Решение № 1419 от 2.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 731/2016 г.

Решение № 1419 от 2.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 731/2016 г., III о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите гр. С., чрез процесуалния й представител главен юрисконсулт Р. М. срещу решение № 38 от 09 декември 2015 г., постановено по адм. дело № 404/2015 г., по описа на Административен съд Р. и срещу решение от 18 декември 2015 г., постановено по същото дело на същия административен съд. С решение № 38 от 09 декември 2015 г., постановено по адм. дело № 404/2015 г., по описа на Административен съд Р. е осъдена Национална агенция по приходите гр. С. да заплати на "И. системс" ЕООД, представлявано от управителя Д. Е. Е., сумата от 300, 00 лв. (триста лева), представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направените разноски - заплатен адвокатски хонорар по НАХД № 869/2015 г., по описа на Районен съд - гр. Р., по отменено наказателно постановление 145572 от 15 април 2015 г. на директор на офис Р. към ТД на НАП - гр. В.. Със същото решение е осъдена Национална агенция по приходите гр. С. да заплати на "И. системс" ЕООД сумата от 300, 00 лв. (триста лева), представляващи разноски по делото. С другото решение - от 18 декември 2015 г., постановено по същото дело на същия административен съд е поправена очевидна фактическа грешка в решение решение № 38 от 09 декември 2015 г., постановено по адм. дело № 404/2015 г., по описа на Административен съд Р., като в диспозитива на решението вместо "ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. С. да заплати на "И. системс" ЕООД", със седалище гр. Р., ЕИК *********, представлявано от управителя Д. Е. Е., сумата от 300, 00 лв. (триста лева), представляващи разноски по водене на делото" да се че "ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. С. да заплати на "И. системс" ЕООД", със седалище гр. Р., ЕИК *********, представлявано от управителя Д. Е. Е., сумата от 175, 00 лв. (сто седемдесет и пет лева), представляващи разноски по водене на делото". В касационната жалба се излагат оплаквания досежно и двата съдебни акта - за тяхната неправилност поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната им и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "И. системс" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Р., представлявано от управителя Д. Е. Е., чрез пълномощника му адвокат Ненчев оспорва касационната жалба като изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, с оглед представеното пълномощно (л. 18 от настоящото дело). Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспорените решения са правилни. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни решения и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която те са неблагоприятни, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството пред Административен съд Р. е образувано въз основа на искова молба на "И. системс" ЕООД срещу Национална агенция за приходите гр. С., с която на осн. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е предявил иск за обезщетение в размер на 300, 00 (триста лева) за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорара за осъществената правна защита по НАХД № 869/2015 г., по описа на Районен съд Р., по което съдът е постановил влязло в сила решение № 354 от 12 юни 2015 г. за отмяна на наказателно постановление № 145572 от 15 април 2015 г. на директор на офис Р. към ТД на НАП, с което на търговското дружеството - ищец, на осн. чл. 179 от ЗДДС е наложено административно наказание "имуществена санкция", в размер на 500, 00 лв. (петстотин лева). Съдът е установил, че е осъществен фактическия състав на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което е налице ангажиране отговорността на административния орган. Достигнал е извода за основателност и доказаност на предявения иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направените разноски - заплатен адвокатски хонорар по посоченото НАХД, в претендирания размер, възлизащ на 300, 00 лв. (триста лева). Със същото решение, инстанцията по същество е постановила и осъдителен диспозитив досежно искането на ищеца за присъждане на направените от него съдебно-деловодни разноски за сумата от 300, 00 лв. (триста лева). На осн. чл. 175, ал. 2 от АПК, след постъпила молба от адв. Ненчев, пълномощник на "И. системс" ЕООД, Административен съд Р. е постановил решение от 18 декември 2015 г., постановено по същото адм. дело за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 38 от 09 декември 2015 г., постановено по адм. дело № 404/2015 г., по описа на Административен съд Р. като е посочил, че в осъдителния диспозитив на съдебния акт, с който се произнесъл по същество на спора, вместо "ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. С. да заплати на "И. системс" ЕООД", със седалище гр. Р., ЕИК *********, представлявано от управителя Д. Е. Е., сумата от 300, 00 лв. (триста лева), представляващи разноски по водене на делото" да се че "ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. С. да заплати на "И. системс" ЕООД", със седалище гр. Р., ЕИК *********, представлявано от управителя Д. Е. Е., сумата от 175, 00 лв. (сто седемдесет и пет лева), представляващи разноски по водене на делото". Двете решения са правилни. При постановяване съдебния акт по същество на спора по ЗОДОВ, Административен съд Р. правилно е изяснил фактическата обстановка въз основа на приобщения доказателствен материал по делото и в резултат е формирал извод за основателност на иска. Настоящият касационен състав споделя изцяло съображенията, изложени от първоинстанционния съд. С разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се предвидена отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл. 4 от ЗОДОВ, приложим във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. В разглеждания случай, правилно съдът е преценил, че са налице трите кумулативни предпоставки за отговорността, въведени от законодателя с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: да е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, да са реално претърпени имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт и вредите. От данните по делото по несъмнен начин се установява, че процесното наказателно постановление, представляващи властнически акт на административен орган, представлява материално основание по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за сторените от дружеството разходи за заплащане на адвокатски хонорара на ангажирания от него процесуален представител, във връзка с воденето на делото по обжалване на вече отменения акт на директора на Офис - гр. Р. към ТД на НАП - гр. В. В подкрепа на изложеното е и ТП № 2 от 19 май 2015 г. на ВКС на РБ и ОСК на ВАС. Като се имат представените писменни доказателства по делото, обосновано административният съд е приел, че ищещът е доказал претърпените от него имуществени вреди, изразяващи се в заплатена парична сума, представляваща възнаграждение за ангажирания от него адвокат по обжалване на наказателното постановление пред Районен съд гр. Р.. Осъществено е както процесуално представителство от страна на адв. Ненчев, така и заплащане на уговореното между страните възнаграждение за организираната правна защита и съдействие. Ето защо, изводът на съда, че е налице реално плащане на адвокатската услуга в размер на 300, 00 лв. (триста лева) е обоснован и правилно е преценил, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 от АПК е основателен, поради което правилно го е уважил в предявения му размер. Ето защо, решението по същество на спора като правилно, постановено в съответствие с материалния закон, на съдопроизводствените правила и като обосновано, следва бъде оставено в сила. По отношение на другото решение, с което Административен съд Р. е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка при условията на чл. 175 от АПК, настоящата касационна инстанция не счита, че оплакванията на касатора - административния орган са основателни. С нормата на чл. 175, ал. 1 от АПК, законодателят е приел, че по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Инстанцията по същество, след като е била сезирана от пълномощника на "И. системс" ЕООД е установила, че е допуснала грешка при постановяване на решението, с което е уважила изцяло искът на дружеството. Действително е налице несъответствие с изложените от съда мотиви, с които е уважил претенцията на ищеца за заплащане на направените от него разноски пред Административен съд Р., възлизащи в общ размер на 175, 00 лв. (сто и седемдесет и пет лева), а при изписване на осъдителния диспозитив за присъждане на същите разноски е допуснал грешка и вместо сумата от 175, 00 лв. (сто и седемдесет и пет лева) е посочил, че същата е 300, 00 лв. (триста лева). Правилно съдът е допуснал исканата поправка и е постановил в този смисъл допълнителен съдебен акт при условията на чл. 175 от АПК. Същият не страда от релевираните в касационната жалба оплаквания, водещи до отмяната му, поради което следва да бъде оставен в сила като правилен. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция от ответника в настоящото касационно производство, настоящият съдебен състав счита, че на същият се дължи присъждане на разноски, уговорени и сторени при заплащане на договора за правна защита и съдействие между страните, находящ се на л. 18 от настоящото дело. Предвид изложеното, същите, в размер на 250, 00 лв. (двеста и петдесет лева), представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, следва да бъдат възложени в тежест на Национална агенция по приходите гр. С. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,