Решение № 3374 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5553/2012 г.

Решение № 3374 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5553/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Кмета на Община Смолян, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 29 от 16.03.2012 г., постановено по адм. дело № 431/2011 г. от Административен съд Смолян, с което е отменена негова заповед № РД-3048 от 11.11.2011 г., с която е прекратено служебното правоотношение с Маргарита Георгиева Солакова. Счита, че в случая неправилно е приложен материалният закон, а освен това решението е необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд. Ответникът Маргарита Солакова, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което отхвърли същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-3048 от 11.11.2011 г. на Кмета на Община Смолян, с която е прекратено служебното правоотношение с Маргарита Георгиева Солакова, издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител, поради липса на разрешение за достъп, съгласно изискванията на ЗЗКИ и изискванията на длъжностната характеристика. Първоинстанционният съд, след като е събрал относимите към спора доказателства, след съвкупния анализ на същите е извел извод за незаконосъобразност на обжалваната пред него заповед. Правилно в тази насока съдът е приел, че в случая не са налице правните основания, посочени от органа за прекратяване на служебното правоотношение със Солакова. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че по длъжностната характеристика за длъжността, която е заемала ответницата не съществува изискване служителят да притежава разрешение за достъп до класифицирана информация нито към момента на назначаването й на длъжността "директор" на Дирекция "ПНО и ОМП", нито по времето, в което е заемала длъжността, вкл. и към момента на прекратяването му. Освен това заеманата от нея длъжност не е включена в списъка на длъжностите по чл. 37 от ЗЗКИ, който е бил изготвен от органа по назначението - в случая касатора, с цел да се определят длъжностите, за заемането на които е необходимо служителят да има достъп. За да са налице предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) следва да са налице в съотношение на кумулативност три предпоставки: 1. да е създадена нова фактическа обстановка, 2. която да води до невъзможност държавния служител да изпълнява задълженията си по конкретната длъжност и 3. причините за това да са непреодолими и за двете страни по служебното правоотношение. В случая нето една от тези предпоставки не е налице. Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Наведеният довод, че в случая доколкото по силата на т. 5.1 от длъжностната характеристика директора на дирекция "ПНО и ОМП" е имал задължение да консултира касатора, при постановяване на вътрешноведомствените актове и това е причината, поради която тази длъжност не е включена в посочения по-горе списък буди недоумение, доколкото изготвянето на същия е задължение на органа по назначението - в случая касатора. Очевидно е, че в случая това са задължения само и единствено на касатора, който е органа, единствен притежава дискреция за постановяване на тези актове. Противно на наведените твърдения от касатора обективно нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител в случая няма, което се установява безсъмнено от събраните по делото доказателства. В касационната жалба са посочени като касационни основания необоснованост на решението и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но в нарушение на разпоредбата на чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК липсва точно и мотивирано посочване на конкретните пороци, осъществяващи тези касационни основания, поради което и с оглед задълженията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК настоящият състав намира, че не следва да бъдат обсъждани. Неоснователни са и наведените доводи за неправилност на решението в частта, с която е присъдено обезщетение за времето, през което ответника по касация е останал без работа. Обстоятелството, че същия е получавал обезщетение за безработица е ирелевантен факт в случая, а съдът след като е установил, че Солакова не е била нито в служебно нито в трудово правоотношение правилно е определил размера на обезщетението, дължимо от касатора, предвид незаконосъобразността на постановения от него административен акт. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение