Решение № 3062 от 24.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10284/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по жалба на Общински съвет Пловдив срещу Решение 1400/21.07.2023 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 123/2023 г., с което, по оспорване на К. И. И., е отменено Решение 521, взето по Протокол 22 от 24.11.2022 г., на ОС Пловдив за одобряване на окончателен проект за изменение на Общия устройствен план на гр. Пловдив в частта му за поземлени имоти с идентификатори 56784.348.24 и 56784.348.2 по кадастралната карта и регистри на гр. Пловдив.

Ответникът К. И. И. е на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима подадена е в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е и основателна. Оспореното решение е засегнато от твърдяното в жалбата касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК то е недопустимо поради липсата на правен интерес на оспорващия акта за изменение на ОУП.

1. Легитимацията за оспорване на ОУП, също както и при подробните устройствени планове по чл. 131 ЗУТ, принадлежи на собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания чл. 127, ал. 12 ЗУТ. В сравнение с ПУП обаче тя е ограничена. Непосредствено засегнати са само недвижимите имоти, за които е предвидено изграждане на обекти - публична собственост на държавата или общината, или за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси - опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони. Нито една от тези хипотези не е налице по отношение на имотите на И. (територията на имот 348.2 е обозначена от него и от съда с предишен идентификатор по кадастъра) като предпоставка за допустимост на жалбата против акта за одобряване на изменение на ОУП.

1. Приетата от първостепенния съд съдебно-техническа експертиза е констатирала, че ПИ 56784.348.24 и ПИ 56784.348.2 по проекта попадат в устройствена зона Жм2 жилищна устройствена зона с преобладаващо застрояване с малка височина. С одобрен през 2020 г. ПУП ПРЗ от територията на ПИ 348.2 са образувани четири урегулирани поземлени имота, един от които за второстепенна улица , а останалите три - за жилищно застрояване . ПИ 24, който е земеделска територия с начин на трайно ползване нива , попада в територия, означена със знак астериск , означаващ съгласно легендата към плана устройствени зони за устройване с цялостен ПУП .

1. Преценката на съда относно правния интерес за оспорване е необоснована и непълна. Тя почива на съждение, невярно изведено от заключението на СТЕ (която не е и подложена въобще на съдържателно обсъждане) и то само по отношение на единия от имотите ПИ 348.2, част от който според съда бил с предвиждане за изграждане на улица.

а. По хипотеза отреждането на имот 348.2 не може да се осъществи с ОУП, доколкото той определя преобладаващото предназначение и начина на устройство на отделни структурни части на териториите, а определянето на статуса на отделните имоти е предмет на ПУП срв. ал. 2 и ал. 3 на чл. 103 ЗУТ. В случая зоната, част от която е и територията на посочения имот, по изменението е Жм2, т.е. тя не е предвидена по ОУП за изграждане на обект публична собственост, за да се обхване от евентуално засягане по чл. 127, ал. 13 ЗУТ.

б. Тезата в отговора на касационната жалба, че ограничението по ОУП за ПИ 348.2 се състои в несъобразяване на предвижданията на влезлия в сила ПУП ПРЗ от 2020 г., освен че не съответства на изричното становище на вещото лице в обратния смисъл, е и неотносима към критерия за легитимация по чл. 127, ал. 13 ЗУТ непосредственото засягане на имота се проверява съобразно предвижданията на одобрения ОУП за съответната територия, а съгласуваността им с тези по ПУП евентуално би била предмет на изследване при разглеждане на основателността на оспорването, а не на неговата допустимост.

1. Същинският спорен въпрос е свързан с принадлежността на ПИ 24 към територия със знак астериск и дали тя представлява ограничение на собствеността по смисъла на ал. 13, тъй като чл. 44, ал. 5, т. 1 от Правилата и нормативите за прилагане на ОУП на Община Пловдив урежда задължително изработване на цялостни ПУП за териториите в обхвата на устройствени зони, маркирани в графичната част на ОУПО със знака, а ал. 6 на текста не допуска процедиране на ПУП за промяна на предназначението на отделни поземлени имоти земеделски земи, до одобряването на плановете по ал. 5, т. 1. Отговорът е отрицателен.

а. Чл. 127, ал. 13 ЗУТ установява изчерпателно възможните прояви на засягане на имотите от ОУП, определящи пораждането на правен интерес от оспорване, и затова не подлежи на разширително тълкуване. Легитимацията намира границите си в предвидено с ОУП ограничение на собствеността за постигане на целта за защита на обществения интерес в посочените области на регулиране.

По изменението на ОУП имотът е включен в зона Жм2. Дори само на това основание следва да бъде отречено засягането му по смисъла на разпоредбата проектът не променя предназначението на територията за опазване на земеделска земя, напротив предвижда по-благоприятен режим, допускайки възможността за застрояване според изискванията за зоната.

б. Условието имотът да бъде урегулиран с ПУП за цялата територия действително е ограничение, но не с белезите по разпоредбата. То не накърнява пряко правото на собственост за целите на ЗУТ, а се отнася до предпоставките за процедиране на ПУП, чието одобряване е последващ изменението на ОУП юридически факт. Макар и да е свързано с усложнение за собственика при реализирането на инициатива за територията, предмет на ограничението е бъдещото урегулиране на имота, а не упражняването на включените в състава на правото на собственост правомощия съгласно предназначението, което имотът притежава до изричното разрешаване на регулационното му и застроително положение с ПУП.

1. Недопустимостта на първоинстанционната жалба изключва необходимостта от произнасянето по довода на касатора за неправилно определен от административния съд предмет на делото по чл. 218, ал. 2 ЗУТ. Достатъчна за преценката на допустимостта на съдебното решение е възможността за индивидуализация на дадена територия (осъществена и от вещото лице), в която попадат имотите на оспорващия, обуславяща крайния извод относно правото да се обжалва ОУП в частта за предвижданията спрямо нея.

1. а. Делото е разрешено по същество от първостепенния съд при отрицателната процесуална предпоставка за допустимост на производството по чл. 159, т. 4 АПК вр. чл. 127, ал. 12 и 13 ЗУТ. Недопустимостта на съдебното решение налага то да бъде обезсилено, а делото прекратено в съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221, ал. 3, предл. 1 АПК.

б. При този успешен за касатора изход на спора, в негова полза следва да бъдат присъдени поисканите своевременно и платени разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции и такса в касационното производство - чл. 143, ал. 3 АПК.

Адвокатските хонорари са уговорени и платени в минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.) от 1250 лв. за дела по ЗУТ, поради което възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК за прекомерността им е неоснователно. Подлежащият на възстановяване по-висок размер е функция от начисляването върху него на ДДС § 2а ДР на наредбата.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение