Решение № 7250 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4708/2017 г.

Решение № 7250 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4708/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Началника на Сектор "Миграция" СДВР срещу решение № 1446/7.03.2017 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 221/2017 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон. Като излага подробни съображения за валидност на оспорената заповед, прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Х. А., гражданин на Афганистан срещу заповед № УРИ 5392 ПАМ 8454/28.11.2016 г., издадена от Н. С. "Миграция" при СДВР. Ответникът по касационната жалба изразява становище за неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че противоречието на един акт с материалния закон не обосновава извод за нищожност, а унищожаемост. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съдебният състав прави извод за недопустимост на оспорвания СЪДЕБЕН акт при следните изводи от правна страна: Производството пред АССГ е образувано по жалба на Х. А., гражданин на Афганистан срещу заповед № УРИ 5392 ПАМ 8454/28.11.2016 г., издадена от Н. С. "Миграция" при СДВР. Видно от текста на заповедта, със същата административният орган е наредил да бъде настанен принудително в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) при Дирекция "Миграция"- МВР чужденецът с декларирани данни Б. А. М., роден на 10.08.1994 г. в Афганистан, без документ за самоличност. В заповедта е посочено, че същият придружава непълнолетни лица без валидни документи за самоличност, между които и жалбоподателя с декларирани данни Х. А., гражданин на Афганистан, роден на 28.10.2000 г. След установяване на фактическата обстановка по спора, първоинстанционният съд е обявил нищожността на заповедта, като е направил извод за некомпетентност на издателя. Според касационната инстанция решението е недопустимо. Първоинстанционният съд се е произнесъл по жалба на лице, което няма правен интерес от оспорването. Атакуваната заповед не засяга пряко и непосредствено правната сфера на жалбоподателя, тъй като той не е адресат на акта. Административният акт разпорежда настаняването в СДВНЧ на Б. А. М., роден на 10.08.1994 г. в Афганистан. Конкретното оспорване е процесуално недопустимо, тъй като е направено от лице, което не е адресат на акта. Съгласно нормата на чл. 44, ал. 9 ЗЧРБ, по изключение, при наличието на обстоятелствата по ал. 6, на придружените малолетни или непълнолетни лица се издава заповед за принудително настаняване в специален дом със срок до три месеца. Принудително настаняване не се прилага по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица. От приложените към делото доказателства не се установява непълнолетното лице да е било настанено в СДВНЧ с нарочна заповед, издадена по реда на визираната по-горе норма. За чужденеца ще е налице правен интерес да обжалва заповедта, издадена на основание чл. 44, ал. 9 ЗЧРБ, на която е адресат. По делото не е представена такава заповед, нито се твърди, че е издадена такава. С обжалваната заповед не се засягат права и законни интереси на оспорващия. А евентуалната отмяна на заповедта не би се отразила в правната сфера на жалбоподателя. Последният, в случай, че е настанен в СДВНЧ без правно основание, както твърди, би могъл да защити правата си по реда на глава петнадесета "Защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията" от Административнопроцесуалния кодекс, като може да подаде искане по чл. 250 АПК за прекратяване на фактически действия по настаняване в СДВНЧ, които не се основават на издаден срещу него административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 250 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяването на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на жалба и условие за допустимост на производството, за което съдът следи служебно. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е постановил решение по недопустима жалба, поради което подлежи на обезсилване. Воден от горното, Върховният административен съд