Решение № 7972 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9587/2015 г.

Решение № 7972 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9587/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. [фирма], [населено място] обжалва решение № 1554/08.07.2015 г. на Административен съд, [населено място], постановено по адм. дело № 884/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 031200317/31.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден и изменен с решение № 692/29.10.2012 г. на директора на дирекция Обжалване и управлението на изпълнението [населено място] /понастоящем дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика/. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По съществото се оспорват изводите на съда за липса на реални доставки по фактурите, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. Счита, че стоките са реално получени от [фирма], като доказателство за получаването им е надлежното им осчетоводяване при доставчика и получателя. Позовава се на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО дадено от Съда на ЕС по конкретни решения. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът - директор на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, [населено място] оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение, по съображения, изложени в писмено становище от 20.06.2016 г. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на [фирма] са установени задължения по ЗДДС в общ размер 69046.97 лева и лихви от 29959.90 лева резултат от отказ на право на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 3018/18.03.2015 г. по адм. дело № 6465/2014 г., Върховният административен съд е отменил предходно решение на първата инстанция и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указания да се произнесе по спора, като обсъди всички налични по делото доказателства и изложи мотиви по релевантните за осъществяването на доставките факти, а именно: доказано ли е предаване на процесните стоки, превоза и получаване на стоките; да постанови решение след обсъждане и преценка поотделно и в тяхната съвкупност на всички ангажирани при ревизията и в съдебното производство писмени доказателства, както и да обсъди съдебно-счетоводната експертиза след уточнение за мястото, където са проверени счетоводствата на доставчиците и за обхвата на тази проверка. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че не е доказано реалното осъществяване на доставките, от които ревизираното лице претендира правото на данъчен кредит. Според съда по делото не е установено, че стоката, предмет на процесните фактури е предадена между страните, че е превозена до обект на жалбоподателя, както и че доставчиците са разполагали със стоките - предмет на процесните фактури Осчетоводяването на фактурите от жалбоподателя и отразяването на стоките като реализирани, според съда не установява извършване на доставка по процесните фактури. По доставките от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] съдът е установил, че се касае за доставки на стоки - месо и месни изделия. В решението е посочено че страните не спорят, а и от доказателствата по делото е установено, че тези доставчици са издали спорните фактури и са ги отразили в отчетните си регистри по ЗДДС. От събраните по делото доказателства съдът е приел, че не се установява предаването и получаването на стоката. В тази връзка съдът е посочил, че за превоза на стоката са представени пътни листи само от [фирма], но те не установяват приемане, предаване на стока и прехвърляне на собственост върху стоките, предмет на фактурите, издадени от този доставчик. В пътните листи не е посочен вид на товара, до къде е транспортирана. Други доказателства относно предаване на стоките от този доставчик, за прехвърляне правото на собственост върху стоките, предмет на фактурите не са представени. По доставките от [фирма] и [фирма], съдът е посочил, че не са събрани доказателства за транспорт на стоките. В мотивите на решението са обсъдени издадените от [фирма] декларации за произход на стоките. От доказателствата по делото е прието, че [фирма] и [фирма] са наели складови площи, собственост на [фирма]. От съдържанието на декларациите според съда се установява, че описаните в тях стоки са произведени и съхранявани съгласно Регламентите на ЕС, касаещи безопасността на храните от животински произход и са предназначени за човешка консумация и търговия в ЕС, като в същите е посочен получател- жалбоподателя, експедиционно нареждане- стокова разписка, автомобил с номер, вида на стоката, страна на произход, № производител, партида №, срок на годност, количество. Издател на декларациите е хладилна база Б. [населено място], като е положен подпис и печат на хладилната база /BG 0203001EO/. Така представените декларации не установяват прехвърляне на право на собственост върху описаната в тях стока. Не удостоверяват предаване на стоката нито на доставчика - [фирма], съответно [фирма], нито на жалбоподателя. В декларациите е посочен като получател жалбоподателя, но не съдържат данни за доставчик. Не удостоверяват и предаване на стоката на жалбоподателя, нито произхода на стоката- че