Решение № 9346 от 24.10.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Аниманк ЕООД, гр. Плевен, чрез адв. К. Данков против решение 536/27.10.2021 г. на Административен съд Плевен, постановено по адм. дело 982/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт Р- 04001520000194-091-001/21.07.2020 г., поправен с ревизионен акт П - 04001520134614-003-001/14.08.2020 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на кумулативните предпоставки, обуславящи признаването правото на данъчен кредит- издадена фактура в съответствие с изискванията на чл. 114 ЗДДС и всички налични у търговеца счетоводни документи по доставката. Конкретните оплаквания се отнасят до липсата на задълбочен и пълен анализ от съда на приетите по делото доказателства и три съдебни експертизи. Въз основа на практиката на Съда на ЕС по дела С-80/11, С-285/11, С-324/11, С-18/13 поддържа, че допуснатите от доставчика нарушения не следва да се третират във вреда на получателя по доставките. Намира за неправилен извода на съда, че процесната фактура не отговаря на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС, тъй като в нея не са описани количеството и вида на стоките, както и вида на услугите. Твърди, че в хода на ревизията и в съдебното производство са представени всички изискуеми в закона документи, актове, описи КСС. Излага и съображения, че отказът на правото на данъчен кредит, поради неустановеност на произхода на стоката и липсата на кадрова обезпеченост на доставчика е в противоречие с тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС, дадено в решения на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С-80/11 и С-142/11. Искането е за отмяна на решението. Претендира съдебни разноски за две инстанции. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Е. Ушилова оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1084.22 лева. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред Административен съд Плевен е бил ревизионен акт, с който на Аниманк ЕООД гр. Плевен са установени задължения за ДДС за данъчен период м.07.2018 г. в размер на 10 480 лева и лихви от 2 058.32 лева и корпоративен данък по ЗКПО за 2018 г. в размер на 5 240 лева и съответните лихви от 695.81 лева, поради непризнат данъчен кредит по фактура 1 62/06.07.2018 г. издадена от Трансавто къмпани ЕООД за доставки на СМР услуги и материали и увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2018 г. с отчетените разходи за основна дейност по тази фактура в размер на 52 400 лева. За да отхвърли жалбата съдът на основание чл. 160, ал.2 ДОПК е приел, че ревизионния акт е законосъобразен, като издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал.2 ДОПК и в предвидената от закона форма съгласно чл. 120, ал.2 ДОПК. По отношение установените задължения по ЗДДС, съдът е приел, че отказът на правото на данъчен кредит съответства на материалния закон. В тази връзка в решението са изложени мотиви, че не е доказано извършването на услуга СМР на обект на [улица] в град Приморско на стойност 37 800 лева и доставка на материали на стойност 14 600 лева, документирани с фактура 1 62/06.07.2018 г. Съдът е обсъдил представените пред органите по приходите документи по фактурата договор от 21.05.2018 г. по силата на който Аниманк ЕООД възлага на Трансавто къмпани ЕООД извършването на строително ремонтни работи: реновация и доизграждане на заведение, намиращо се в гр. Приморско [улица], приемо предавателен протокол от 06.07.2018 г. за предаване между доставчика и получателя на строителни материали на стойност 14 600 лева без ДДС за извършване на СМР на обект на получателя и цялата документация по проекта, както и акт 00019/06.07.2018 г. за действително извършени СМР/СРР/КРР към тази дата по договор от 21.05.2018 г. във връзка с представените в съдебното производство писмени доказателства опис за доставени материали съгласно приемо предавателен протокол от 06.07.2018 г. за извършено СМР по договор от 21.05.2018 г., съставен на 06.07.2018 г. и акт 19 за действително извършени СМР по договор от 21.05.2018 г. подписани от страните по договора. Посочил е, че документите са оспорени от ответника по реда на чл. 193 ГПК относно тяхната автентичност и достоверност на датата и е приел оспорването за успешно. Независимо от това съдът ги е обсъдил и е приел, че приемо предавателният протокол не се установява доставянето на строителни материали и извършването на СМР на посочения обект. Представеният в ревизията приемо предавателен протокол не удостоверява какво количество и какви по вид материали са доставени, липсва количествено стойностна сметка. Акт 00019/06.07.2018 г. също не съдържа означение на количеството и вида на материалите, а единствено описание на брой извършени строителни работи в обекта. Представените в съдебното производство описа на доставени материали от 06.07.2018 г. и акт 19/06.07.2018 г., съдът е приел за съставени за нуждите на съдебното производство. В тази връзка е посочил, че заключението на съдебно почерковата експертиза, според което подписът за изпълнител в тези документи е положен от управителя на Трансавто къмпани ЕООД П. Кисьов, е изготвено единствено въз основа на представената по делото декларация в оригинал на П. Кисьов, без да е снет сравнителен материал от това лице и без да са ангажирани доказателства, които да удостоверяват неговата самоличност. Съдът е констатирал, че представеният в съдебното производство акт 19/06.07.2018 г. е с различно съдържание от Акт 00019/06.07.2018 г. представен пред органите по приходите. Документите са без достоверна дата, тъй като при оспорването не са ангажирани доказателства за установяването й. С оглед на писмените доказателства, съдът е приел, че заключението на съдебно техническата експертиза не установява периода на извършване на СМР и какви материали са вложени в ремонтните дейности. С оглед недоказаното осъществяване на доставките, съдът е приел, че наличието на фактура, която не съдържа описание на количеството и вида на стоките и услугите съгласно чл. 114, ал.1, т. 9 и 10 ЗДДС и нейното отразяване в редовно воденото от ревизираното дружество счетоводство съгласно заключението на съдебно счетоводната експертиза, не са достатъчни за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Доставката на строителни материали и извършването на услугата не се доказва и от представените доказателства за плащане по фактурата. Според съда реалното извършване на фактурираните доставки на стоки и услуги е релевантният факт, който поражда правото на приспадане на данъчен кредит и който подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон. Обоснован е краен извод, че в конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства и експертни заключения осъществяването на доставките не е установено. В частта по ЗКПО съдът с оглед фактическите установявания за липса на реално изпълнени доставки на строителни материали и СМР услуги на обекта, стопанисван от ревизираното лице, е приел, че отчетените разходи по фактурата, издадена от Трансавто къмпани ЕООД са документално необосновани съгласно чл. 10, ал.1 ЗКПО и на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба нарушения на материалния и процесуалния закон, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По ЗДДС правилно съдът е приел, че признаването на правото на приспадане на данъчен кредит по спорната фактура 1 62/06.07.2018 г. издадена от Трансавто къмпани ЕООД е обусловено от доказване доставянето и получаването на строителни материали и извършването на ремонтни дейности (СМР) на обекта в град Приморско, [улица], стопанисван от Аниманк ЕООД Коктейл бар Д. Вю. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС това са юридическите факти, при които настъпва данъчно събитие по облагаеми доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗДДС и доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС и които пораждат изискуемост на ДДС съгласно чл. 25, ал. 6, т.1 ЗДДС и възникването на правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС. Правилно съдът е преценил, че в конкретния случай тези факти не са установени от събраните по делото доказателства. За доказване доставянето на строителните материали, Аниманк ЕООД е представило пред органите по приходите, както в извършената му проверка за установяване на факти и обстоятелства приключила с протокол от 19.12.2019 г., така и в ревизията, приемо предавателен протокол от 06.07.2018 г., който не удостоверява предаването и получаването на определени по вид и количество материали. Посочено е единствено, че се предават строителни материали на стойност 14 600 лева без ДДС, равна на стойността отразена във фактурата. За установяване извършването на СМР услугите е представен акт 00019/06.07.2018 г., който съдържа описание на ремонтни дейности изливане на бетон фундамент (1 бр.), изграждане на покривна конструкция (1 бр.), полагане на стъклени стенни плочки, полагане на камък по стените, полагане на гранитогрес, изграждане на метално стълбище, изграждане на бар от дърво, полагане на ВиК, ел. инсталации, изграждане на барбекю и дървен навес, боядисване, изграждане тоалетни (2 бр.) и на 3D платна (4 бр.). В съдебното производство тези документи са оспорени относно тяхната автентичност и достоверност на датата от директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, град Велико Търново. Дружеството не е ангажирало доказателства за автентичността и достоверността на датата на тези документи във връзка с указанията на съда, че негова е доказателствената тежест по чл. 193, ал. 3 ГПК, дадени му с определение 162/26.01.2021 г. Представените в съдебното производство документи опис за доставени материали съгласно приемо предавателен протокол от 06.07.2018 г. за извършено СМР по договор от 21.05.2018 г., съставен на 06.07.2018 г. (в оригинал) и акт 19 за действително извършени СМР по