Решение № 13923 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4730/2012 г.

ВАСVI отделение06.11.2012 г.докладчик т Румяна Папазова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 5962 от 23.12.2011 г. по адм. дело № 7381 по описа за 2011 г. на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение № 407 от 21.07.2011 г. на Главния Директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № СП-762 от 10.06.2011 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, с което е спряно изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност на Людмила Веселинова Ненова от гр. София по болничен лист № 0281489, серия А-2010, за периода 24.01.2011 г. - 07.02.2011 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 13923 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4730/2012 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Людмила Веселинова Ненова от гр. София против решение № 5962 от 23.12.2011 г. по адм. дело № 7381 по описа за 2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването на решение № 407/21.07.2011 г. на Главен Директор на СУ "СО". Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и материалноправни нарушения като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Главният директор на Столично управление "Социално осигуряване", гр. София, е оспорил касационната жалба в писмено становище с искане за прекратяване на съдебното производство поради изплащане на претендираното парично обезщетение съгласно приложена справка. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд установи следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № 407 от 21.07.2011 г. на Главния Директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУ "СО") и потвърденото с него разпореждане № СП-762 от 10.06.2011 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, с което изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност на Людмила Веселинова Ненова от гр. София поради придружаване и гледане на дете до 18- годишна възраст през периода 24.01.2011 г. - 07.02.2011 г. съгласно болничен лист № 0281489, серия А-2010, е спряно на основание чл. 40, ал. 4 от КСО. Изложени са мотиви за антидатирани на трудовия договор с осигурителя ЕТ "Олеви - Златан Добрев", създаващо съмнение в наличието на основание за задължително социално осигуряване и размера на обезщетението. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд София - град е стигнал до неправилния извод, че наличните данни обективират основание по чл. 40, ал. 4 от КСО за спиране на изплащането на паричното обезщетение за временна неработоспособност. Съдът е приел, че съществува неяснота относно осигурителния статус на лицето и правото му на парични обезщетения за временна неработоспособност с оглед единствено на обстоятелството, че уведомлението чл. 62, ал. 3 от КТ за сключен трудов договор с ЕТ "Олеви - Георги Петров" не е подадено в тридневен срок, считано от 16.11.2009 г., а през месец март 2010 г. от правоприемника ЕТ "Олеви - Златан Добрев". Правото на парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО за времето на отпуск поради временна неработоспособност възниква за осигурените лица за общо заболяване и майчинство, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Разпоредбата на алинея 4 (ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) създава основание за издаване на разпореждане за спиране изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, когато са обжалвани актовете на медицинската експертиза или когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. В разглеждания случай не са представени доказателства, обосноваващи предпоставки за спиране на изплащането на паричното обезщетение. Видно от документите, представени с молба от процесуалния представител на СУ "СО" в съдебното заседание на 06.12.2012 г., от 22.02.2010 г. Людмила Веселинова Ненова е била осигурявана от ЕТ "Олеви - Златан Добрев", като до 01.01.2011 г. е била в непрекъснат отпуск поради временна неработоспособност. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. Съгласно справка "Данни от Регистър на осигурени лица" от месец януари 2011 г. лицето е осигурено по трудов договор с осигурител "Влади 09" ЕООД. Наличните данни са достатъчни за изясняване на осигурителните права и следващия се размер на обезщетението. Ако длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 от КСО приеме, че при наличните данни в информационните системи Людмила Веселинова Ненова не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО с придобит 6-месечен осигурителен стаж, то следва да издаде разпореждане за отказ за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност. При непредставени доказателства за възобновяване на административното производство по изплащане на паричното обезщетение правният интерес на осигуреното лице от оспорване на разпореждането за спиране не е отпаднал, с оглед на което искането на административния орган за обезсилване на първоинстанционното решение и за прекратяване на съдебното производство следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения обжалваното решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което оспорените административни актове бъдат отменени като издадени в нарушение на чл. 40, ал. 4 от КСО. Разноски за водене на делото не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1