължими за вземане под отчет разлики до пълния размер на митнически задължения - ДДС в размер на 3 537 лв. в резултат на извършена корекция на декларираната митническа стойност на внесената стока - кафе. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК . Сочи се от касатора, че съдът при правилно установена фактическа обстановка е направил незаконосъобразни правни изводи, не е преценил всички събрани по делото доказателства и не ги е обсъдил и затова е направил изводите си едностранчиво. Касаторът се оплаква, че съдът не е следвало да кредитира изцяло резултатите от извършената повторна проверка по реда на допълнителния протокол към Споразумението за свободен стокообмен от 22.07.1992 г. между Швейцарската конфедерация и Европейската общност, а същевременно е игнорирал резултатите от първата проверка. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба "Томилимпекс" ЕООД - гр. Варна чрез процесуалния си представител адв. Сашо Пенов оспорва жалбата и моли да се остави като правилно обжалваното първоинстанционно решение по съображения, подробно изложени в представената писмена защита. По делото е депозиран и писмен отговор срещу касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като по делото няма доказателства - преки или косвени за фактуриране на занижени цени. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отмени обжалваното решение на митническия орган първоинстанционният съд се е позовал на извършените проверки по линия на международното сътрудничество относно действителната стойност на внесеното кафе на зърна - зелено кафе индонезийска робуста с ЕАД № 2005/4-2763/15.05.2006 г. Установено е от съда, че при вноса на кафето, то е декларирано с митническа стойност - 800 USD (метричен тон с оглед представената фактура № 406.21027/17.03.2006 г. Съдът е обсъдил процедурата, проведена от митническите органи на основание чл. 102, ал. 2 ППЗМ за определяне на по-високата митническа стойност на идентични стоки и е приел, че с оглед извършената проверка от швейцарската митническа администрация за фирмата-доставчик представените нови фактури от швейцарските власти не отразяват реално платената стойност, която е по първата фактура. Направен е извод от съда, че незаконосъобразно е увеличена декларираната митническа облагаема стойност и на това основание индивидуалният административен акт на митническия орган е отменен. Обжалваното решение е неправилно. Няма спор между страните по делото, че Швейцария не е страната на износа на процесното кафе, поради което тя не разполага с с доказателства какви документи са били представени за същата стока пред износната митница. В настоящата касационна инстанция се приети като доказателства отговор на трета молба за сътрудничество до швейцарската митническа администрация и според този отговор изпратените от българските митнически органи фактури при проведената първа проверка отново по линия на международното сътрудничество от "ECOM Agroindustrial Corporation" LTD - Швейцария и подписите върху тях не са разпознати на ръководния персонал на дружеството. Наред с този отговор е приложена таблица от фирмата-доставчик за плащането на сумите по вноса с няколко банкови превода, като тези допълнителни плащания по обяснения на управителя на швейцарското дружество са извършени в България от местен агент в левове, които суми впоследствие са били преведени в Швейцария. Установява се от представената таблица, че по фактура № 406.21027/17.03.2006 г. са извършени общо четири плащания в щатски долари съответно на 17.03.2006 г., 26.04.2006 г., 04.05.2006 г. и 26.05.2006 г. С оглед обстоятелството, че искането на митническите органи за извършване на третата поредна проверка от швейцарските власти е направено в хода на първоинстанционното производство, то и отговорът с приложенията към него са изпратени след постановяване на обжалваното решение. Касае се за нови доказателства, които са от съществено значение за делото и с оглед забраната по чл. 220 АПК за установяване на факти в касационното съдебно производство, ще следва обжалваното решение да се отмени на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК . Това налага и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да обсъди новите доказателства в съвкупност с всички събрани доказателства при предходното решаване на делото от първоинстанционния съд. Разноски не се присъждат на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,