договор от 21.05.2018 г. също са оспорени по реда на чл. 193 ГПК относно тяхната истинност. Съдът е преценил заключението на съдебно - почерковата експертиза съгласно чл. 202 ГПК във връзка с останалите доказателства по делото. Законосъобразно е приел, че това заключение не може да служи като доказателство за автентичност на подписа, положен за изпълнител в посочени документи (л. 406 и л. 407), тъй като за сравнение на подписа е използвана единствено писмена декларация на П. Кисьов, управител на Трансавто къмпани ЕООД, чиято самоличност не е удостоверена по делото. При изготвяне на заключението от експерта не е взет образец от подписа, лично от лицето П. Кисьов, не са използвани други документи подписани от лицето, при които самоличността му е удостоверена заявления за издаване на български лични документи и образец от подписа представен в търговския регистър. Правилно съдът е приел, че експертът е установил идентичност на подписа, положен в представените в съдебното производство документи - опис за доставка на материали от 06.07.2018 г., акт 19/06.07.2018 г. и писмената декларация на П. Кисьов от 15.06.2021 г., но не и че лицето е П. Кисьов, управител на Трансавто къмпани ЕООД, тъй като декларацията не е заверена от нотариус. От изложеното следва, че представените по делото частни документи, чиято истинност е оспорена по предвидения процесуален ред и не е установена, не съставляват годни писмени доказателства за доставяне на строителни материали и извършване на ремонтни услуги. Тези обстоятелства не се установяват и от заключението на съдебно техническата експертиза (СТЕ). Това заключение е изготвено въз основа на данните от посочените документи от една страна и от друга вещото лице изрично е посочило, че не може да се установи момента на изграждане на покрив, тоалетни, навес, бар плот, барбекю, чието съществуване е констатирал при огледа на място. Измереният обем завършени строителни работи от вещото лице не може да се обвърже по време и стойност с фактурата, издадена от Трансавто къмпани ЕООД, предвид липсата на конкретни данни за възложеното по договора и на описанието на доставките във фактурата. Изцяло в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел за установено единствено наличието на фактура и надлежното й отразяване в счетоводството на ревизираното дружеството, което не е спорно по делото и е потвърдено и от заключението на съдебно счетоводната експертиза. Предвид липсата на годни доказателства за доставяне на строителни материали и извършване на конкретни по вид и количество строително ремонтни работи в обекта на Аниманк ЕООД към данъчен период м.07.2018 г., правилно съдът е приложил и материалния закон чл. 68, ал. 1, т.1 във връзка с ал. 2 и чл. 25, ал. 2 и ал. 6, т.1 ЗДДС. Решението не е постановено в нарушение на цитираната в касационната жалба практика на Съда на ЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и дело С-324/11, тъй като основанието, на което съдът е потвърдил отказа на правото на приспадане, е липсата на действително осъществени доставки на стоки и услуги, а не липсата на доказателства за произхода на стоките и такива за кадрова обезпеченост на доставчика за извършване на СМР услуги. В частта по ЗКПО съдът е установил, че финансовият резултат на дружеството за 2018 г. е преобразуван чрез увеличение със сумата 54 200 лева, отчетени разходи по за основна дейност по фактура 1 62/06.07.2018 г., което е довело до допълнително задължение за корпоративен данък от 5 240 лева и съответните лихви. Въз основа на фактическите установявания за липса на действително изпълнени доставки на строителни материали и ремонтни услуги, законосъобразно съдът е приложил и чл. 26, т.2 ЗКПО. Тази норма предвижда, че не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани. Съгласно чл.10, ал. 1 ЗКПО документална необоснованост е налице, когато документите не отразяват вярно стопанската операция. В разглеждания случай фактурата, издадена от Трансавто къмпани ЕООД не отразява вярно описаните доставки на стоки и услуги, поради което отчетените разходи в размер на 52 400 лева въз основа на този първичен счетоводен документ не са документално обосновани. Законосъобразно съдът е потвърдил увеличението на финансовия резултат за 2018 г. и установеното допълнително задължение за корпоративен данък в размер на 5240 лева и съответните лихви. Обжалваното решение, с което жалбата на Аниманк ЕООД против ревизионния акт е отхвърлена като неоснователна, е правилно постановено и следва да се остави ви сила. При този изход на спора разноски за касационното производство се дължат на ответника в размер на 1 084.22 лева, юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал.1 ДОПК и съгласно §1, т. 6 от ДР на АПК следва да бъдат присъдени на Националната агенция за приходите - юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, страна по делото. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,