Решение № 5224 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15864/2011 г.

Решение № 5224 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15864/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 101/28.10.2011 г. постановено по адм. дело № 168/2011 г. по описа на Административен съд - Шумен. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения по същество на спора. Счита се, че първоинстанционния съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 73, пар. 4, ал. 1 от Регламент № 796/2004 г. Иска се отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане. Ответната страна - Борислав Дочев Йорданов, не се представлява и не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на Борислав Йорданов, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23268 от 13.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 730,01 лв. във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 27/240609/30771. Мотивите на административния орган са свързани с констатирано намаление на годните за подпомагане площи, заявени с подадената молба-заявление. В подробно развити съображения съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Административният орган не е посочил мотиви към издадения административен акт, допуснати са нарушения на чл. 26, чл. 34, 35 и 36 от АПК, които нарушения съдът е приел за съществени. Освен това са нарушени разпоредбите на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. - чл. 73, § 4, съгласно който задължението за възстановяване не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител и ако решението е съобщено до 12 месеца след плащането. Съдът е приел, че в конкретния случай при първите кръстосани проверки не са били констатирани разлики и заявените за подпомагане площи са приети за допустими. Приел още, че не е доказано в производството земеделския производител да е въвел в заблуждение компетентните органи, още повече, че при извършените проверки от компетентните органи той дори не е уведомен. Наред с преценката на останалите доказателства съдът е приел, че оспорения акт е незаконосъобразен и го е отменил. Решението на административния съд е правилно и обосновано. Основано е на доказателствата по делото и е в съответствие с процесуалните разпоредби и с материалния закон. Обоснован е изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. Процесния акт е немотивиран съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като от него не става ясно как за период повече от една година МЗХ е променило констатациите си, на какво основание, кои точно от заявените площи са квалифицирани като "негодни за подпомагане", както и по каква методика са изчислени сумите за възстановяване. При липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и събиране на доказателства. Освен това липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна. Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от зам. изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", в конкретния случай не са изложени и в тази връзка изводите на съда са обосновани и почиват на събраните доказателства по делото. Правилно съдът е приел, че установеното от допуснатата и изслушана експертиза не може да замести липсващите в административния акт фактически констатации, тъй като разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК ограничава съдебното установяване само до онези факти, които са обективирани във фактическото основание на обжалвания акт. Следва да се отбележи, че съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и е направил верни правни изводи. Доказателствата по делото сочат, че след извършване на кръстосани проверки е установено, че резултатите от тях съвпадат с декларираното от ответника по жалбата и сумата за подпомагане е била платена. Извършена е била последваща проверка, при която е установено, че годната за подпомагане площ е намалена, без да е дадена възможност за защита на земеделския производител Актът обаче противоречи и на нормата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, според която ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител, недължимо платените суми не следва да се възстановяват. Именно и поради това административния орган е следвало да изложи съображения относно причината по която приема, че е извършено недължимо плащане и съответно възможността на земеделския производител да установи това, което не е сторено, както правилно е приел първоинстанционния съд. С оглед на установеното по делото следва да се приеме, че първоинстанционния съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Както се посочи по-горе в мотивите от доказателствата не е установено такова поведение на земеделския производител - адресат на акта, което да е въвело в заблуждение административния орган с деклариране на неверни данни в заявлението за единно плащане. Поради това не може да се приеме, че е налице недължимо плащане на суми и основание за възстановяването им. Самият административен орган след съответни проверки по заявлението е преценил, че са налице законовите предпоставки за плащането и е извършил същото. Извършените проверки, одобряването на допустимите площи и извършеното плащане е извън контрола на земеделския производител. Правилно е прието от съда, че изплащането на суми за площи, които не подлежат на подпомагане е в резултат на грешка на държавен орган, която не може да бъде установена от земеделски производител по разумен път и съгласно чл. 73, § 4, т. 1 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията недължимо платените суми не следва да се възстановяват от бенефициента. Обосновано е прието от съда, че преди издаване на АУПДВ административния орган не е изпълнил задължението си по чл. 24, § 2 и чл. 30, § 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г., изискващо при посочване на нередности от кръстосани проверки да последват други подходящи административни процедури, а при необходимост и проверки на място да се изискват и допълнителни доказателства. В случая земеделския производител не е уведомен за започналото производство по издаване на АУПДВ, не е могъл да даде възражение и да представи доказателства, с които са нарушени чл. 26, чл. 28 и чл. 34 от АПК. Предвид изложеното и защото изплатената сума, която е получила лицето, не е в резултат на недобросъвестното му поведение решението на съда е законосъобразно. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК