Решение № 3223 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 518/2017 г.

Решение № 3223 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 518/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 237, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 1 АПК. Образувано е по искане на адвокат Д. К., в качеството й на пълномощник на И. С. М. от гр. С. за отмяна на влезлите в сила решение № 8103 от 22.12.2014 г., постановено по адм. д. № 6373/2014 г. по описа на Административен съд - С.-град, П. отделение, 20-и състав и решение № 2811 от 14.03.2016 г. по адм. д. № 2052/2015 г. по описа на Върховния административен съд, V отделение. Твърди се, че влязлото в сила решение от 21 юли 2016 г. на Европейския съд по правата на човека по делото "М. П. срещу България" било ново обстоятелство и доказателство от съществено значение за делото. Друго новооткрито обстоятелство било наличието на писмена справка в ДАНС, послужила като фактическо основание за отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация № Л-32 от 26.03.2013 г. Иска се отмяна на съдебните решения и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Ответникът - Председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", чрез служителя с юридическо образование Ж. В., в становище от 10.02.2017 г., поддържа теза за неоснователност на искането и моли същото да бъде оставено без уважение. Искането за отмяна на влязлите в сила решения е постъпило в срока по чл. 240, ал. 1 АПК от надлежна страна и процесуално е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата съдържа три предпоставки, които следва да са налице при условията на кумулативност: нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които да са от съществено значение за делото и които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая нито една от визираните законови хипотези не е налице. При условията на чл. 239, т. 1 АПК, основанията за отмяна почиват на непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Под "обстоятелства" законът разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Влязлото в сила решение от 21.07.2016 г. (окончателно от 21.10.2016 г.) на Европейския съд по правата на човека по жалба № 57148/2008 г. е по делото "М. П. срещу България", по което молителят по настоящето дело не е бил страна и съответно няма действие по отношение на него. Прието за установено от фактическа и правна страна по цитираното дело, няма значението на юридически или доказателствени факти по отношение на делата, които Маламов е водил във връзка със своето уволнение. Съгласно чл. 239, т. 6 АПК, съдебните актове на националните съдилища подлежат на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата има предвид, че нарушението е констатирано спрямо лице, което е било страна по делото пред цитирания съд и спрямо него е било постановено влязло в сила решение. Подателят на искането за отмяна не съобразява, че постановеното спрямо друго лице решение на Европейския съд по правата на човека не е нито ново обстоятелство от значение за проведеното от него съдебно оспорване на заповедта за уволнението му, нито това решение е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Цитираните съдебни актове на Европейския съд по правата на човека се съобразяват като отменително основание само при специалната хипотеза на чл. 239, т. 6 АПК, която не се поддържа дори от подалият искането за отмяна. Що се касае до писмена справка в ДАНС, послужила като фактическо основание за отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация № Л-32 от 26.03.2013 г., то в настоящето производство по отмяна на влезли в сила решения, писмените доказателства се представят от страната, а не се изискват служебно от съда. Освен това предмет на делата, отмяна на решенията, на които се иска, е била законосъобразността на заповед № ЧР-з-226 от 27.05.2014 г. на Председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" за прекратяване на служебното правоотношение на Маламов. Оплакванията на молителя относно проведеното производство по отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация и възможността за неговото преразглеждане, не са съобразени, че последното цитирано административно производство, в конкретния случай е свързано с нормата на 40, ал. 1, т. 8 ЗЗКИ, обжалвано е пред ДКСИ и е приключило на 30.04.2013 г. при действащата нормативна уредба. Лицето е упражнило правото си на защита по предвидения при условията на чл. 62 и сл. от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) административен ред на оспорване. Съгласно чл. 68 от Закона за защита на класифицираната информация, в редакцията му до изменението обн. ДВ бр. 71 от 13.09.2016 г., решението на ДКСИ е окончателно и не подлежи на обжалване. В случая не става дума за заварено производство по жалба срещу отказ за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация, нито отнемането на разрешението е на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЗКИ, поради което нормата на § 20 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, обн. ДВ бр. 71/2016 г., не е приложима. Разпоредбата на § 21 от същия закон отново се отнася отказ за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация, издадени на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЗКИ. Това е така, тъй като с решение № 7 от 21.06.2016 г. по к. д. № 8/2015 г. на Конституционния съд, последната разпоредба е обявена за противоконституционна и впоследствие е била отменена. Следователно новата редакция чл. 68, ал. 1 ЗЗКИ е неприложима в случая, тъй като нормата е процесуалноправна и законодателят не е предвидил обратно действие. По изложените съображения настоящето искане за отмяна се възприема като неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода по спора в полза на молителя разноски не се дължат, а ответникът не е направил такова искане. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, Втора колегия,