Решение № 15898 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6560/2017 г.

Решение № 15898 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6560/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Х.- гражданин на Афганистан срещу Решение № 2260 от 05.04.2017 г., постановено по административно дело № 846/2017 г. на Административен съд С.- град (АССГ). В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание процесуалният представител на Хамдард, адв. Бахчеванов моли да бъде отменено първоинстанционното решение, поради наличието на основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ - МС), в съдебно заседание, чрез юрк. Славова изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна решението на АССГ и че видно от представената справка по делото, ситуацията в страната е стабилна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Производството пред адм. съд е образувано по жалба на касационния жалбоподател срещу Решение № 14156/27.12.2016 г., издадено от Председателя на Д. А. за бежанците при МС, с което е отказано предоставяне на бежански и хуманитарен статут на оспорващия. С Решение № 2260 от 05.04.2017 г., постановено по административно дело № 846/2017 г. на Административен съд С.- град, е отхвърлена жалбата на Д. Х., търсещ закрила от Афганистан против Решение № 14156/27.12.2016 г., издадено от Председателя на ДАБ. Решаващият съд, за да потвърди оспореният административен акт приема, че не е налице преследване на лицето по смисъла на закона, съответно не са ангажирани подобни доказателства. Намира, че причините за напускането на страната са лични и с цел търсене на по- добър живот. На следващо място решаващият съд счита, че доказателствата по делото не дават основание да се приеме, че ситуацията в Афганистан представлява вътрешен или международен конфликт. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е постановено при съществено нарушение на съдебно производствените правила. Същият е подал до съда редовна и допустима жалба, която е разгледана и по която е постановено съдебно решение. Процесуалните права на чужденеца не са ограничени и същият е взел участие в съдебния процес. Р. съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. В съдебния акт АССГ е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход. Неоснователни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно АССГ на база събраните доказателства е приел, че по отношение на чужденеца, не съществуват реални заплахи, той не e имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Видно от доказателствата по делото е, че основната причина за напускането на Афганистан, чужденеца е обосновал с целта да пристигне в Европа и да се установи там, поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Не се споделят развитите доводи, че е нарушена материалната разпоредба на чл. 9, ЗУБ. За признаване на хуманитарен статут следва чужденецът да е бил принуден да напусне страната си поради заплаха за живота, сигурността и свободата на основата на излагане на реална опасност от тежки посегателства с оглед на чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут. Предвид данните, съдържащи се в делото липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че административният орган е извършил неправилна преценка на ситуацията в Афганистан. Съобразно чл. 75, ал. 2 от ЗУБ от ДАБ, е извършена задълбочена оценка на относимите факти и обстоятелства. Видно от мотивите на обжалвания акт, ДАБ е разгледала подробно данните от представените по делото справки от 14.12.2016 г. и тази от 26.01.2017 г. и е мотивирал решението си именно с установеното в тях актуално положение в Афганистан. Обосновано се приема, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени. На следващо място, видно и от представената справка от 17.11.2017 г. пред настоящата инстанция относно актуалното положение в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ. Извършвани са отделни въоръжени стълкновения, но те са инцидентни и в локализирани райони. Според нормите на международното право Афганистан не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Афганистан, сочи за неприложимост на разрешенията, дадени в Решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Водим от изложеното, настоящият състав счита, че съотнесена към бежанската история на лицето, ситуацията в Афганистан не обосновава наличието на хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В страната продължават да живеят съпругата и децата на чужденеца. Той е напуснал Афганистан, поради липса на финансови средства и същият търси по добър стандарт на живот, поради което иска да работи в Европа и да подпомага семейството си. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - С. град следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,