е от доставчик [фирма], съответно [фирма] или техен предходен. Не са налице доказателства относно превоз, предаване, приемане. В декларациите е посочен номер на автомобил, но данни относно маршрут, за кого е стоката, превозена ли е и до къде, предадена ли е и на кого не са налице. Хладилната база се намира в [населено място], а търговските обекти на жалбоподателя - в [населено място] и не са налице доказателства, че стоката е транспортирана до неговите обекти и предадена на негов упълномощен представител. Съдът е обсъдил и доказателства относно предходните доставки и е установил, че [фирма] е наело посочените в декларациите за произход товарни автомобили, съгласно представените договори за наем, но доказателства, че същите са превозили стоката, предмет на фактурите, издадени на жалбоподателя до негови складови бази и търговски обекти не се събрани. По отношение на доставчика [фирма], съдът е посочил, че не са налице каквито и да е доказателства за предаване на стоката между страните по фактурата. Доставчикът не е намерен при извършената му насрещна проверка и проверка в счетоводството му не е извършена и от вещото лице. Транспортни документи и доказателства за предаване на стоката на жалбоподателя не се събрани и за останалите доставчици - [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. По доставките от [фирма], [фирма] и [фирма] са представени пътни листи за извършен от жалбоподателя транспорт на стоките, но те не съдържат данни за вида на товара, къде е натоварен, до къде е транспортиран, къде и на кого е предаден. Други доказателства относно предаване на стоките от тези доставчици, прехвърляне правото на собственост върху стоките, предмет на фактурите не са представени. По доставките от [фирма] съдът е установил, че във фактурите е посочено "без стационарен автомобил", но не е посочен номер на автомобила. Не са налице доказателства относно предаване на стоките, нито, че дружеството е разполагало със стока, която да достави на жалбоподателя. Вещото лице по назначената ССЕ не и извършвало проверка в счетоводството на дружеството. Като неоснователно е отхвърлено възражението на жалбоподателя основано на констатациите в РД и РА, издадени на този доставчик. Според съда констатациите в ревизионния акт на доставчика, че счетоводството на дружеството е водено редовно, дружеството е извършвало дейност производство на хляб и хлебни изделия, разполагало е с цех и назначени по трудов договор лица, не установява факта, че по процесните фактури е осъществена доставка. По делото липсват доказателства, че доставчикът е разполагал със стока, собствеността върху която да прехвърли на жалбоподателя, че стока е доставена до обект на жалбоподателя и предадена на упълномощен негов представител. По фактурите от [фирма], съдът е обсъдил доказателствата относно предходните доставки и приел, че не се доказва стоката да е натоварена от посочения склад на [фирма]. В представените от жалбоподателя складови разписки е посочен изпращач [фирма], получател - [фирма], описание на материален запас - не е посочена фактура, не е посочен номер и дата на транспортен документ във връзка с предходната доставка. Според съда така представените складови разписки с посочени номера на автомобили, количество стока, мярка, единична цена, получател, не удостоверяват къде е доставена стоката и предадена ли е на жалбоподателя. По доставките от [фирма] и [фирма] съдът е приел, че представените пътни листи за транспорт извършен от ревизираното лице не доказват релевантните за спора факти по предаване и получаване на стоката, тъй като не съдържат данни за вида на товара и маршрута. Съдът е обсъдил писмените обяснения на доставчика [фирма] и заключението на вещото лице и е приел, че не се установяват твърденията за прехвърляне правото на собственост върху стоката на датата на издаване на фактурата и транспортирането й от клиента. Вещото лице е констатирало разминаване в датите на издаване на фактурите и датите на пътните листи. Според съда обстоятелството, че част от фактурите, по които е отказано право на данъчен кредит са издадени от [фирма], а не от [фирма], не променя факта, че не се доказва осъществяването на доставките по тези фактури, по които с РА е отказано право на приспадане. С оглед указанията на горната инстанция съдът е посочил, че вещото лице в хода на съдебното производство не е извършило проверка в счетоводството на доставчиците, на мястото където се упражнява дейността, а е дало заключение въз основа на представени от жалбоподателя документи. С тези мотиви е направен извод за законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит. Решението е правилно постановено. Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд относно материалноправните предпоставки за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, които съответстват на приложимия по време материалния закон - чл. 68 и сл. от ЗДДС. Съдът е определил релевантните за спора факти и в изпълнение на задължението си по чл. 224 АПК при новото разглеждане на делото е обсъдил доказателствата относно предаването, превоза и получаването на процесните стоки. Според твърденията на страните относно начина на доставяне на стоката, това са обстоятелствата, релевантни за възникването на данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 ЗДДС и изискуемостта на данъка по чл. 68, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-285/11, на което се е позовала и касационната инстанция при връщане на делото за ново разглеждане, националният съд е длъжен в съответствие с правилата за доказване да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи дали задълженото лице (Б.) може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на стоки. В случая това задължение е изпълнено, като съдът е обсъдил доказателствата за реално осъществяване на спорните доставки на стоки по отношение на всеки конкретен доставчик. В съответствие с общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка § 2 от ДР на ДОПК съдът е възложил доказателствената тежест в процеса на ревизираното лице, което претендира признаване на данъчния кредит. Доводите на касационния жалбоподател, че е доказано реалното осъществяване на доставките по спорните фактури от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] са неоснователни, тъй като не се подкрепят от доказателствата по делото. Счетоводните записвания при получателя не са достатъчни да удостоверят наличие на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, тълкувана във връзка с чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 г. на Съвета относно общата система на ДДС. Доставката на стока изисква да се установят фактите по доставяне и получаване на стоките по начина, посочен от доставчика и получателя. В случая твърдението е, че голяма част от доставките са осъществени с транспорт на ревизираното лице. По делото е установено, че [фирма] /преди [фирма]/ е разполагало с транспортни средства - марка Мерцедес и марка Пежо партнер, както и с назначени по трудов договор шофьори, но от представените пътни листи правилно съдът е приел, че не се установя дори вида на превозвания товар и маршрута на осъществените превози, за да се обвърже транспортът с доставките по процесните фактури. Съдът е обсъдил подробно съдържанието на представените декларации за произход, издадени от [фирма], които са относими към доставките от [фирма] и [фирма] и правилно е приел, че тези документи не удостоверяват предаване и получаване на стоката, предмет на спорните фактури. Представените стокови разписки установяват предаване и получаване на стоки между [фирма] и предходния му доставчик, не и доставянето на стока на ревизираното лице. По отношение на [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] е установено, че са разполагали с наети складове, за някои от тях е доказано получаването на стоки по предходни доставки, а за последните двама са налице изрични констатации на органите по приходите, че са осъществявали търговска дейност през ревизирания период, разполагат с търговски обекти и наети работници, но от доказателствата по делото правилно съдът е приел, че липсват доказателства за доставянето и получаването на стоките към ревизираното лице. По отношение на доставките на хляб от [фирма] и на различни видове месо и колбаси от [фирма], по делото не са налице каквито и да било доказателства за доставяне и получаване на стоките, предмет на спорните фактури. Настоящият състав не споделя единствено мотивите на първоинстанционния съд относно обстоятелството, че доставчиците не са разполагали със стоката, предмет на доставките. С оглед решението на Съда на ЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и определение по дело С-159/14, на което се позовава касатора, това обстоятелство не е основен елемент за преценката относно наличието на доставка и не следва да се вменява в тежест на получателя. От друга страна за част от доставчиците / [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]/ от заключението на съдебно - счетоводната експертиза е установено, че са разполагали с продадените стоки. Неправилността на тези мотиви не оказва влияние на крайните изводи на съда по осъществяването на доставките. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е потвърдил ревизионния акт относно фактури, по които не е отказано право на данъчен кредит, тъй като са издадени от друг доставчик [фирма]. Видно от мотивите на ревизионния акт (стр. 33) по фактури № 2731/02.12.2010 г., № 2775/13.12.2010 г. и № 2768/10.12.2010 г., за които вещото лице е установило, че са издадени от [фирма] е отказано правото на данъчен кредит в данъчен период м. 12.2010 г. При тези доказателства крайният извод на първоинстанционния съд, че не е доказано реалното осъществяване на доставките, от които [фирма] претендира право на данъчен кредит съответства на доказателствата по делото и на материалния закон. Решението, с което жалбата е отхвърлена е правилно поставено, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила. При този изход на спора право на разноски за касационното производство има ответникът, но искането на директора на дирекция ОДОП [населено място] е направено след приключване на устните състезания по делото, с представеното писмено становище от 20.06.2016 г., поради което не следва да се уважава. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,