Решение № 738 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8655/2013 г.

Решение № 738 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8655/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) със седалище в гр. София, представлявана от изпълнителния директор, против решение № 75 от 14.05.2013 г., постановено по адм. д. № 59/2013 г. по описа на Административния съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу акт за установяване на задължения по декларация № 12653/18.10.2012 г., потвърден с решение № 12635/21.12.2012 г. на началникът на отдел "Местни данъци и такси" при община Стара Загора. Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Иска неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора, при което атакуваният индивидуален административен акт бъде отменен. Ответникът началникът на отдел "Местни данъци и такси" при община Стара Загора, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено възражение. Представителят на върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. С оспорения административен акт е установен размерът на задълженията и лихвите към тях за такса битови отпадъци, за периода 1.01.2011 г. - 31.12. 2011 г., на жалбоподателя ИАСРЖ в размер на 5119,46 лева и лихва за просрочие в размер на 599,34 лева. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган, при спазване на изискването за форма. Обосновал е извода, че имотът, за който е определена такса за битови отпадъци, е разположен в границите на районите, в които съгласно заповед № РД-25-2906/25.10.2010 г. на кмета на община Стара Загора се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване за 2011 г. Между страните е безспорно, че имотът на дружеството попада в района на кв. "Кольо Ганчев", който е включен в заповедта за извършване на сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. Съдът е приел също, че установеното задължение съответства на посочената от жалбоподателя данъчна оценка на имота, на база промилите, посочени в решение на ОбС - Стара Загора за 2011 г. за определяне на таксата за битови отпадъци, инкорпорирани в Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Стара Загора. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е извел правилен извод, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е предоставяна и не е налице условието по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ за освобождаване на касатора от заплащането й. Не е направено искане по чл. 18 от Наредбата за определяне на ТБО според броя на съдовете за битови отпадъци. Въз основа на съображения в посочения смисъл съдът е формирал краен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил обстойно и задълбочено релевантните за спорното право факти и обстоятелства, въз основа на които е достигнал до съответни на закона правни изводи. Неоснователно е касационното възражение, че не е извършвана дейност по реално сметосъбиране и сметоизвозване по отношение имота на агенцията. Заключението на вещото лице е обсъдено от съда при условията на чл. 202 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. По делото е безспорно, че ИАСРЖ е ползувател на имот-държавна собственост на територията на Стара Загора, кв. "Кольо Ганчев". Касаторът не спори, че дължи ТБО за услугата по извозването и обезвреждането на отпадъците в депа и поддържане чистотата на обществените територии. Спорът е за това, дали е предоставяна реално услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци от имота на агенцията. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 от същия закон, за всяка услуга поотделно-сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. По делото е безспорно установено, че имотът на дружеството попада на територията, на която общината предоставя услугите по чл. 62 от ЗМДТ. При установените релевантни за спора юридически факти първоинстанционният съд е направил правилен извод за реално предоставяне на услугите по почистване и по отношение района на жалбоподателя, като се е позовал на относимите писмени доказателства. Съдът подробно е разгледал и обсъдил тези доказателства и е заключил, че дейности по сметосъбиране и сметоизвозване са извършвани в кв. "Кольо Ганчев", включително и около имота на касатора. Обстоятелството, че липсвали контейнери точно до входа на терена е ирелевантно за дължимостта на ТБО. Касационната инстанция изцяло споделя констатациите на решаващия съд и приема за правилен изводът, че са налице двете предпоставки за дължимост на оспорената такса - принадлежност на имота към населеното място и реално предоставяне на услугата. Обстоятелствата, че имотът се намира на територия, на която са поставени контейнери за смет и отпадъците са извозвани веднъж седмично, обосновава предоставянето на тази услуга. Касаторът дължи такса битови отпадъци за ползване на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като същата е реално предоставяна от общината. Дружеството не се е възползвало от предвидения в Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Стара Загора ред и срокове за деклариране на закупени съдове за съхранение на генерирани отпадъци, въз основа на които да се определи размерът на такса според количеството на битовите отпадъци по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Не е подало и декларация по чл. 18 от Наредбата за освобождаване от ТБО поради неизползване на собствения недвижим имот през съответната година. По смисъла на чл. 71 от ЗМДТ не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имоти, които не се обслужват или за имотите, които няма да се ползват през цялата година и за това е подадена молба в съответната служба на общината по местонахождението им от собственика или ползувателя им до края на предходната година. Т. е., за да бъде начислена такса битови отпадъци, следва да бъде установен фактът на извършени дейности по тези услуги. В случая предоставянето на услугите, за които е определено задължение за внасяне на такса, е установено по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. След като безспорно е установено, че в района на имота на касатора общината реално предоставя тези услуги, съдът правилно е приел, че в случая се дължи такса битови отпадъци за събиране и сметоизвозване. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства е формирал у първоинстанционния съд правилния извод, че е налице реалното престиране на обсъжданата услуга, поради което фактическите и правни основания за издаването на акта са установени. Правният извод, че услугата е предоставяна, е обоснован. По отношение на твърденията за неизпълнение на дейността по сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като пред имота не е имало съдове за отпадъци, решаващият съд е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят от настоящия касационен състав. Услугата може да не се дължи единствено в хипотезата на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, която в случая не е налице. След като от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че услугата е предоставяна в района на имота, то липсва основание - без подадена от лицето декларация както да се определи таксата на базата на количество на отпадъците, така и евентуално - да се освободи изобщо от такава, ако имотът не се използва - за недължимост на ТБО за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за 2011 г. Като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд